Определение № 328 от 05.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Театрално- музикален продуцентски център „ [населено място] срещу решение №913 от 07.07.2011г по гр.дело № 1112/2011г. на Варненски окръжен съд с което е потвърдено решение от 21.04.2011г по гр.д. № 18149/2010г на В. по уважени срещу касатора искове по чл. 344 от КТ за отмяна на уволнение в трудов спор, поради нарушаване на закрилата по чл. 333 ал.3 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос ,изведен от мотивите на въззивното решение, дали легитимността на съответната синдикална организация е предмет на изследване в производството за защита срещу незаконно уволнение. Формираната практика на ВКС, на която се е позовал въззивния съд, не е задължителна ,липсва норма в закона и разрешението се основава на тълкуване, което спорад касатора обуславя основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК В отговор ответника П. Я. П., чрез пълномощника си адв. Д.П. от АК-В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.Прилага съдебна практика в подкрепа на разрешението, оспорвано от касатора.Изтъква ,че въпросът няма решаващо значение ,тъй като по делото е изследвано и установено надлежното регистриране и съществеване на съответната синдикална организация. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Изведен е въпрос, на които трайната и следвана от съдилищата съдебна практика е дала разрешение. В съответствие с него е и обжалваното решение. В контекста на константната практика, поставения въпрос не намира обосновката, свързана с критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Защитата не е изложила съображения в подкрепа на тезата си, че следваната от съдилищата практика, според която при довод за незаконосъобразност на уволнение поради нарушена синдикална закрила по чл. 333 ал.3 от КТ съдебният контрол включва проверка дали работодателят е изпълнил императивното изискване на закона ,но не и въпроси относно „легитимността” на синдикалната организация, следва да се изостави като неправилна.На следващо място, отговорът на поставеният въпрос не е от решаващо значение за изхода на делото, нито се отнася до решаващо съображение на съда. В конкретния случай са били налице категорични доказателства, които съдът е обсъдил за да стигне до извод, че възраженията на ответния работодател да не следва да се съобразява със синдикалната организация „Регионален професионален съюз Промяна „ [населено място] в предприятието, са несъстоятелни предвид установеното по делото легитимно възникване, съществуване, стуктуриране, организация и представителство на този синдикат.Оспорваният ( посредством извеждане на въпрос ) довод на съда, свързан с относимостта на обсъдените възражения поначало, е допълнителен, но също е съответен на трайната съдебна практика, както и на закона ,при ясното съдържание на чл. 333 ал.3 от КТ. Следва да се присъдят разноски за касационното производство в полза на ответника ,установени в размер на 400 лева По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.