Определение № 3759 от 21.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3305/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по:

• касационна жалба на В. М. А./починала в хода на касационното производство/ и В. Д. А. срещу решение №260606/12.04.2023г., постановено по в.гр.д.№10686/2020г. на Софийски градски съд в частта, в която е отменено решение №107771 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в в частите, с които е отхвърлен искът за делба на следните имоти: магазин на партерния етаж от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в [населено място], Район „Т.“, [улица], с лице към [улица], със застроена площ от 37кв.м, при съседи: магазинно помещение в същата сграда, вътрешен партерен апартамент, калкан на съседната сграда, [улица], заедно с мазе под магазина, ведно с 8.66 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел *от кв.*по плана на [населено място], м „Зони Г-Ц.“, цялото с площ от 350 кв.м, който по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед №РД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523186- 24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], район „Т.“, [улица], ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори *., *., под обекта - няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.; апартамент на партерния етаж от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в [населено място], Район „Т.“, 1 [улица], със застроена площ от 74.90кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна, вестибюл и входно антре, с изложение към вътрешния двор на сградата, при съседи: стълбище, вход към вътрешния двор, вътрешен двор: калкан на съседната сграда, магазини в същата сграда, заедно с мазе, както и 10.90 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел * от кв.*по плана на [населено място], м.“Зони Г-Ц.“, цялото с площ от 350кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед №РД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523183- 24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], район „Т.“, [улица], ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1,ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори *, *, под обекта - няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *., като е допуснато извършването на съдебна делба на тези имоти между следните съделители и при части: 1/3ид.ч. за Р. А., гражданин на САЩ, [дата на раждане] в Република Чехия; по 1/6ид.ч. за В. Д. А.,[ЕГН], В. М. А., [ЕГН], Е. П. С., [ЕГН] и С. П. В., [ЕГН].

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната от тях част е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск за делба на тези два имота бъде отхвърлен като неоснователен.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.Въпросите са следните:

1/С предявяването на кои искове може да се приеме, че се прекъсва придобивана давност по чл.79 от Закона за собствеността – само с предявяването на установителен иск за собственост и иск с правно основание чл.108 от ЗС, или давността може да бъде прекъсната и с предявяване на иск за нищожност на придобивното основание.

Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие със задължителната практика на ВС и на решения на ВКС по чл.290 от ГПК: т.VІ от ППВС№6/1974г.; решение №10/02.02.2009г. по гр.д.№6194/2007г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №705/29.10.2010г., постановено по гр.д.№1744/2009г. на ВКС,Іг.о., решение №401 /12.01.2012г., постановено по гр.д.№895/2010г. на ВКС, І г.о., решение №170/11.04.2012г., постановено по гр.д.№961/2011г. на ВКС, І г.о. и решение №216/28.10.2016г., постановено по гр.д.№2182/2016г. на ВКС, І г.о.

2/Задължително ли е във всички случаи превръщането на държането във владение да се манефестира пред останалите съсобственици, или това не е така при обективна невъзможност да бъде осъществено.Достатъчно ли е тази обективна невъзможност да е налице само към началния момента на превръщането на държането във владение или е 2 необходимо тя да съществува във всеки един момент на давностния срок.

Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл със задължителната практика на ВС и ВКС: ППВС№6/1974г. и ТР№1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС.

Навеждат се и доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение поради следното: неизпълнение от страна на жалбоподателите А. А., Г. А., Р. А., И. А. и К. А. на указанията на първоинстанционния съд за внасяне по сметка на въззивния съд на държавна такса от 1 500лв.; извършването на множество процесуални действия след смъртта на първоначалния ищец С. А. и преди наследниците му да бъдат конституирани като страна в процеса; липсата на валидно пълномощно на адв.Г. И. и Н. С., по силата на което да представляват А. А., Г. А., Р. А., И. А. и К. А..

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от А. А., Г. А., Р. А., И. А. и К. А., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.По същество се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

• касационна жалба на Е. П. С., чрез процесуалния си представител адв.К. К., срещу решение №260606/12.04.2023г., постановено по в.гр.д.№10686/2020г. на Софийски градски съд в частта, в която е отменено решение №107771 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в в частта, с която е отхвърлен искът за делба на апартамент, заемащ целия втори/първи надпартерен етаж от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в [населено място], Район „Т.“, [улица], състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения на обща площ от 144.30кв.м., заедно с мазе, ведно с 22% ид.части от общите части на сградата и от дворното място в което е построена сградата, съставляващо парцел * от кв.*по плана на [населено място], м.“Зони Г-Ц.“, цялото с площ от 350кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед ЖРД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на AГKK, съгласно схема № 15-523173- 24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], район „Т.“, [улица], ет.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -няма, под обекта - няма, над обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *, *, *, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., като е допуснато извършването на съдебна делба на този имот между следните съделители и при части: 1/3ид.ч. за Р. А., гражданин на САЩ, [дата на раждане] в Република Чехия; по 1/6ид.ч. за В. Д. А.,[ЕГН], В. М. А., [ЕГН], Е. П. С., [ЕГН] и С. П. В., [ЕГН].

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната от нея част е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск за делба на този имот бъде отхвърлен като неоснователен.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според касатора е обуславящ за изхода на делото и по който се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.Въпросът е следният:

1/Прекъсва ли се придобивната давност на владелеца с предявяването срещу него на иск за нищожност на придобивното основание на владелеца на основание чл.75, ал.2 от Закона за наследството. Твърди се, че изводите на въззивния съд са в противоречие със следните решения на ВКС: решение №705/29.10.2010г., постановено по гр.д.№1744/2009г. на ВКС, І г.о.; решение №170/11.04.2012г., постановено по гр.д.№961/2011г. на ВКС, І г.о.; решение №401 /12.01.2012г., постановено по гр.д.№895/2010г. на ВКС, І г.о.; решение №631 /26.09.2009г. по гр.д.№1525/2008г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №99/10.05.2013г. по гр.д.№681/2012г. на ВКС, І г.о.; решение №216/28.10.2016г., постановено по гр.д.№2182/2016г. на ВКС, І г.о.; решение №115/2018г. по гр.д.№3954/2017г. на ВКС, І г.о.; решение №80/23.12.2020г. по гр.д. №2737/2019г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №60108/22.11.2021г. по гр.д.№3534/2020г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №50117/06.02.2023г. по гр.д.№509/2022г. на ВКС, ІІ г.о.

В предвидения от процесуалния закон срок не е постъпил отговор на подадената от Е. С. касационна жалба.

• касационна жалба на А. А., Г. А., Р. А., И. А. и К. А., чрез процесуалните им представители адв.Г. Г. и адв.Н. С., срещу решение №260606/12.04.2023г., постановено по в.гр.д. №10686/2020г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено решение №107771 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в в частта, с която е отхвърлен искът за делба на тавански апартамент №*, находящ се в [населено място], [улица], № *, ет. * със застроена площ от 243 кв.м., заемащ целия последен етаж на жилищната сграда, представляващ мезонет на две нива: първо ниво - дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер; второ ниво - три спални, две бани, мокро помещение е вестибюл, при съседи: от север - [улица], от юг - двор, от изток - калкан, от запад - калкан, от долу - апартамент № *, заемащ целия четвърти етаж, собственост на К. Л. С., ведно с 3/100 идеални части от общите части на сградата и толкова от мястото, в което е построена сградата, представляващо УПИ *, в квартал *, местност ГГЦ-Г-6-I част, целия с площ от 350 кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523178- 24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *., с адрес на имота: [населено място], район „Т.“, [улица], № *, ет. *, ап. *, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, с посочена в документа площ - няма данни, Ниво 1: при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - няма, Ниво 2: при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма, прилежащи части - 4 няма данни.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната от тях част е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск за делба на този имот бъде уважен.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според касатора е обуславящ за изхода на делото и по който се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.Поставят се следните въпроси:

1/При обективно съединяване на искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.75, ал.2 от ЗН от неучаствали в делбата страни, прекъсва ли се придобивната давност за останалите сънаследници;

2/При прогласена нищожност на извършеното дарение за имот, чиято квадратура е включена в квадратурата на новопостроен апартамент в резултат на надстрояване на този имот, прекъсва ли се придобивната давност с предявяване на искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.75, ал.2 от ЗН;

3/Следва ли при построяване на нов имот в резултат на надстрояване на съществуващ имот, да бъде изготвено ново площообразуване за цялата сграда, което да преразпредели общите части за всеки отделен индивидуален обект в сградата, и следва ли при сделка за прехвърляне на този обект, да има съответни идеални части от общите части на сградата, както от съществуващия обект, така и от новия обект в резултат на реализираното право на надстрояване.

Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №374/15.06.2010г., постановено по гр.д.№4354/2008г. на ВКС, ІV г.о.

Постъпили са отговори от ответниците Л. С. и Е. С., в които се оспорват предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по жалбата на ищците.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

С представения по делото нотариален акт за продажба, том IX, № 51, peг.№1775, дело №1745 от 11.09.1928г. общият наследодател на страните В. А. Р. закупува полугевгирена къща с дворно място с общо пространство 350кв.м. в [населено място], [улица].Актът е вписан под №75, т.IX на същата дата, видно от представената записка за вписване от III нотариус при Софийски областен съд.

С акт №2720/15/02/50г. на основание ЗОЕГПНС е одържавена част от процесния недвижим имот.

Със Заповед №РД-57-114/13.06.1992г. на кмета на СГО, на основание чл.1 от ЗВСОНИ и чл.88, ал.4 от НДИ, по искане на В. В. Т. от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти са отписани и предадени на наследниците на В. А. Р. два апартамента/на 5 партера и на третия етаж/, портиерско помещение на тавана и два магазина със съответните идеални части, находящи се в [населено място], [улица].

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 001356/07.04.2011г., издадено от СО, район „Триадица“, общият наследодател на страните В. А. Р. е починал на 17.01.1961г. и е оставил наследници по закон С. В. А., Д. В. А. и В. В. Т..

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №77/18.01.2019г. издадено от СО, район „Триадица“, ищецът С. В. А. е починал на 08.06.2015г. и е оставил наследници по закон- съпруга А. А. и деца Р. А., Г. А., И. А. и К. А..

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №457/28.03.2013г. издадено от СО, район „Триадица“, ответникът Д. В. А. е починал на 14.03.2013г. и е оставил законни наследници- син В. Д. А. и съпруга В. М. А..

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №2/13.11.2013г., издадено от СО, район „Триадица“, ответникът В. В. Т. е починала на 11.05.2011г. и е оставила наследници по закон- дъщери Е. П. С. и Снежинка П. Вюлперн.

С представения по делото протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д. №823/1993г., между Д. В. А.- лично, В. В. Т. чрез пълномощник и дъщеря Е. С., и С. В. А. чрез пълномощник адв.Д. Ц., е сключена съдебна спогодба за поделяне на процесните недвижими имоти, по силата на която Д. В. А. получава магазина и апартамента на партерния етаж на сградата, В. В. Т. получава апартаментите на втория, четвъртия и таванския етаж, а С. А. за уравняване на дела си- парична сума.

С представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №118, том L., дело № 16663/93г. от 30.06.1993г. В. В. Т. е дарила на дъщеря си Е. П. С. тавански апартамент на последния тавански етаж на сградата, състоящ се от две стаи, кухня, килер и антре с обща площ 53 кв.м. и 6.12/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място.

С представения по делото Нотариален акт №117, том L., дело № 16662/93г. от 30.06.1993г. В. В. Т. е дарила на дъщеря си Е. П. С. апартамент, находящ се на четвъртия етаж /трети надпартерен етаж/, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения с обща площ 144.30 кв.м., заедно с мазе и с 22.96/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място.

С представения по делото Нотариален акт №163, том LLLLXXXIX, дело №47143 от 20.12.1997г. Е. П. С. е дарила на дъщеря си К. Л. С. апартамент, находящ се на четвъртия етаж /трети надпартерен етаж/, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения с обща площ 144.30 кв.м., заедно с мазе и с 22,96/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място.

С представения по делото Нотариален акт №16, том LLXXXI, дело №26293/94г. Б. Г. К. и П. В. К. са продали на Е. П. С. собствените си 11,855/100 идеални части от общо таванско помещение с площ от 91,30 кв.м., находящо се на таванския етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица], № ***.

С представения по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж/надстрояване №38, том LLXXIII, дело № 24711/94 г., Д. В. А., С. В. и О. Д. са учредили на Е. П. С. право на надстрояване на съществуващата сграда с едно мезонетно жилище, състоящо се от кухня, 6 тоалетна и килер с обща площ от 140 кв.м. и полуетаж, състоящ се от три спални, две банитоалетни и килер на обща площ от 103 кв.м.

По делото е представено Разрешение за строеж №57 от 29.06.1994г., с което се разрешава на Е. П. С. да построи „Надстройка- Терасовиден етаж“.Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, Е. С. действително е надстроила съществуващата сграда, като новопостроеният обект представлява мезонет на две нива: първо ниво - дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер; второ ниво - три спални, две бани, мокро помещение и вестибюл.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №001, том II, peг.№3867, дело №176/2003г. е признато правото на собственост на Е. П. С. и Л. Г. С. върху апартамент №*, находящ се в [населено място], [улица], на петия етаж на сградата със застроена площ от 243 кв.м., заемащ целия последен етаж на кооперацията, представляващ мезонет на две нива: първо ниво - дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер; второ ниво - три спални, две бани, мокро помещение е вестибюл, при съседи: от север - [улица], от юг - двор, от изток - калкан, от запад - калкан, от долу - апартамент № *, заемащ целия четвърти етаж, собственост на К. Л. С., ведно с 3/100 идеални части от общите части на сградата и толкова от мястото, в което е построена сградата, представляващо УПИ *, в квартал *, местност ГГЦ-Г-6-I част, целия с площ от 350 кв.м.

С представеното по делото решение от 13.06.2002г. по гр.д.№7351/2001г. на СРС, потвърдено с решение от 03.05.2005г. по гр.д.№1/2005г. на СГС, IV, потвърдено с решение №630/28.05.2007г. по гр.д.№917/2005г. на III-то ГО на ВКС, спогодбата по посочения погоре протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., между Д. В. А.- лично, В. В. Т. чрез пълномощник и дъщеря Е. С., и С. В. А. чрез пълномощник адв.Д. Ц., е прогласена за нищожна поради неучастието на един от съсобствениците- С. В. А..Със същото решение е прогласена и нищожността на извършеното на 30.06.1993г. с нот.акт №118, том L., нот.дело №16663/1993г. дарение на тавански апартамент с площ от 53кв.м., находящ се в [населено място], [улица], местност „Ц.“, парцел *, кв.*по плана на [населено място] от В. В. Т. на Е. П. С..От представените по делото доказателства не се установява точната дата на подаване на исковата молба, но предвид номера на делото това е станало не по-рано от 01.01.2001г. и не по-късно от 13.06.2001г.

По делото е представено съморъчно завещание на С. В. А., с което същият е завещал на своя син- конституираният като ищец по настоящото дело Р. А., по 1/3 идеална част от всеки един от самостоятелните обекти, предмет на настоящата делба, а именно: 1/3 идеална част от четириетажната сграда, 1/3 идеална част от дворното място, 1/3 идеална част от апартамента на партерния етаж, 1/3 идеална част от магазина на партерния етаж, 1/3 идеална част от апартамента на втория етаж, 1/3 идеална част от апартамента на четвъртия етаж и 1/3 идеална част от таванския апартамент.

От показанията на свидетеля П. А. се установява, че след сключването на обявената впоследствие за нищожна спогодба през 1993г., Д. В. А. владеел апартамента и магазина на партерния етаж на сградата.Първоначално магазините били два, но впоследствие обединени в един магазин за спортни стоки.Магазинът бил отдаден под наем, а Д. В. А. предприел 7 преустройството му чрез събаряне на стената, разделяща двата първоначални магазина.Никое друго лице нямало достъп до тези обекти, а апартаментът също бил отдаден под наем и в него били извършени ремонтни дейности.От 1993г. до смъртта си през 2013г. Д. А. владял и двата обекта и плащал данъци за тях, ремонтирал апартамента около 2000г., като пригодил баня, тоалетна, нова мебелировка.Апартаментът на втория етаж /първи надпартерен етаж/ не бил одържавяван през 1950г. и реституиран през 1992г. по силата на ЗВСОНИ.

От показанията на свидетелката В. А. се установява, че Д. В. А. не е живял в апартамента на партерния етаж, но редовно посещавал имота и го стопанисвал.

От показанията на свидетелката Р. К.- Т. се установява, че на първият надпартарен етаж живеела С. В., както и нейната майка В. от 1969 година до смъртта и през 2011 година.Не знае някой да е оспорвал правата им.С. правила основен ремонт през 2016г. и заплащала консумативите за имота.На трети надпартерен етаж Е. и Л. С..Свидетелката била родена и живяла в сградата до 1991 година, а след това я посещавала много често, тъй като там живеели родители и.В началото нямало четвърти надпартерен етаж, а третия надпартерен етаж след реституцията В. и нейните дъщери С. и Е. давали под наем на фирма.Таванът бил надстроен от Е. и Л. С. след закупуване на право на надстрояване от родителите на свидетелката през 1994- 1995 година.Изградени били противоземетръсни колони, с които укрепили кооперацията за тяхна сметка, външно и вътрешно саниране на цялата кооперация.От момента на изграждането на мезонетния апартамент само Е. С. и нейния съпруг Л. С. живеели в него. Никой не бил предявявал претенции. Партерният етаж до 1989- 1990 година бил на Софжилфонд и там живеела възрастна дама, настанена от Софжилфонд. След реституцията бил отдаван на фирми под наем, но свидетелката не знае кой е бил наемодател.Никога не е виждала С. А. или неговите деца/наследници.

От показанията на свидетеля Б. П. се установява, че познава всички живущи в процесната сграда, самият той живее през един вход от раждането си.Преди 1989 година Е. С., С. В., баща им П. и майка им В. Т. живеели на първия надпартерен етаж.След 1990 година били реституирани горните етажи- трети, четвърти, направен бил мезонет отгоре.С. живеела в чужбина, но и ползвала първия етаж над партера, а Е. и Л. С. живеели на последния етаж, на тавана.На третия етаж над партера няма преки впечатления кой живее.Мезонетният апартамент бил уникален по своята конструкция, построен от Л. С. с негови работници през 1994-1995 година.След изграждането на мезонета в него живеели само Е. и Л.. За магазина за спортни стоки на партера се плащал наем на Е. и Л., но принадлежал на техни наследодатели. Не познава С. В., А., Г., Р., И. и К. А..

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че Р. А., В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В. са съсобственици на процесните имоти по силата на наследствено правоприемство, при квоти 1/3 идеални части за Р. А. и по 1/6 идеална част за останалите сънаследници.Тези обстоятелства не се и оспорват от страните.При това положение следва да бъдат разгледани своевременно направените възражения за придобиване на имотите от част от съсобствениците /сънаследниците/ въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Принципно, когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот, той е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да превърне държането във владение, съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другия съсобственик и е започнал да упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги свои /т.е.- превърнал е държането във владение/, като тези действия следва да са доведени до знанието на другия съсобственик /в този смисъл ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС/.За да послужи като основание за придобиване на недвижим имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

Прието е още, че в тежест на ответниците В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В. е да установят с позволените от закона доказателствени средства, че те или техните праводатели /наследодатели/ В. В. Т. и Д. В. А., са извършили ясни и недвусмислени действия, чрез които са превърнали държането на идеалните части на съсобственика си С. В. А. във владение в своя полза, които действия да са доведени до знанието на последния и съответно- това владението да е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно за период повече от 10 години.

Според въззивния съд по делото не се установява да са извършвани действия по преобръщане на държането във владение преди датата на сключване на горепосочената съдебна спогодба - 20.05.1993г., по отношение на апартамента, заемащ целия втори /първи надпартерен/ етаж, който не е бил отчуждаван от наследодателя на страните.Действително, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, този имот е бил ползван за жилище от семейството на В. Т., но не се установява намерение за владение на целия имот като собствен, касателно идеалните части на съсобственика С. А..Извършването на ремонти, поддръжката на имота и заплащането на данъци и консумативи ползва всички съсобственици, включително тези които не ползват фактически имота.Следователно първото действие с характер на преобръщане на държането във владение е въпросната спогодба от 20.05.1993г. и тази дата следва да се счита за начална по отношение на срока на давностното владение.

Не са споделени изводите на първоинстанционния съд, че през целия период на течене на давностния срок е било фактически невъзможно да се доведат до знанието на съсобственика С. А. действията на останалите съсобственици В. Т. и Д. А., с които последните са превърнали държането на идеалните му части във владение в своя полза.Действително по делото се установява, че С. А. е бил с постоянно местожителство в САЩ и липсват данни за известен на ответниците негов адрес. През 2001г. обаче същият е предявил иск по чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на делбата по горепосочената съдебна спогодба и е посочил в исковата молба постоянен и съдебен адрес, т.е от този момент е неприложимо посоченото в ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС изключение и съсобствениците са могли да доведат до знанието му извършените от тях действия по преобръщане на държането във владение.

Въззивният съд е приел, че принципно давността се прекъсва с предявяване на 9 ревандикационен иск, установителен иск за правото на собственост или иск за делба.В случая обаче е предявен иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на делба по съдебна спогодба, поради неучастие в същата на един от сънаследниците. Целта на този иск е възстановяване на съсобствеността, респективноустановяване правото на съсобственост на ищеца относно наследствените имоти и в този смисъл значението му е същото като на иск за делба.Ето защо с предявяването на иска с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на спогодбата по протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., по който е образувано гр.д.№7351/2001г. на СРС и впоследствие постановено влязлото в сила на 28.05.2007г. решение от 13.06.2002г., с което искът е уважен, е прекъсната течащата в полза на наследодателите на ответниците В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В.- В. Т. и Д. А. придобивна давност, започнала да тече на 20.05.1993г.По време на процеса по гр.д. №7351/2001г. на СРС давност не е текла на основание чл.84 ЗС, вр.чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.Нова 10-годишна давност е започнала да тече от 29.05.2007г. и отново е прекъсната с предявяване на иска за делба по настоящото дело на 01.09.2011г. Предвид гореизложеното възражението на ответниците В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В. за придобиване правото на собственост върху магазин на партерния етаж със застроена площ от 37 кв.м, апартамент на партерния етаж със застроена площ от 74.90 кв.м. и апартамент, заемащ целия втори /първи надпартерен/ етаж от четириетажната масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно с прилежащите им мазета и съответни идеални части от общите части на сградата и от дворното място в което е построена сградата, съставляващо парцел * от кв.*по плана на [населено място], м.“Зони Г-Ц.“, цялото с площ от 350кв.м. въз основа на изтекла в полза на тях и на праводателите им В. Т. и Д. А. придобивна давност, е неоснователно.Поради това тези имоти следва да се допуснат до делба при квоти 1/3 идеални части за Р. А. и по 1/6 идеална част за В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В.

Въззивният съд е приел, че искът за делба на тавански апартамент №*, находящ се в [населено място], [улица], ет. * със застроена площ от 243кв.м., заемащ целия последен етаж на жилищната сграда, е неоснователен.От представените по делото писмени доказателства- нотариални актове за продажба на идеални части от тавански помещения, учредяване право на строеж, разрешение за строеж и одобрени архитектурни проекти, както и от заключението на вещото лице по СТЕ и показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответниците Е. П. С. и Л. Г. С. фактически са осъществили надстрояване на жилищната сграда, което формално е в съответствие с учреденото им право на строеж, издаденото разрешение за строеж и архитектурния проект. В издаденото разрешение за строеж е посочено, че е спазена разпоредбата на чл.56, ал.3 от действащия към момента на издаването му ЗТСУ.Предвид липсата на оспорване на издадените административни актове във връзка със строителството, същото е законосъобразно.От момента на построяването през 1995г. и досега ответниците Е. П. С. и Л. Г. С. владеят този имот, като владението им е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.От всички извършени от тях действия по надстрояването може да се направи извод за намерението да владеят имота като свой собствен, а потвърждение за това е и снабдяването им с нотариален акт за собственост през 10 2003г.Владението е продължило повече от 10 години, считано от 1995г.По отношение на този имот не може да се счита, че предявяването на иска с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на спогодбата по протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., по който е образувано гр.д.№7351/2001г. на СРС, е прекъснало теченето на придобивната давност в полза на ответниците Е. П. С. и Л. Г. С., тъй като имотът не е предмет на спогодбата от 1993г. и не е съществувал към момента на сключването и, както и не е предмет на предявения иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Неоснователни са доводите за недопустимост на въззивното решение.Производството е за делба по допускането и правилото на чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в случая неприложимо, тъй като тази такса от 4% върху стойността на всеки от дяловете се определя с решението по извършване на делбата, тъй като предполага определяне на пазарната стойност на допуснатите до делба вещи.В тази връзка указанията на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса от 1 500лв. са били незаконосъобразни и тяхното неизпълнение не може да обуслови връщане на въззивната жалба на ищците, съотв. недопустимост на въззивното решение на това основание. Неоснователни са и останалите два довода за недопустимост на въззивното решение, тъй като изрично в пълномощното, което е представено с молба от 20.01.2019т./стр.337/, е отбелязано, че наследниците на първоначалния ищец С. А. потвърждават извършените от процесуалните представители действия до този момент.От представените по делото доказателства се установява, че в полза на адв.Г.Г. и Н.С. е учредена надлежна представителна власт, поради което не може да се постави въпрос за ненадлежно представляване на ищците/проверката е формална и се основава на формалната доказателствена сила на представеното пълномощно/.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от ответниците по делото първи въпрос, който преформулиран от касационната инстанция е със следното съдържание: искът по чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството прекъсва ли придобивната давност, започнала да тече въз основа съдебна спогодба.

Според решение №374 от 15.06.2010г. на ВКС по гр.д.№4354/2008г., IV г. о., осъществената без участие на съсобственик делба е нищожна. Прекъсването на придобивната давност за 11 вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми.Същото следва да се приеме и за ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва и да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението по допускането на делбата.В този смисъл искът за прогласяване нищожността на съдебната делба като резултат цели да постигне възстановяването на съсобствеността, поради което с предявяването му, придобивната давност по отношение на имотите, предмет на атакуваната съдебна делба, се прекъсва.

В други решения ВКС приема, че давността се прекъсва с предявяване на установителен, ревандикационен или иск за делба срещу владелеца, а последният се позове на придобивна давност.Ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната.Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, а спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение/В същия смисъл решение №705 от 29.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1744/2009г., I г.о., решение № 401 от 12.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., решение № 216 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2016 г., I г. о., ГК и др./.

Настоящият състав намира за правилна практиката, отразена във втората група решения.Ако ищецът се ограничи да предяви само иск за нищожност, унищожаване или разваляне на акта, на който владелецът е основал владението си, без да включи в предмета на делото въпросът за принадлежността на правото на собственост или ограниченото вещно право, течението на придобивната давност не се прекъсва.При уважаване на иска ще бъде заличено с обратна сила юридическото основание на владелеца, което означава, че същият не би могъл да придобие вещта въз основа на кратката придобивна давност, но ако продължи да я владее след приключване на процеса ще може да се позове на изтекла в негова полза дълга придобивна давност

Въззивният съд е приел, че с предявяването на иска с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на спогодбата по протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., по който е образувано гр.д.№7351/2001г. на СРС и впоследствие постановено влязлото в сила на 28.05.2007г. решение от 13.06.2002г., с което искът е уважен, е прекъсната течащата в полза на наследодателите на ответниците В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В.- В. Т. и Д. А. придобивна давност, започнала да тече на 20.05.1993г.По време на процеса по гр.д.№7351/2001г. на СРС давност не е текла на основание чл.84 ЗС, вр.чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.Нова 10-годишна давност е започнала да тече от 29.05.2007г.Тези изводи са в противоречие с посочените три решения на ВКС, което е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по жалбите на В. Д. А. и Е. П. С..

Първият въпрос, който се поставя в изложението на касационните основания на ищците, е с идентично съдържание: при обективно съединяване на искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.75, ал.2 от ЗН от неучаствали в делбата страни, прекъсва ли се придобивната давност за останалите сънаследници.Същият обаче е в случая неотносим към решаващите 12 изводи на въззивния съд за неоснователност на иска за делба на тавански апартамент №*, находящ се в [населено място], [улица], ет. * със застроена площ от 243кв.м., заемащ целия последен етаж на жилищната сграда.Прието е, че се касае за надстрояване на съществуваща сграда, извършено въз основа на надлежно одобрени строителни книжа, като от момента на построяването на този обект през 1995г. и досега ответниците Е. П. С. и Л. Г. С. го владеят непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.Владението е продължило повече от 10 години, считано от 1995г.Тъй като се касае за вещ, която е възникнала като самостоятелен обект след 1995г., съотв. не е била предмет на спогодбата от 1993г., решението за прогласяване на нищожността й не е породило действия спрямо нея.

По отношение на втория и третия въпроси не е посочен специалния критерий за допускането на въззивно решение до касационно обжалване - решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е формално основание да не бъде допускано касационно обжалване по тях. Дори да се приеме, че тези въпроси са свързани с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, то отново се налага извода за липсата на предпоставки за допускането му до касационно обжалване по жалбата на ищците.От представените по делото доказателства се установява, че през 2001г. са предявени искове от С. А. срещу В. Т. и Д. А. за: прогласяване нищожността на съдебна спогодба от 20.05.1993г. по гр.д.№823/93г. по описа на СРС; прогласяване относителната недействителност на договор за дарение от 30.06.1993г., с който В. Т. е дарила на ответницата Е. С. тавански апартамент с площ от 53кв.м., находящ се на [улица].Според ТР№1/19.01.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г., ОСГК: недействителността по чл. 76 ЗН не е абсолютна недействителност, нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със закона ако на разпореждане със сънаследствената вещ, а признато право за защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността върху сънаследствени имущества.При уважаването на иск или възражение на сънаследник по чл. 76 ЗН сделката не поражда правно действие по отношение на сънаследниците, последиците на акта на разпореждане не се зачитат и имотът се връща в наследството.Това означава, че общото правило на ЗС, определящо като добросъвестно владението на приобретателя на чужда вещ, е неприложимо при прехвърляне на имот в нарушение на забраната на чл. 76 ЗН, когато по реда на исковия процес сделката е прогласена за относително недействителна по искане на сънаследниците.Това означава, че приобретателят по първата сделка може да придобие имота въз основа на дългата придобивна давност/решение № 221 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2033/2013 г., I г. о. и решение № 21 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2020 г., I г. о., ГК/.В настоящия случай предмет на делба не е тавански апартамент с площ от 53кв.м., който приобретателката Е. С. е могла да го придобие по давност едва през 2017г., а нововъзникнал обект, който не е обхванат от обективните предели на силата на пресъдено нещо, която е 13 била формирана по гр.д.№7351/2001г. на СРС.Третият въпрос е в случая неотносим, тъй като при неоснователност на иска за делба на ап.№***, който не е съсобствен между страните по делото, е без значение дали съдът е определил в това производство припадащите се на този обект части от общите части на сградата.

Касационната инстанция констатира, че във въззивното решение е била допусната явна фактическа грешка, тъй като е прието, че част от процесните имоти са съсобствени между Р. А./наследник по завещание на първоначалния ищец С. А./, В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В., но не е постановен диспозитив, с който да се отхвърлят исковете на останалите наследници по закон на С. А. - А. А., Г. А., И. А. и К. А..Делото следва да бъде върнато на въззивния съд да отстрани допуснатата явна фактическа, след което да бъде върнато на касационната инстанция за насрочването му в о.з.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение