Определение № 1186 от 03.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Л. М. и М. Л. С. от гр.София,чрез процесуалния си представител адвокат Г. против решение № 460 от 26.10.2009г. по гр.д.№ 503 по описа за 2009г. на Окръжен съд Благоевград,с което е потвърдено решение № 498 от 25.03.2009г. по гр.д. № 553/2008г.на Районен съд Сандански,като е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставения материално правен въпрос за вида на сключения предварителен договор/възмезден или безвъзмезден/ с оглед действителната воля на страните и по поставения процесуално правен въпрос за съотносимостта на направеното доказателствено искане на основание чл.176 от Г. се на три решения на ВКС-по гр.д.№ 513/2004г., по гр.д.№ 1516/96г.и по гр.д.№ 363/05г. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че сключеният между страните договор по съществото си е обещание за дарение и като такъв е изключен от приложното поле на съдебна защита по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД.Безвъзмездното прехвърляне на собственост е договор за дарение и неговия прехвърлителен ефект настъпва веднага,със сключването му.На това основание е лишена от предмет и постигнатата договореност –приемателите да съдействат/безвъзмездно/за узаконяването на построената в парцел ІХ-21 жилищна сграда.Сключеният предварителен договор е без предмет,с оглед разпоредбата на чл.226 от ЗЗД,според която обещанието за дарение не произвежда действие. При така изложените мотиви на въззивния акт-поставеният материално правен въпрос за вида на сключения предварителен договор с оглед действителната воля на страните-е от значение за спора,защото е свързан с формираната решаващите мотиви на съда.Същият обаче нито е решен в противоречие с практиката на ВКС,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в касационната жалба,по следните съображения: Решенията на ВКС,на които се позовава касатора нямат характера и вида на някое от изброените в т.2 от ТР № 1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС,поради което въз основа на тях не може да се обоснове наличие на противоречие с практиката на ВКС. Въз основа на тях –евентуално може да се обсъжда наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/противоречиво решаване от съдилищата/, но само при положение,че в цитираните решения на ВКС - е дадено друго разрешение на същия поставен правен въпрос,който е от значение за изхода на обжалваното въззивно решение и това разрешение противоречи на дадено във въззивния акт.В случая това не е така. В касационната жалба въпросът за тълкуване на волята на страните е поставен – пред вид заглавието на сключения на 16.12.2005г. договор: /”предварителен договор за дарение на недвижим имот”/, поетото в т.1 задължение от прехвърлителите- „в срок от едно година и половина след подписването му”да прехвърлят „безвъзмездно на приемателите при равни квоти съсобствения си недвижим имот” и с оглед- поетото в т.3 задължение от приемателите-„да съдействат на прехвърлителите безвъзмездно за узаконяване на построената в парцел ІХ-21 жилищна сграда чрез процедиране ЧКЗСП като приемателите не ще възразят срещу изменението,вкл. не ще предприемат никакви спънки за премахване на балкони и др...”. Цитираните три реш ения на ВКС-по гр.д.№ 513/2004г., по гр.д.№ 1516/96г.и по гр.д.№ 363/05г.въобще не разглеждат подобна хипотеза, в тях въобще не е бил поставян и съответно разрешаван подобен на настоящия въпрос. /Така в гр.д.513/04т.-предмет на сключения договор е реална част от неподелен парцел,в гр.д.№ 1516/96г.- договор за стопанска дейност,прикриващ договор за наем,а предмет на производството по гр.д.№ 363/05г.- е неустойка за забава/. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,която хипотеза съгласно т.4 от цитираното ТР № 1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС би била налице, ако разглеждането на поставеният в касационната жалба въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая е ясно,че съдът е длъжен при тълкуване на договорите да търси действителната обща воля на страните, имайки пред вид обстоятелствата при сключването му,поведението и изявленията на страните,другите събрани по делото доказателства,а не да се ръководи само от наименованието на договора.В случая –въззивният съд е изпълнил това свое задължение, анализирал е всички съотносими факти и обстоятелства и съобразно тях –е направил точната си преценка за вида на сключения между страните договор. Налице е договор за дарение, като няма постигната договореност за насрещни възмездни престации. Поставеният процесуално правен въпрос,във връзка с неуважаване от въззивния съд на направено доказателствено искане по чл.176 от ГПК- не е от значение за изхода на спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване.Същият касае обосноваността на постановения въззивен акт и противоречи на приетото в ТР № 1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което поставения въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Мотивиран от гореизложеното и като счита,че не са налице представките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение