Определение № 7 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4439/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Асет Кеър“ ЕООД, гр.София срещу определение № 3368/10.07.2018 г. по гр.д. № 252/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 2095/27.04.2018 г. в частта му за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответната страна по частната жалба – Етажните собственици от Етажна собственост на сграда с идентификатор 02676.157.20.01, находяща се в [населено място], м.”” считат частната жалба за неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните и доводите по делото, намира следното: Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателя срещу етажната собственост иск по чл. 40 ЗУЕС и е приключило с решение № 2095 от 27.04.2018 г. по в. гр. д. № 252/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, което съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. В чл. 248, ал. 3, изречение последно ГПК, е предвидено, че определението, с което се допълва съдебният акт в частта за разноските е подчинено на същия ред на обжалване. Това означава, че ако актът не подлежи на обжалване, то и определението за допълването му в частта за разноските също е необжалваемо /определение № 186/17.06.2015 г. по т. д. № 559/2014 г. на ВКС, I т.о./. Следователно подадената срещу определението частна жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Разноски в производство за разноски не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,