Определение № 2687 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 84/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 261150 от 19.09.2023 г. по т.д. № 7688/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 89724 от 15.05.2020 г. по гр.д.№ 649/2019 г. по описа на Софийски районен съд, е постановено друго, с което „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на Т. Д. М. на основание чл. 448 КЗ, вр. чл. 459, ал. 4 КЗ и чл. 441 КЗ сумата от 9 000 лв. -обезщетение по договор за групова застраховка „Злополука“, сключен между „Дженерали застраховане“ АД и Висш съдебен съвет въз основа на договор за обществена поръчка № ВСС-14770/06.11.2017 г. за настъпило застрахователно събитие - трайна загуба на работоспособност, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно не е зачел волята на страните по сключения договор за застраховка и общи условия към същия. Излага, че с договора страните са постигнали съгласие за покритие на риска заболяване, когато последното е настъпило в срока на действие на договора. Сочи, че в конкретния случай заболяването и извършената оперативна намеса са осъществени преди началото на застрахователното покритие по договора, поради което не дължи претендираното от ищеца обезщетение. Изтъква, че сам по себе си документът – решение на ТЕЛК, не е юридически факт, който поражда право на обезщетение, а е факт от поредица факти, чието начало започва с диагностициране на заболяването. Поддържа, че немотивирано въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и при превратно обсъждане на доказателствата е постановил неправилен съдебен акт, който моли да бъде отменен и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Допустимо и отговаря ли на изискванията за правилност на решението неприлагане/необсъждане на изрична договорна разпоредба, която дефинира именно условията за покритие по застрахователен договор, когато тази разпоредба има значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск? Налице ли е събитие, което е застрахователно, осъществено в срока на договора – заболяване и/или злополука?

2. Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази и изследва всеки довод и аргумент, изложен от страните в защита на застъпваната от тях теза, като отрази в мотивите на своето решение становището си по конкретно наведени доводи, базирани на представени по делото доказателства?

Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Т. Д. М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и счел, че между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за обществена поръчка № ВСС-14770/06.11.2017 г. между Висш съдебен съвет /възложител/ и „Дженерали застраховане“ АД /застраховател/ с предмет: застраховка на живота и трудоспособността чрез групова застраховка „Злополука“ на общо 14 457,5 действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, инспектори в Инспектората към ВСС, служители на НИП и съдебни служители с период на застрахователно покритие-01.01.2018 г.-31.12.2020 г. вкл. Приел е, че по силата на договора застрахователят се е задължил да поеме определените в раздел II рискове срещу плащане на застрахователна премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахованите лица застрахователно обезщетение /чл. 1.2/. Отчел е, че с т. 1.3 страните са договорили, че при несъответствие между застрахователния договор и ОУ има сила уговореното в договора и неразделните му части, в т.ч. техническата спецификация /Приложение № 1 от договора/, както и че застраховката се сключва при специалните условия и изисквания на възложителя, посочени в обявлението и документацията за обществената поръчка, вкл. техническата спецификация, и при всички общи и специални условия, предложени от застрахователя в офертата му, които са неразделна част от договора /чл. 1.3 и чл. 1.4/. Посочил е, че застраховката се сключва без поименен списък и покрива всяко застрахователно събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което съобразно покритите рискове по договора води до застрахователно плащане. Подчертал е, че сред посочените в чл. 2.2 на р-л II допълнителни покрити застрахователни рискове е и трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване, вкл. акутно, като застрахователят плаща уговореното в р-л IV от договора обезщетение /чл. 2.2.2/. Отчел е посочената в чл. 4.2 от р-л IV застрахователната сума от 12 000 лв. при настъпване на основните покрити рискове вследствие на заболяване, както и че съгласно чл. 6.2 при трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване застрахователят изплаща на застрахованото лице обезщетение в размер на процент от лимита на застрахователната сума по т. 4.2, равен на процента загуба на работоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК или от застрахователно-медицинска комисия на застрахователя по преценка на застрахованото лице. Позовал се е на представената техническа спецификация и подчертал, че съобразно чл. 7 - Специфични изисквания към изпълнението на предмета на поръчката, застрахователят е длъжен да изплати обезщетение за трайно намалена работоспособност на застрахованото лице, съгласно предвиденото в т. 6.1.2 и т. 6.2.2, настъпила в срока на действие на договора и установена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК или с ЕР на застрахователно-медицинска комисия на застрахователя, по преценка на застрахования, независимо от датата на издаване на решението. Отчел е, че в дефиницията на трудова злополука, съдържаща се в техническата спецификация /чл. 8/ „трайно намалена или загубена работоспособност“ е състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично увреждане /болест/ лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система, които се определят в процент от ТЕЛК или НЕЛК или ЗМК при застрахователя. Допълнил е, че в предложението за изпълнение на поръчката, подписано от страните по договора, трайната загуба на работоспособност в резултат на заболяване също е включена като допълнително покрит риск. Подчертал е, че ответникът е подписал декларация от 28.07.2017 г., че при противоречие между предложението за изпълнение, условията на договора и Общите условия, преимущество имат предложението за изпълнение и условията на договора. Обсъдил е разпоредбата на чл. 9.11 от представените Общите условия /ОУ/ за застраховки Злополука и заболяване и приел, че съобразно последната изключени рискове са съществуващи преди договора състояния, вродени увреждания или заболявания, вкл. хронични заболявания, както и всякакви други заболявания, диагностицирани преди сключването на договора, като в чл. 99 от ОУ е посочено, че диагностицирането на заболяването за първи път, довело до трайна загуба на работоспособност и началото на трайната загуба на работоспособност, следва да са в периода на застрахователното покритие по договора. Отчел е, че се допуска при подновен договор за застраховка при застрахователя без прекъсване на застрахователното покритие за застрахования, началото на трайната загуба на работоспособност по предходното изречение да е в рамките на периода на покритието по подновения договор.

Позовал се е на събраното по делото като писмено доказателство ЕР № 0319 от 026 от 06.02.2018 г., с което на ищеца е определена трайно намалена работоспособност 75 % за срок от 2 години с водеща диагноза-наличие на сърдечна клапа и с посочени общи заболявания: РСП високостепенна митрална и трикуспидиална инсуфициенция състояние след митрално клапно протезиране и пластика на трикуспидална клапа с-ние след ресутура на митрална клапа протезирана перманентно предсърдно мъждене ХЗСН III ФК по НИХА артериална хипертония II ст. умерена степен.

Посочил е, че се установява от представена служебна бележка изх.№ 3756/16.11.2018 г. от Администрацията на главния прокурор, че ищецът работи в ПРБ, ВАП, отдел 01 „Административно-съдебен надзор“, [населено място] като прокурор от 01.01.1991 г. по безсрочно правоотношение. Същият с искане за плащане от 28.11.2017 г. е поискал от ответното дружество изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие-трайна загуба на работоспособността, като с писмо изх. №[ЕИК]/19.12.2018 г. „Дженерали застраховане“ АД е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца по предявената претенция с мотиви, че основното заболяване и последиците от него са възникнали преди началото на застрахователния договор, като се е позовал на т. 7.5 от договора за обществена поръчка и т. 9.11 от Общите условия по застраховката.

Въззивният съд е обсъдил приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза на вещото лице Д. М. и приел, че се установява, че заболяването, въз основа на което е възникнало увреждането на ищеца, е ревматизъм и е възникнало в детска възраст; високостепенната инсуфиренция на митралната и трикуспидалната клапа е диагностицирана през юли 2013 г. и е последвана от оперативна интервенция на 30.10.2013 г.; парапротезната регургитация на митралната протеза е диагностицирана през октомври 2014 г., което е наложило ресутура на същата през ноември 2014 г.; предсърдното мъждене и артериалната хипертония са отбелязани като диагнози през юли 2013 г. в епикризата от болница „Св. Е.“ ЕАД, Клиника по кардиология; точното начало на тези заболявания не може да се определи със сигурност по медицинската документация. Отчел е дадените обяснения в съдебно заседание от вещото лице, че предсърдното мъждене и сърдечната недостатъчност са отразени като съществували преди операцията още от епикризата на болница „Света Е.“, където е диагностициран порока от 09.07.2013 г.; че се касае за хронични заболявания; че вирусните инфекции могат да усложнят тези заболявания и да възникне пристъп на предсърдно мъждене, както и че в ЕР не е описано как е формиран процента на неработоспособност, като съвкупността от всички заболявания определят процента.

Позовал се е и на събраните гласни доказателства от разпита на свидетеля М. В. - лекар съветник на ответното дружество от дълги години, който дава становища дали да се извърши плащане на застрахователна сума на основание медицински документи и съобразно условията на застрахователния договор, включително е дал становище по искането на ищеца. Отчел е, че свидетелят е дал показания, че не е запознат с документа, въз основа на който е взето решението на ТЕЛК; че може от прекарана остра вирусна инфекция да се появи предсърдно мъждене; че според свидетеля ЕР на ТЕЛК от 2018 г. третира единствено наличието на два клапани порока на сърцето и оперативните въздействия за тяхното радикално лечение - поставяне на клапа и пластика на клапа, без да е записано дали хипертонията и предсърдното мъждене са оказали влияние при определяне на процента на неработоспособност.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 448, ал.1, КЗ при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка "Живот" застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. Посочил е, че предвид клаузата на т. 1.6 от договора застрахователят не е имал задължение да изисква предварителна информация за здравословното състояние на застрахованите лица. Счел е, че в застрахователния договор няма предвидено ограничение относно заболяването - както по отношение на вида му, така и по отношение момента на възникването му, с което е обосновал извода си, че хроничните заболявания не са изключени, нито тези, диагностицирани преди началния момент на датата на застрахователното покритие. Подчертал е, че страните по застрахователния договор са постигнали съгласие за „допълнително покритите рискове“, като за наличието на застрахователно събитие е достатъчен фактът това заболяване да е довело в рамките на периода на застрахователното покритие до трайно намалена работоспособност, като въпросът дали заболяването, довело до това състояние, е възникнало и диагностицирано преди периода на застрахователно покритие и дали е хронично, е ирелевантен. Изтъкнал е, че ответникът е подписал декларация, че при несъответствие между застрахователния договор и ОУ има сила уговореното в договора и неразделните му части, в т.ч. техническата спецификация /приложение № 1 към договора/. Счел е, че след като с техническата спецификация и с договора са предвидени по -благоприятни условия за застрахованите лица по отношение на „допълнително покритите рискове“ в сравнение с тези по ОУ, които включват тези заболявания в приложното поле на изключените рискове, приложение следва да намерят условията по процесния договор и по техническата спецификация относно „допълнително покритите рискове“. Посочил е, че ищецът претендира обезщетение за настъпило застрахователно събитие-трайно намалена работоспособност, поради което релевантно за възникване на правото на обезщетение е решението на ТЕЛК/НЕЛК да е издадено в срока на действие на договора. Добавил е, че евентуално допълнително изискване - заболяването да е възникнало в този период, поставя в невъзможност лицата, за които двете обстоятелства са се осъществили на границата на срока на действие на два застрахователни договора, изобщо да могат да бъдат обезщетени за покрития застрахователен риск.

Подчертал е, че по делото безспорно се установява, че на 06.02.2018 г. /в срока на действие на договора/ на ищеца е издадено ЕР на ТЕЛК за определяне на 75 % намалена работоспособност, считано от 06.02.2018 г. Позовал се е на разпоредбата на чл.70, ал. 5 от Наредба за медицинската експертиза, че когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването, и счел, че покритият по процесната застраховка риск – трайна неработоспособност, е настъпил на 06.02.2018 г.

По тези мотиви е приел, че обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск за присъждане на застрахователно обезщетение, е неправилно, и вместо това постановил друго, с което уважил сезиралият го иск като основателен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора първа част на първи и втори процесуални въпроси касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително клаузите на сключения договор за застраховка, общите условия към същия и техническата спецификация към договора. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявеният иск за основателен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по втората част на поставения от касатора първи въпрос, доколкото с последната се изисква проверка от касационната инстанция правилността на въззивното решение досежно извода на въззивния съд, че е налице покрит застрахователен риск, каквато дейност касационната инстанция не може да осъществи на етапа на селектиране на касационните жалби.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация Т. Д. М.. Доказва разноски за представляването му от адвокат за сумата 2 000 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение