Определение № 112 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3695/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат М. Л. от АК-В. срещу решение № 260373/18.08.2020 г. по в.гр.д. № 1110/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 20/07.02.2020 г. по гр.д. № 803/2019 г. на Районен съд Девня, с което е уважен предявеният иск на Д. И. Д. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 7214,75 лева, представляваща коригирана сметка за ел.енергия, за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г., по фактура № ...../13.05.2019 г., издадена на обект с абонатен № ... в [населено място], [улица]. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросите: 1. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“, 2. „Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия при извършени проверки в периода от 23.11.2018 г. до 03.05.2019 г. при установено реално количество доставена и незаплатена енергия?“. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, а вторият въпрос е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От Д. И. Д. чрез адвокат Р. С. от АК-В. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд приема, че към момента на извършване на проверката - 19.04.2019 г., не са били утвърдени нови правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ поради което след отмяната им от Върховния административен съд електроснабдителното дружество не може да извършва корекция в сметката на своите абонати. Съдът приема също, че само при установено виновно поведение на конкретно лице, точният период на неправилното отчитане и реалното количество потребена ел. енергия, може да бъде коригирана сметката за електроенергия на абоната. Според мотивите на решението, дружеството не е провело пълно доказване, че абонатът е потребил реално количеството електрическа енергия в процесния период, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“ Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият поставен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което ще бъдат преценяван като довод за неправилност при решаването на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение