Определение № 33 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 580/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Т. Т., чрез процесуалния й представител адвокат Г. С., със съдебен адрес [населено място], срещу определение № 1283/17.01.2019 г. по ч. гр. д. № 50/2019 г. на Софийски градски съд. Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна и постановяване на заличаване на законната ипотека, вписана с акт № 116/20.06.2008 г. върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, представляващ апартамент № 43. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по правните въпроси: следва ли да се счита, че десетгодишният срок по чл. 22 ПВ, във връзка с чл. 172, ал. 1 ЗЗД, спира да тече за периода от поставянето на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, под специален надзор до влизането в сила на разпоредбата на пар. 5, ал. 3 ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност в случай, че „КТБ“ АД /н/, не е подновила обезпечението в указания в пар. 5, ал. 3, изр. второ шестмесечен срок; следва ли да се счита, че спирането на срока съгласно разпоредбата на пар. 5, ал. 3 ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност е поставено под условие, а именно подновяването на учреденото в полза на „КТБ“ АД /н/ обезпечение в указания в пар. 5, ал. 3, изр. второ шестмесечен срок; еднакво ли се прилага разпоредбата на пар. 5, ал. 3 ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност към погасени и непогасени кредитни задължения. По поставените въпроси се поддържа и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК. Касаторът твърди, че разпоредбата на пар. 5, ал. 3, изр. първо от ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност следва да се тълкува систематично с изречение второ на същата разпоредба, съгласно която „КТБ“ АД /н/ може да поднови до изтичането на шестмесечен срок от влизане в сила на закона всяко едно обезпечение за нов срок. Спирането на срока по чл. 22 ПВ е поставено под условие, а именно подновяването на обезпечението от страна на банката в предоставения шестмесечен срок. В конкретния случай банката не е подновила ипотеката до 17.09.2019 г., от което следва, че отпада спирането течението на срока като санкция за бездействието на банката. В този смисъл е особеното мнение, изразено в определението. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата на А. Т. Т. срещу определение от 13.12.2018 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по молба вх. № 85333/13.12.2018 г. С последното е отказано вписване на молба по чл. 22 от Правилника за вписванията за заличаване на законна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 43 в [населено място], [улица], вход В, ет. 4, вписана с акт № 116/20.06.2008 г. Въззивният съд е приел, че следва да вземе предвид и разпоредбата на пар. 5, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/13.03.2018 г.), съгласно която за времето от поставянето на „КТБ“ АД /н/, под специален надзор до изтичането на шестмесечен срок от влизането в сила на този закон по отношение на всички учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения не текат предвидените в съответните закони срокове. „КТБ“ АД /н/, може да поднови до изтичането на шестмесечния срок от влизане в сила на закона всяко едно обезпечение за нов срок. За периода от 20.06.2014 г. (откогато банката е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ) до 17.09.2018 г. (изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на закона) десетгодишният срок по чл. 22 ПВ, във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗЗД, не е текъл. От 18.09.2018 г. срокът е продължил да тече, като към настоящия момент не са изтекли 10 години. С определение № 66 от 15.04.2019г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.631 ГПК до приключване на производството по дело С-64782018г. на СЕС. С определение от 15.01.2020г. СЕС е постановил, че преюдициалното запитване, по което е образувано делото, е недопустимо. С оглед произнасянето на СЕС по дело № С-647/2018г., настоящото производство следва да бъде възобновено на основание чл.631, ал.2 ГПК. С определение от 20.10.2020г. по конституционно дело №9/2020г. Конституционният съд на Република България е допуснал разглеждане по същество на искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §5, ал.1- 4 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/2018г., доп.ДВ, бр.33/2019г., в сила от 19.04.2019г./. Посочените разпоредби са от значение за изхода на спора по настоящото дело, поради което производството по него следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1,т.6 ГПК до произнасянето на Конституционния съд на РБ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.