Определение № 1238 от 14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5066/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. Б. като пълномощник на П. П. П., действащ със съгласието на своята майка Д. Г. Д., срещу въззивно решение № 854 от 09.07.2023 г. по в.гр.д. № 908/2023 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е определил наследствена маса по чл. 31 ЗН съобразно изискванията на закона, тъй като не е включил в нея всички дарения, извършени от наследодателя, и не е отчел увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 ЗН, в резултат на което е направил необоснован и незаконосъобразен извод за накърняване запазената част на ищцата по делото, респ. за размера, до който извършеното в негова полза дарение следва да бъде намалено. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1 .При извършване на преценка относно накърнената запазена част от имуществото следва ли да се вземат предвид и имуществените права, получени безвъзмездно от наследодателя на ищеца, когато наследодателят се е разпоредил чрез дарение в полза на свой низходящ, който е починал преди него, и е оставил низходящи, които го заместват в наследяването. 2. Необходимо ли е имуществото, с което наследодателят се е разпоредил в полза на свой низходящ, който е починал преди него, и оставил низходящи, които го заместват в наследяването, да е налично в патримониума на този низходящ към датата на откриване на наследството му, за да се включи в стойността на наследството и при прихващане на даренията и заветите, направени в полза на този низходящ. 3. Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в полза на наследодателя /бащата/ на ищцата. 4. Представлява ли извършеното дарение от П. Х. П., баща и наследодател на страните по делото, в полза на неговата майка Р. А. М., увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН, и същото следва ли да се вземе предвид при определяне на запазената част от наследството и правата на отделните наследници. 5. Как следва да се определи наследствената маса по чл. 31 ЗН и следва ли в същата да бъдат включени абсолютно всички дарения, извършени от наследодателя, или наследствената маса следва да се включат само онези дарения, които са останали в патримониума на надарения. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а въпроси №№ 2, 4 и 5 са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Р. П. П. сочи, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните от жалбоподателя въпроси. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3911 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 9810/2021 г. на Варненския районен съд, с което е намалено с 42 575/172 500 ид. части извършеното в полза на П. П. П. дарение, обективирано в НА № 91/18.02.2014 г., том I, нот. дело № 84/2014 г. на нотариус при Варненския районен съд, на недвижим имот в [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, представляващ жилище, апартамент с площ 94. 40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два коридора и три балкона, имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с прилежащата му таванска стая с площ 6. 80 кв. м. и изба с площ 11. 30 кв. м., заедно и с 5. 1040% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 681 кв. м., разположено в ПИ *** по КК и КР на В., и е възстановена запазената част на ищцата Р. П. П. от наследството, оставено от баба й Р. А. М., бивш жител на [населено място], починала на 16.03.2021 г., в размер на 42 575/172 500 ид. ч. от същия имот, със същите 42 575/172 500 ид. части, на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН. Установено е по делото, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 153, т.XLIV, дело № 16637/1994 г. Р. М. дарила на своя син П. Х. П. собствените си ¾ ид. части от жилище, апартамент в [населено място], [улица], № *, вх. *, ет.*, състоящо се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два коридора и три балкона, със застроена площ 94.40 кв.м, заедно с ¾ ид. части от таванска стая № 5 с полезна застроена площ 6.88 кв.м, ¾ ид. части от избено помещение № 7 с полезна площ 11.30 кв.м, и ¾ ид. части от съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 89, т.ІІ, дело № 283/2004 г., П. Х. П. дарил на своята майка притежавания от него имот в [населено място], [улица], вх. *, ет. *, представляващ жилище, апартамент № *, с площ 94. 40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два коридора и три балкона, ведно с прилежащата му таванска стая с площ 6. 80 кв. м. и изба с площ 11. 30 кв. м., заедно съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, в което е построена. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 94, т.І, дело № 84/2014 г. Р. М. дарила на своя внук - ответника по делото П. П. П. този имот. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 147, т.І, дело № 130/2002 г. Р. А. М. дарила на сина си П. Х. П. и съпругата му към онзи момент В. П. П. 5.78 ид. части от поземлен имот № * в [населено място], [улица], целият с площ 386 кв.м, за който е отреден парцел /УПИ/ *** в кв. *** по плана на пети подрайон на [населено място]. П. Х. П. е починал на 29.02.2016 г. Негови наследници по закон са децата му Р. П. П. и П. П. П., които са страни по настоящото дело. Р. М. е починала на 16.03.2021 г. Тя е наследена по право на заместване /чл. 10, ал.1 ЗН/ от своите внуци Р. П. и П. П. П.. За да се произнесе по иска по чл. 30 ЗН на Р. П. за намаляване на извършеното в полза на П. П. П. дарение до размера, необходим за възстановяване на нейната запазена част от наследството на Р. М., въззивният съд е образувал наследствена маса по чл. 31 ЗН, в която е включил стойността на дареното през 2014 г. жилище в [населено място] - 172 500 лв., и на дарените през 2002 г. 5.78 ид. части от УПИ VІІ-7 - 2 200 лв.. Приел е, че стойността на дарените от Р. М. на П. Х. през 1994 г. ¾ ид. части от жилището не следва да участва при формиране на масата на наследството, тъй като в резултат на извършеното от П. Х. дарение на имота на неговата майка Р. през 2004 г. безвъзмездното облагодетелстване на надарения е отпаднало като ефект. По този начин е определил, че общата стойност на масата по чл. 31 ЗН възлиза сумарно на 174 700 лв./ 172 500 лв. +2 200 лв./, оттук- че запазената част на починалия преди наследодателката баща на страните П. Х. възлиза на 87 350 лв., колкото е и разполагаемата част на наследодателката. Препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел, че разликата между стойността на дареното жилище /172 500 лв./ и разполагаемата част на наследодателката /87 350 лв./ представлява общо накърнената запазена част на двете страните по делото, т.е. запазената част на ищцата Р. П. е накърнена с 42 575 лв. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроси №№ 1, 2, 3 и 5, изведени в изложението по л. 284, ал.3, т.1 ГПК. Въпросите отразяват тезата на жалбоподателя, че в наследствената маса по чл. 31 ЗН следва да се включи и дарението, извършено от Р. М. в полза на нейния син П. Х. П. през 1994 г., независимо от това, че този имот, заедно с още ¼ ид. част, е дарен обратно от П. Х. на наследодателката. Практиката на ВКС- решение № 96 от 28.01.2021 г. по гр.д. № 4201/2019 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава жалбоподателят, не обосновава твърдяното противоречие, тъй като е постановено при различни факти и не третира така поставените въпроси. Тези въпроси не са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Служебно известно на настоящия състав е решение № 136 от 26.02.2019 г. по гр.д. № 3379/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., в което в отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, е прието, че при формиране на масата по чл. 31 ЗН „не следва да се прибавя стойността на този недвижим имот, който впоследствие надареният е подарил на наследодателя и по този начин е „върнал“ същия в патримониума му. В останалите случаи, при които имотът се е връщал в патримониума на наследодателя при отсъствие на безвъзмездност, извършеното от него последващо дарение на същия имот в полза на същото лице, облагодетелствано по силата на предходното дарение, се прибавя към стойността на масата по чл. 31 ЗН“. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса представлява ли извършеното дарение от П. Х. П., баща и наследодател на страните по делото, в полза на неговата майка Р. А. М., увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН, и същото следва ли да се вземе предвид при определяне на запазената част от наследството и правата на отделните наследници. Отговорът на поставения въпрос се свежда до тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН, по приложението на която е налице формирана практика на ВКС. Приема се, че разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН е специална и е израз на общия принцип на гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, както и че тя намира приложение, когато увеличението на наследството е некаузално, т.е. когато е налице разместване на блага в имуществена сфера приживе на наследодателя и на негов наследник без основание, в резултат на което е увеличен активът или стойността на наследството към момента на откриването му /решение № 15 от 02.08.2022 г. по гр.д. № 2222/2021 г. на ВКС, І г.о; решение № 481 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 884/2009 г. на ІІ г.о.; решение № 268 от 08.04.2005 г. по гр.д. № 893/2004 г. на І г.о. и др. /. Цитираната практика изключва необходимостта от допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като придобиването на имущество от наследодателя в резултат на договор за дарение, сключен с наследника, не е без основание и не се обхваща от разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН. В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателят П. П. П., действащ със съгласието на своята майка Д. Г. Д., следва да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Р. П. П. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 4 850 лв., искането за присъждане на които е направено с отговора на касационната жалба, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие от 27.10.23 г., доказващ плащането на сумата. Водим от гореизложеното съдът