Определение № 79 от 29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4464/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. П. с вх. № 2612 от 22.08.2016 г. срещу въззивно решение № 57 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 106 /2016 г. на Видинския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение, с което на основание чл.32,ал.2 ЗС е извършено разпределение на ползването на поземлен имот и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.32,ал.2 ЗС е извършено друго разпределение на ползването на поземления имот (по друг начин). Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване: Въззивният съд е разгледал производство по чл.32,ал.2 ЗС за разпределение ползването на съсобствен имот. Съгласно чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл.32,ал.2 от Закона за собствеността. Въззивното решение е постановено и касационната жалба е подадена след влизане в сила на това изменение и при действието на посочената редакцията от 03.07.2015 г., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците в това производство не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът