Определение № 4623 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от И. К. И., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Червен бряг, обл. П., ул. „7-ма“ № 3, Г. К. И., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Червен бряг, обл. П., ул. „71-ва“ № 3 и Й. И. И., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Червен бряг, обл. П., ул. „71-ва“ № 3 срещу определение № 606 от 04.05.2026 г., постановено по ч. гр.д. № 392/2026 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 111 от 15.03.2026г. по гр.д. № 406/25г. по описа на Районен съд Червен бряг, с което е прекратено производството по предявения иск, като недопустим поради невъзможен предмет. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради необсъждане на всички доводи и не съобразяване, че по давност могат да се придобиват имоти, които са частна държавна собственост. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се сочи основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но сочи, че съставлява съществено процесуално нарушение необсъждането на доводи и доказателства, на които са основани. Ответникът по частната жалба – Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, чрез Областна дирекция „Земеделие – Плевен счита обжалваното определение за правилно, тъй като двата имота, предмет на иска за собственост са от държавният поземлен фонд и поради това, че не могат да се придобиват по давност, на каквото придобивно основание са се позовали ищците, счита, че иска е с невъзможен предмет и поради това недопустим. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. Данните по делото са следните: Частните жалбоподатели са предявили установителен иск за собственост против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, чрез Областна дирекция „Земеделие – П.“ да се признае за установено, че те са собственици на основание придобивна давност на два поземлени имота: -ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], общ. Червен бряг, местността „М.“, с площ от 22650 кв.метра, с предназначение на територията: 3емеделска, Начин на трайно ползване: 3а стопански двор, с номер по предходен план: [№] и -ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], общ. Червен бряг, обл. П., местността „Г. могила“, с площ от 3815 кв. метра, с трайно предназначение на територията 3емеделска, Начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по предходен план: [№], Първата инстанция е прекратила производството с аргумент, че иска е с невъзможен предмет, защото съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, т.е. действа законова забрана. Въззивната инстанция е потвърдила това определение, излагайки същия мотив. Съдът се е позовал на постановките на ТР № 3 / 2014г. на ОСГК на ВКС и конкретно на дефинираната правна невъзможност, когато за възникване или за разпореждането с предмет на сделка съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Посочил е, че придобиването на имот вследствие на упражнявано давностно владение не представлява нито договор, нито едностранна правна сделка, за които се отнася посоченото тълкувателно решение, но е приложил тълкувателното дело, тъй като владелецът следва да се позове на придобивна давност, а позоваването могло да се разглежда като едностранно волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици /т.е.като сделка/. Така защото във фактическия състав за придоибване по давност присъствал елемент на сделка, каквото е позоваването на владение, въззивният съд е намерил, че постановките на ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС за правната невъзможност са приложими в случая, защото е налице изначална правна невъзможност за ищеца да придобие право на собственост върху имот от държавен поземлен фонд по претендирания в исковата молба способ – давностно владение. Затова иска е преценен като недопустим. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Съдът не констатира основание за недопустимост на обжалваното определение. Поради изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Настоящият състав намира, че е налице обаче хипотезата на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – изложените мотиви са очевидно неправилни. Въззивният съд е направил смесване между различни правни институти - допустимост и основателност на иска и придобивна давност и сделка, като различни способи за придобиване на вещни права, предвидени в чл. 77 ЗС. За да е редовна исковата молба, с която се предявява иск за собственост, ищецът трябва да посочи на какво придобивно основание се позовава и това е индивидуализиращ белег на предявения иск. Проверката дали е посочено придобинно основание в исковата молба се отнася до допустимостта на предявения иск. Позоваването на придобивен способ, който не е могло да бъде упражняван поради законова забрана не прави иска недопустим, а неоснователен, ако се докажат предпоставките в случая на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ – че процесните земи са от държавният поземлен фонд, без оглед на това на какво основание държавата ги е придобила и дали са частна държавна собственост или публична държавна собственост. Преценката дали ищците са придобили спорните имоти по давност или за придобиването на това основание е действала законова забрана и ако не е действала, дали са упражнявали владение или само фактическа власт, е въпрос по същество, по който съдът се произнася с решението. С обжалваното определение, съдът се е позовал на неприложим тълкувателен акт, приемайки, че е налице невъзможен предмет на предявения иск поради правна невъзможност, като е направено смесване на различни придобивни основания посочени в чл. 77 ЗС – сделка и придобивна давност. Разсъжденията също са неправилни. Позоваването на придоибвна давност не е елемент от фактическия състав на придобиването, съгласно ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на вещни права, включваща два елемента – владение и изтичате на определен в закона срок, а сделките са дериватилен способ за придобиване. Вярно е, че и двата способа за придобиване могат да бъдат изключени със закон за определен период, за определен вид обекти или определен вид собственост /например за реална част от парцел/ или за определено вещно право /например правото на преминаване/ или за държавен имот. Дали обаче ищеца притежава твърдяното право на собственост върху реално съществуващ имот на заявеното в исковата молба основание е въпрос по същество и по него съдът се произнася с решение, което формира сила на пресъдено нещо. Изложеното до тук сочи на очевидна неправилност на постановеното определение, което налага отмяната му по същество. Делото следва да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия и установяване твърденията на страните. Едва след установяване на фактите по спора, съдът прилага правото, произнасяйки се по същество. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение