Определение № 791 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. З. Т., действащ чрез настойника си С. С. К., и С. З. Т., всички действащи чрез адв. Д. М., срещу въззивно решение № 287 от 04.06.2025 г., постановено по в. гр. дело № 47/2025 година по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е обезсилено като недопустимо решение № 383/06.12.2024 г., постановено по гр. д. № 566/2024 г. по описа на РС - Петрич и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения, че независимо от постановеното през 2018 г. в полза на касаторите съдебно решение, с което техният наследодател е провел успешно иск по чл. 135 ЗЗД, в настоящото производство те отново имат правен интерес от нов иск по чл. 135 ЗЗД спрямо последващи разпоредителни сделки с имуществото, осъществени от трети лица. Молят за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочат разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърдят, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на предявения иск. Позовават се на ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Позовават се и на визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание, тъй като твърдят, че въпросът за допустимостта на предявения иск при наличие, от една страна, на влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД по отношение на първите две разпоредителни сделки, и от друга страна - на висящо производство по чл. 440, ал.1 ГПК по иск, предявен от последния приобретател на имота, по което като обезпечение е спряно изпълнителното дело с предмет публична продан на имота, е от значение за правилното приложение на закона и развитието на правото. Посочват се цитираните в обжалваното решение определение № 2193/30.04.2025 .г по к. ч. р.д. № 1176/2025 г. на ВКС, II г.о. и определение № 274 от 22.01.2024 г. по ч. гр. д. № 36/2024 г., I г. о. на ВКС. Твърди се, че въпреки тази задължителна практика на ВКС съдът по гр. д. № 205/2024 година по описа на РС - Петрич е приел иска по чл. 440, ал.1 ГПК за допустим и е допуснал обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 72/2022 година на ЧСИ М. В.. Постъпил е отговор на касационната жалба от „Мебели Маринкови 2018“ ЕООД, със седалище в [населено място], и В. А. М. от [населено място], действащи чрез адвокат И. С. от АК – Благоевград със становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че въззивният съд правилно е приел, че е налице вече уважен с влязло в сила решение иск по чл.135 ЗЗД, поради което занапред може да се говори само за изпълнение на решението по уредените в закона процедури, а повторното му предявяване по чл.135 ЗЗД е без правен интерес. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното: Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че производството пред Районен съд - Петрич е образувано по искова молба от З. А. Т., заместен в хода на производството от законните си наследници И. З. Т., действащ чрез настойника си С. С. К., и С. З. Т. против „Мебели Маринкови 2018“ ЕООД, „Гимик.БГ“ ЕООД и В. А. М.. Въззивният съд е констатирал, че с Решение № 4629 от 15.10.2018 г., постановено по т. д. № 138/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, са обявени за относително недействителни спрямо З. А. Т. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ...., том ....., рег. №................, дело ............. на нотариус Е. В., вписан в Служба по вписванията с дв. вх. рег. № ................., акт № ............., том .......... от ......................... г., по силата на който „Мебели Маринкови“ ЕООД е продало на ЕТ „С. М.“ недвижими имоти, подробно описани в решението /УПИ 1-075001, отреден за „производствено-складови дейности“ (дърводелски цех), с площ на имота - 3503 кв.м., находящ се в землището на [населено място], ведно с построените в имота бригаден стан с ремонтна работилница; склад със застроена площ от 66 кв.м.; административна сграда със застроена площ от 48 кв.м.; контролно-пропусквателен пункт със застроена площ от 154 кв.м./, както и договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ........, том ............., рег. № ............., дело ............. на нотариус Е. В., вписан в Служба по вписванията с дв. вх. рег. № .............., акт № ................, том ............... от .................. г., по силата на който ЕТ „С. М.“ е продало на „Гимик.БГ“ ЕООД гореописаните имоти. Съдът е констатирал, че с решение № 646 от 19.03.2019 г., постановено по в. т. д. № 271/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, е потвърдено решение № 4629 от 15.10.2018 г., постановено по т. д. № 138/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград като с Определение № 85 от 17.02.2020 г., постановено по к. гр. д. № 2759/2019 г. по описа на ВКС, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Съдът е посочил, че с решение № 192 от 14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1097/2020 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, „Мебели Маринкови“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца З. А. Т. сума в общ размер от 180 000 лева, представляваща предоставени заеми на 30.11.2015 г. и на 28.11.2016 г., като въз основа на това влязло в сила решение на 26.05.2022 г. е издаден изпълнителен лист. Въззивният съд е отбелязал, че с договор за покупко-продажба от 10.11.2020 г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти № ............., том ............, рег. № ..................., дело № .............. от ...................... г., „Гимик.БГ“ ЕООД е продало на В. А. М. описаните по-горе недвижими имоти за общата сума от 35 000 лв., а с договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.10.2022 г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти № .............., том III, рег. № ...................., дело № ................... от ................... г., В. А. М. е продала на „Мебели Маринкови 2018“ ЕООД, представлявано от София Д. М., процесния поземлен имот с разположените в същия сгради за общата сума от 37 000 лв. Въззивният съд е установил от справки в Агенцията по вписванията, че на 10.11.2017 г. е вписана исковата молба с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 26 ЗЗД с ищец З. А. Т. и ответници „Мебели Маринкови“ ЕООД, „Гимик.БГ“ ЕООД, С. А. М. и ЕТ „С. М.“; че на 06.06.2022 г. е вписана възбрана по изп. дело № 72/2022 г. на ЧСИ М. В. с кредитор З. Т. и длъжник „Мебели Маринкови“ ЕООД; че на 07.03.2024 г. е вписана искова молба с ищец „Мебели Маринкови 2018“ и ответници З. А. Т. и „Мебели Маринкови“, с която се иска на основание чл. 440 ГПК да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „Мебели Маринкови“ ЕООД не е собственик на процесните недвижими имоти. При така установената фактическа обстановка, въззивният съдът е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането; че правото по чл. 135 ЗЗД има вторичен характер, доколкото възниква и се упражнява само при наличието на друго правоотношение; то е относително и е насочено срещу длъжника и лицето, с което е договарял; че искът по чл. 135 ЗЗД е конститутивен - предизвиква се промяна в гражданските правоотношения между страните по делото; че с успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД атакуваните действия и сделки се обявяват за относително недействителни по отношение на кредитора; че недействителността има обратно действие - от момента на извършване на действието, а не от момента на влизане в сила на решението, с което е обявена. Съдът е достигнал до извода, че при успешното провеждане на П. иск кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице; че интересът от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора; че собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно. Въззивният съд е посочил, че когато се провежда изпълнение върху имота, предмет на уважен иск по чл. 135 ЗЗД, взискател е увреденият кредитор, а длъжник - лицето, извършило увреждащата сделка като приобретателят по тази сделка е длъжен да търпи изпълнение върху придобития имот (Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, ОКГТК и Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г. на ВКС, ОКГТК); когато от своя страна приобретателят се е разпоредил с имота в полза на трето лице, то също ще търпи изпълнението, ако сделката, от която черпи права, е вписана след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД; същото важи и за последващите приобретатели; правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен; ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Съдът е посочил, че когато страни в изпълнителното производство са лица, обвързани от влязло в сила позитивно решение по чл. 135 ЗЗД, изпълнението може да бъде насочено върху имота, предмет на увреждащата сделка; а ако този имот се намира в собственост на трето лице, придобило права от приобретателя по сделката, то може да се брани с иск по чл. 440 ГПК, ако неговата придобивна сделка е вписана преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД. С оглед изложеното, въззивният съдебен състав е достигнал до крайния си извод, че предявеният иск с правно основание в чл. 135 ЗЗД е недопустим, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. При така установените данни касационната инстанция намира следното: За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Въпросите, поставени във връзка с това дали кредитор, провел успешно иск по чл. 135 ЗЗД, има право да предяви нов иск на същото правно основание спрямо последващи приобретатели, придобили имота след влизане в сила на позитивното решение по чл. 135 ЗЗД, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което спрямо него е налице общата предпоставка за допускане на въззивното съдебно решение на касационно обжалване, но не и специалната такава, установена в т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск зависи от наличието на конкретни процесуални предпоставки, които следва да са налице към всеки един момент от висящото производството до постановяването на крайния съдебен акт. Както е прието в теорията и в съдебната практика, правният интерес представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Както е отбелязано в решение № 70 от 02.06.2017 г., постановено по гр. д. № 3862/2016 г. на I г. о. на ВКС, в теорията и в съдебната практика има различни схващания за действието на влязлото в сила решение на иска по чл.135 ЗЗД. Според едното разбиране при уважаването на този иск отчужденото имущество се връща в патримониума на длъжника. Според другото разбиране искът няма вещноправно действие, приобретателят по оспорената сделка продължава да бъде собственик на имуществото, което му е прехвърлено и то не се връща при длъжника при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Второто разбиране е застъпено в мотивите на т. 1 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС като и при двете правни конструкции няма спор в теорията и в практиката, че кредиторът по парично вземане, който успешно е провел иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, може да насочи принудително изпълнение за събиране на своето вземане върху имуществото, предмет на увреждащата го сделка, която е обявена за недействителна спрямо него. Той има правен интерес единствено от насочване на принудителното изпълнение върху имуществото, предмет на увреждащата сделка като чрез изнасянето на това имущество на публична продан той ще може да удовлетвори изцяло или отчасти своето вземане или поне разноските, които е направил за провеждането на отменителния иск. Доразвитие на това правно разрешение се съдържа в мотивите на решение № 50131/23.02.2023 г. по гр. д. № 4575/2021 г. на ВКС, II г.о., в което е посочено, че в случай че прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял и те са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Доколкото се касае за един иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въпросът за относителната недействителност на всяко едно от поредицата от увреждащи действия или сделки не може да бъде разглеждана в самостоятелно производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД отделно от останалите. Въпросът се разрешава в производството, в което е предявен искът за обявяване на относителната недействителност на цялата поредица от действия или сделки, при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки. Горното следва и от постановките на ТР № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 от същото, според което ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД, има оповестително-защитно действие /чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 114 ЗС във вр. с чл. 112 ЗС/, съответно постановеното в полза на ищеца решение ще разпростре действието си /силата на пресъдено нещо/ и по отношение на последващия приобретател – чл. 226, ал. 3 ГПК. Последният ще бъде принуден да търпи принудително изпълнение върху придобитите от него права. При така създадената съдебна практика по въпроса е видно, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с нея като е съобразил липсата на правен интерес у ищеца като кредитор с установено парично вземане от предявяване на повторен иск по чл. 135 ЗЗД срещу последващи приобретатели на имота, спрямо който имот е насочено принудителното изпълнение. Що се отнася до обосноваването на правния интерес у ищеца поради предявен иск от последващ приобретател с правно основание в разпоредбата на чл. 440 ГПК и дали искът по това друго производство е допустим или не, такъв въпрос не е обсъждан от въззивния съд и същият не обосновава наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда и наличието на специалния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното, достъп до касационен контрол следва да се откаже. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение