Определение № 2476 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3271/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „СТАЛ 2007“ ЕООД, чрез адвокат В. Г., срещу решение № 284/13.03.2024 г. по гр.д.№ 3349/2023 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 4551/04.08.2023г. по гр.д.№ 11645/2021 г. на Софийски градски съд и се уважават предявените искове от К. М. М. и С. Х. М., както и малолетната Е. Й. М., чрез нейната майка и законен представител С. С. Н. против „СТАЛ 2007“ ЕООД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че ипотечното право на основание договор за учредяване на ипотека, с нотариален акт № 149, т.І, рег.№ 3214, дело № 135 от 2008 г. на нотариус с рег.№ * в регистъра на Нотариалната камара, вписан с молба вх.№ 672300/27.06.2008г. в Служба по вписванията - гр.София, не съществува, считано от 26.06.2014 г. поради погасяване по давност на главното задължение по договор за заем от 26.06.2008 г., сключен между „СТАЛ 2007“ ЕООД и Й. К. М. /поч.на 22.08.2012г./, като е постановено заличаване вписването на ипотеката, на основание чл.179 ЗЗД. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, неправилно и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и е налице основание за допускане на касационно обжалване по материалноправни процесуални въпроси: 1.„В случаите на отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право, с който се оспорва съществуването на обезпеченото вземане поради несъществуване на обезпеченото вземане, предявен при условията на чл.151 от ЗЗД, ищецът - трето лице и ипотекарен кредитор, собствени права ли предявява или чужди като процесуален субституент по чл.26, ал.2 от ГПК?“ 2.„Подлежи ли на отбелязване, респ. вписване в имотния регистър на промяната на срока на обезпеченото с ипотека вземане?“ 3.„Ипотеката акцесорно право ли е, погасява ли се на собствени основания и ползва ли се със собствена давност, различна от тази на обезпеченото вземане, което, като непогасено по давност, подлежи на принудително изпълнение?“ 4.„Подлежи ли на аналогично и съответно приложение спрямо вещните обезпечения нормата на чл.147, ал.2 от ЗЗД? Ако отговорът е положителен, как се отразява на давността нормата на чл.147, ал.2 от ЗЗД спрямо обезпеченото задължение и правото на принудително изпълнение?“ Според касатора въпросите по т.1-3 са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, а по т.4 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От К. М. М. и С. Х. М., двамата чрез адвокат Я. Д., е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба, като твърдят че решението е процесуално допустимо, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендират сторените разноски по делото. С решение на Върховния касационен съд по гр.д.№ 3830/2020 г. за обезсилване на решенията на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, поради неучастие на задължителен необходим другар в производството, като страна по делото е била конституирана малолетната Е. Й. М., чрез нейната майка и законен представител С. С. Н., на основание чл.26, ал.4 ЗЗД. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е сезиран с искова молба от 25.03.2016 г., в която са предявени отрицателен установителен иск, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да се признае за установено, че не съществува ипотечното право на „СТАЛ 2007“ ЕООД, на основание договор за учредяване на ипотека, с нотариален акт № 149, т.І, рег.№ 3214, дело № 135/2008 г. на нотариус с рег.№ * в регистъра на Нотариалната камара, вписан с молба вх.№ 672300/27.06.2008г. в Служба по вписванията - гр.София и конститутивен иск с правно основание чл.179 ЗЗД за заличаване на вписаната договорна ипотека. От фактическа страна по делото, въззивният съд е установил, че между „СТАЛ 2007“ ЕООД и Й. К. М. е сключен договор за заем от 26.06.2008 г., с който дружеството е предоставило на Й. М. сумата 700 000 евро за срок до 25.06.2009 г. с лихва от 10 %. Сумата е преведена на 27.06.2008 г. по сметка на заемополучателя, а за обезпечение на вземането, с нотариален акт № 149, т.І, рег.№ 3214, дело № 135/2008 г. на нотариус с рег.№ * в регистъра на Нотариалната камара, вписан с молба вх.№ 672300/27.06.2008г. в Служба по вписванията – гр.София, К. М. М. и С. Х. М. са учредили в полза на „СТАЛ 2007“ ЕООД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в [населено място], в.з.*, съставляващ УПИ * от кв.*, с площ 1190 кв.м и изградените постройки в него. С анекс № 1 от 05.11.2009 г., страните по договора от 26.06.2008 г. са се съгласили, че срокът за връщане на предоставената в заем парична сума е до 31.12.2009 г., при годишна договорна лихва от 5%. Ищците по делото К. М. М. и С. Х. М. обосноват правния си интерес с получените от ЧСИ М.Ц., с рег.№ * от КЧСИ, покани за доброволно изпълнение на 15.02.2016 г. за насочване на принудително изпълнение върху собствения им ипотекиран недвижим имот, въз основа на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 50366/2015 г. на Софийски районен съд, 51 състав, в полза на „СТАЛ 2007“ ЕООД срещу Е. Й. М. /наследник по закон на Й. К. М., поч.на 22.08.2012 г./, за вземането по договора за заем от 26.06.2008 г. След възражение на законния представител на длъжника, съдът е образувал производство по чл.422 ГПК /с участие на К. М. М. и С. Х. М., като подпомагащи страни/ приключило със съдебна спогодба от 16.05.2018 г. по гр.д.№ 5892/2016 г. на Софийски градски съд. Според мотивите на въззивния съд, заемното правоотношение е изменено с анекса от 05.11.2009 г. и със съдебната спогодба, но ипотекарните гаранти не са обвързани от условията в договора за ипотека, които не са съществували при неговото сключване и няма значение кога са узнали измененията в договора, както и участието им като трети лица в производството по чл.422 ГПК. Съдът приема също, че давността за реализиране на правата на заемодателя по договора за заем може да не е изтекла, но да изтече давността за обезпечение на задължението за връщане. Ипотекарният длъжник не е предявил чужди права, а своите права, с искане да бъде отречено ипотечното право на заемополучателя поради давност. Продължаването на срока по заемното правоотношение няма действие по отношение на ипотекарния гарант, поради което с изтичането на пет години от първоначално определения срок за изпълнение на задължението се е погасило правото, от което произтича ипотечното правоотношение. При тези съображения, въззивната инстанция е възприела решаващия извод на първоинстанционния съд, че ипотечното право на кредитора не съществува, считано от 26.06.2014 г. поради погасяване по давност на главното задължение по договора за заем от 26.06.2008 г. между „СТАЛ 2007“ ЕООД и Й. К. М., а предявените искове на основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.179 ЗЗД са основателни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението на въззивния съд, с оглед твърденията за нарушаване принципа на диспозитивното начало в чл.6, ал.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение