Определение № 188 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 981/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№20210132/01.02.2021г., подадена от А. К. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Е. М. В. от АК-С., срещу решение №20328, постановено на 16.12.2020г. от Смолянския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№216/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. К. П. срещу Х. М. Н. искове: по чл.108 ЗС за собственост и предаване на владението върху 10 кв.м. от имот с идентификатор ........... по КК на [населено място], целият с обща площ от 251 кв.м., от които: 9 кв.м., заключени между изградената от ответника ограда с мрежа и границата на имот ............ по КК на [населено място], 0.3 кв.м., заети от стопанска постройка №3, попадаща в имот ............. по КК на [населено място] и 0.7 кв.м., заети от паянтова постройка №5, попадаща в имот ............ по КК на [населено място], които 10 кв.м. са оцветени в зелено и жълто и защриховани със сини линии на скицата към СТЕ пред въззивния съд от 15.10.2020г., неразделна част от въззивното решение; по чл.109 ЗС за осъждане на Х. М. Н. да преустанови действията си, с които препятства упражняване правото на собственост на ищеца А. П., като премахне изградената ограда, представляваща мрежа с бетонни колове, попадаща с 9 кв.м. в имот ............. по КК на [населено място] и част от паянтова постройка №5, попадаща с 0.7 кв.м. в имот .......... по КК на [населено място], всички оцветени в зелено и жълто и защриховани със сини линии на скицата към СТЕ пред въззивния съд от 15.10.2020г., неразделна част от въззивното решение, както и в частта му за разноските. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ, ако за тази реална част не са налице изискванията на чл.19 ЗУТ и същата не се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, както и ако след това оставащата част от имота не отговаря на изискванията на ЗУТ за площ и повърхнина. Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №102 от 30.05.2016г. по гр.д.№5728/2015г. на I г.о. на ВКС; решение №112 от 29.10.2018г. по гр.д.№4681/2017г. на I г.о. на ВКС; решение №1109/2008г. по гр.д.№3117/2007г. на III г.о. на ВКС; решение №55 от 14.04.2014г. по гр.д.№12/2013г. на II г.о. на ВКС; решение №348 21.04.2010г. по гр.д.№4131/2008г. на III г.о. на ВКС; решение №470 от 21.06.2010г. по гр.д.№691/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №687 от 15.10.2009г. по гр.д.№2166/2008г. на III г.о. на ВКС и решение №185 от 01.03.2010г. по гр.д.№280/2009г. на I г.о. на ВКС. Поддържа също така, че в противоречие с ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че действията на ответника не пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Х. М. Н. чрез процесуалния си представител адв.К.Г., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: А. К. П. е предявил срещу Х. М. Н. иск за признаване на право на собственост и предаване владението върху спорната реална част, както и за преустановяване на действията, с които му пречи да упражнява пълноценно правото на собственост върху имот с идентификатор .........., с твърдението, че притежава правото на собственост върху ПИ ......... по силата на решение №3301/21.10.1996г., постановено по гр.д.№536/1996г. по описа на ВКС, с което е отменено отчуждаването, извършено по реда на чл.55а ЗПИНМ с решение №82 от 22.08.1962г. на ИК на Окръжен народен съвет и е възстановена собствеността на наследниците на бившия собственик И. К. П.. Поддържа, че ответникът Х. М. Н. е собственик на съседен имот с идентификатор ........... и е извършил в югозападната част на имота си през 2018г. строително-монтажни работи, изразяващи се в изграждането на ограда, която изцяло попада в имота на ишеца, с което завзел неправомерно част от ПИ ..........., както и създава пречки на собственика да упражнява правото си в неговия пълен обем. Ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, че дворното място е оградено преди повече от 50 години и преди 1-2 години само са подменени счупени бетонни колове на оградата; че процесната част попада в негов имот, който притежава като наследник по закон на М. М. Н. и М. М. Н., евентуално, че спорната част се владее от него от 1992г. и е придобита по давност. Поддържа също така, че спорната част е била присъединена към имота на ищеца, но без при това да е било извършено плащане. От фактическа страна по делото е установено, че с решение №83 от 22.08.1962г. на ИК на ОНС-гр.С. на основание чл.55а ЗПИНМ за държавно строителство на ДМП “Г.“ са били отчуждени всички урегулирани частни парцели в кв..... по РП от 1959г. на [населено място], вкл. имот пл.№.... в кв.... с площ от 300 кв.м., собственост на И. К. П., наследодател на праводателите на А. К. П.. През 1992г. наследниците на И. П. са подали заявление за възстановяване на правото на собственост, като с решение №62 от 03.06.1992г. на кмета на [община] е постановен отказ правото на собственост да бъде възстановено, който отказ е бил обжалван. С решение №422 от 10.01.1994г. по гр.д.№358/1993г. на Смолянския ОС отказът на кмета на [община] за възстановяване на собствеността върху имот пл.№.... е отменен, отменено е и отчуждаването на имот пл.№...., представляващ празно дворно място за частта от имота, с площ от 260 кв.м., в която строителство не е реализирано и правото на собственост е възстановено. С решение №360 от 25.05.1995г. по гр.д.№2697/1994г. на ВС по реда на прегледа по реда на надзора влязлото в сила решение №422 от 10.01.1994г. по гр.д.№358/1993г. на Смолянския ОС е отменено и жалбата на К. Ф. П. срещу решение №62/03.04.1992г. на кмета на [община] е отхвърлена. С решение №535 от 30.10.1995г. на 5-членен състав на ВС по дело №446/1995г. по реда на чл.234 ГПК (отм.) са отменени влезлите в сила решение №422 от 10.01.1994г. по г.д.№358/1993г. на Смолянския ОС и решение №360 от 25.05.1995г. по гр.д.№2697/1994г. на III г.о. на ВС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Смолянския ОС. При новото разглеждане с решение №30 от 20.06.1996г. по гр.д.№421/1995г. на Смолянския окръжен съд жалбата на наследниците на И. К. П. против решение №62/03.06.1992г. на кмета на [община] е отхвърлена. С решение №3301 от 21.10.1996г. по гр.д.№536/1996г. на ВС в производство по преглед по реда на надзора отказът за отмяна на отчуждаването е отменен и е отменено отчуждаването на имот пл.№.... в кв... по регулационния план на [населено място] по отношение на частта от 260 кв.м. празно дворно място, незасегнато от реализираното строителство. В решението на ВС е посочено, че отчужденият имот е с площ от 300 кв.м., като по плана от 1982г. 10 кв.м. от него се отреждат за съседния пл.№........ в кв........., 25 кв.м. – за улица, която е реализирана, а 3 кв.м. попадат под построения съгласно мероприятието блок. По отношение на останалата част от отчуждения имот е прието, че са налице условията за възстановяване на собствеността. След възстановяване на собствеността на 05.08.1999г. (н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №..../1999г.) Е. Ф. П., К. Ф. П., В. Ф. У. и А. Ф. Г. даряват на А. К. П. собствените си 60/240 ид.части от празното дворно място, цялото с площ от 260 кв.м., съставляващо имот пл.№... в кв..... по ЗРП на [населено място]. Извършвайки анализ на постановените в хода на реституционното производство административни и съдебни актове и съобразявайки констатациите на изслушаната по делото СТЕ на в.л.М. Т., въззивният съд е приел, че посочените в решението на ВС 10 кв.м., за които е прието, че са придадени към имот пл.№........., представляват оцветена в жълто част на скиците към заключението и не съвпадат със спорната реална част. Установено е, че на 10.06.1977г. е съставен н.а.№......., том .., дело №.../1977г., с който М. М. Н. е признат за собственик по давност на 1/2 ид.част от двуетажна паянтова къща и южната част на дворното място, което съгласно регулационния план на [населено място] съставлява имот пл.№.......в кв...., за който е отреден парцел ... в съсобственост с А. М. Н.. На 17.04.1996г. на основание чл.134, ал.2 З. е съставен н.а.№..., том... дело №.../1996г., с който М. М. Н. е признат за собственик на имот, придаден по регулация към собствения му парцел ........ в кв.......... по плана на [населено място], а именно: част от имот без планоснимачен номер с площ от 81 кв.м., собственост на „Г.“АД, придобита по силата на утвърдени със заповед № РД-221/16.02.1982г. застроителен и регулационен план, отнасящ се за парцел.......... в кв............ В нотариалния акт е посочено, че стойността на придаваемите места в размер на 4 860 лв. е изплатена напълно с вносна бележка №86/15.03.1996г. от М. М. Н.. М. М. Н. е починал на 01.04.1998г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга М. М. Н., починала на 04.03.2009г., и синове А. М. Н. и Х. М. Н., които наследяват и своята майка М. М. Н.. Въз основа на тези данни и на констатациите, съдържащи се в заключенията на изслушаните по делото СТЕ на в.л.М. Т., въззивният съд е приел, че спорът по делото се отнася до тези части, които на скицата, представляваща неразделна част от въззивното решение, са оцветени в зелено и северозападната част, оцветена в жълто, намираща се между оградата по т.5 и т.6 и също в жълто 0.3 кв.м. от сградата с №3, която част за яснота въззивният съд е защриховал на скицата със сини линии върху жълто. Прието е, че тази спорна част не попада в имота, чиято собственост е възстановена с решението на ВС от 1996г. При постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид, че първоначално с решение №422/10.01.1994г. по гр.д.№358/1993г. по описа на ОС-Смолян, в полза на П. е възстановена собствеността върху имота и тъй като решението не е подлежало на обжалване, въз основа на него със заповед №35/10.08.1994г. на кмета на [община] е утвърдено попълване на кадастралния план с границите на нов имот с пл.№........ в кв......., придружена със скица (на лист 136 от делото на РС), без при това да е отчетено обстоятелството, че според Смолянския окръжен съд, а впоследствие и според ВС, 10-те кв.м. не влизат във възстановените, тъй като вече са част от съседния имот пл.№.......... При тези данни въз основа на извършен косвен съдебен контрол на заповед №35/10.08.1994г. на кмета на [община], въззивният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, споделяйки съображенията на първоинстанционния съд, а именно, че на първо място в приключилото реституционно производство правата на ответника са взети предвид, като е съобразено придаването по регулация на 10 кв.м. към неговия имот в съответствие с изискванията на закона, според които по реда на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. може да се възстановява собствеността само върху недвижими имоти, които са държавна или общинска собственост и не могат да бъдат разглеждани спорове за собственост, както и да се преценява законосъобразността на извършено придаване на части от недвижими имоти по дворищна регулация. Взето е предвид също така, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 З. (отм.) влезлите в сила застроителни и регулационни планове могат да се изменят, когато кадастралните планове съдържат съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план, но когато непълнотите или грешките са свързани със спор за имуществено право, спорът се разрешава предварително по съдебен ред. Прието е, че настоящият случай е именно такъв – в приключилото реституционно производство правата на ответника са взети предвид, като е съобразено придаването по регулация на 10 кв.м. към неговия имот, но независимо от това при нанасянето на имот пл.№.......... се е стигнало до накърняване на субективни права – правото на собственост на ответника, поради което в случая е следвало попълването на плана да се извърши след разрешаване на спора за материално право. Въззивният съд е изложил също и съображения, че към момента, когато 10-те кв.м. са придадени към имота на ответника с пл.№......... (по плана от 1982г.) очевидно те не са част от имота на ищеца, а са част от държавен имот, тъй като са били отчуждени още през 1962г. като възстановителното съдебно решение, постановено в негова полза чрез отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСВОНИ е от 1996г., а с последното тези 10 кв.м. не са били възстановени на ищеца. По отношение на 81 кв.м., за които е издаден н.а.№...от 17.04.1996г. по дело №.../1996г. за придобиване по регулация към парцел ... в кв....., собственост на ответника Н., въззивният съд е взел предвид констатациите, съдържащи се в заключението на в.л.Т., депозирано пред въззивния съд, а именно: че в административната преписка по уреждане на регулационни сметки на парцел ... - ... в кв........... със заповед №64 от 22.11.1996г. е одобрена оценка, направена по протокол от 08.11.1995г., в който е посочено, че оценката е определена съгласно решение №290/21.04.1992г. на РС-Златоград, като част от имот от 81 кв.м., собственост на „Г.“ АД се придават към парцел ....-........ Взето е предвид, че за определяне на придаваемата част е използвана скицата на вещото лице по гр.д.№30/1992г. на РС-Златоград, която обаче според в.л.Т. е нечетлива и не може еднозначно да се определи дали част от придаваемото място, описано в протокола за оценка, се покрива с 10-те кв.м., за които се отбелязва в решението на ВС от 1996г. и решението на Смолянския ОС по гр.д.№358/1993г., при което вещото лице сочи, че оцветената в зелено част от спорния имот (допълнително защрихована от въззивния съд и със сини линии) е част от 260-те кв.м., възстановени на ищеца с решението на ВС от 1996г. По тези съображения според въззивния съд не може да се приеме, че придобитият от ищеца по регулация имот с площ от 81 кв.м., за който е издаден н.а.№.../1996г., включва и спорния имот или част от него. За основателно обаче е прието направеното от ответника по исковете възражение за придобиване на спорната реална част по давност. Взето е предвид обстоятелството, че според свидетелите Ц. П., св.Н. и К., оградата на спорното място е поставена много отдавна, още от М. Н., баща на ответника Х. Н., преди повече от 30-40 години, т.е. най-късно около 1990г. От показанията на свидетелите и от писмо на общината до ищеца е прието за установено, че оградата никога не е местена от поставянето ѝ, а само на мястото на три кола, счупени от струпани дърва за огрев, са поставени нови колове в същите дупки и оградата е поправена. Прието е, че ограденото от Н. място се ползва като двор, градинка и такова за подковаване на животни, като е премахната само малка част от оградата на изток от сграда №3, за да може лесно да влизат животни за подковаване, за каквато цел са поставени и железни пръти за връзването им. Взето е предвид също така, че през 1992г. общината е дала разрешение на М. Н. да построи паянтова временна сграда-ателие в собствената му част от имот пл.№........., за която по действащия ЗРП е предвидена улица, като това му се разрешава до отпочване на строителството на улицата и процедурите по отчуждаването на имота. Издадена е виза за проектиране от 25.06.1992г. и одобрен проект от 29.06.1992г. за строеж изцяло в собствен на М. Н. имот. Взето е предвид също и обстоятелството, че тази сграда е обозначена с №3 и се ползва от ответника от 1992г. като ателие за изработка на надгробни плочи, както и че фактическата власт върху целия ограден имот с постройката се осъществява с намерение за своене най-рано от 1990-1992г. насетне и досега от ответника, а преди това – от неговия баща. Изложени са съображения, че давностното владение, което да доведе до придобиване на правото на собственост, следва да се счита започнало от октомври 1996г., когато на ищеца е възстановена собствеността върху част от отчуждения имот с решение на ВС, тъй като преди това имотът е все още държавен, съответно общински, и спрямо него е налице забрана за придобиване по давност по чл.86 ЗС. Прието е, че от ищеца не са предприемани действия, които да прекъсват давността, като са изложени съображения, че молбите до кмета на общината и писмата на кмета до ответника Н. не представляват такива действия. Поради това е прието, че собствеността върху оцветената в зелено част, включително частта от сграда №5, е придобита по давност от ответника преди завеждане на делото още през 2006г. Изложени са съображения, че в случая не важи забраната за придобиване на реална част от парцел, тъй като оцветената в зелено спорна част, която ответникът владее, а и останалата спорна, е реална част от имот пл.№........ в кв............ и то тази, която е предвидена за улица по допълнителна заповед № РД-1400/05.10.1987г., нереализирана, благодарение на което е било възможно и възстановяване на имота в полза на П.. Прието е, че тези обстоятелства се установяват както от скиците на СТЕ, така и от удостоверението за регулационно приложение на лист 14 от делото на РС, и скицата от лист 48 от делото на РС. По тези съображения предявените по реда на чл.108 ЗС и чл.109 ЗС искове са приети за неоснователни, като по отношение на предявения по реда на чл.109 ЗС иск е прието, че постройките и оградата се намират в имот на ответника и тяхното наличие там по никакъв начин не пречи на ищеца. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на практиката на ВКС, според която придобиване на право на собственост върху реални части от урегулиран поземлен имот е допустимо и възможно след изтичането на 10 годишен срок на упражнявана фактическа власт, ако тези части са включени в площта на урегулирания поземлен имот, както е в настоящия случай – според заключенията на изслушаните по делото СТЕ спорната част попада в границите на парцел ........... в кв............. по плана на [населено място] от 1982г., като парцелната и имотната граници (ограда) между двата съседни имота с пл............ и пл.№............ по дворищната регулация според действащия регулационен план на [населено място] от 1982г. съвпадат – по плана от 1982г. имотната граница е била нанесена по оградата и до 1993г. имотните и парцелни граници на имота на ответника съвпадат. Според заключението на СТЕ със заповед №44 от 28.06.1993г. парцел ............. в кв............. се изменя, като част от него се преотрежда за улична регулация между о.т. 1110, 1111 и 1112, като според вещото лице имотните и парцелни граници на имота на ответника съвпадат именно до момента на издаването на тази заповед, при което в [община] не се откриват данни за проведена отчуждителна процедура. До откриване на отчуждителната процедура, свързана с прокарването на предвидената улица, не съществува пречка, нито установена в закона забрана, за придобиване по давност на реална част, попадаща в урегулирания поземлен имот на лицето, упражняващо фактическата власт върху тази част. Както е прието в решение №154 от 21.12.2020г. по гр.д.№4689/2019г. на I г.о. на ВКС, на давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл.17, ал.3 или чл.15, ал.3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот. По-специално – не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност. Същото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай при приетите от въззивния съд фактически констатации, които касаторът не оспорва, а именно фактът, че спорната част по действащия регулационен план на [населено място] е включена в урегулирания поземлен имот, отреден за ответника по спора и при отчитане на обстоятелството, че имотните граници са променени през 1996г. след възстановяване на собствеността, без при това да са променяни границите на урегулираните поземлени имоти, от който момент до предявяването на исковете (02.04.2019г.) са изминали повече от 10 години. Становище в същия смисъл се съдържа и в посочените в изложението решения на тричленни състави на ВКС – според решение №102 от 30.05.2016г. по гр.д.№5728/2015г. на I г.о. на ВКС, реална част от УПИ, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, не може да бъде присъединена към съседен УПИ чрез придобиване на правото на собственост по давност. Прието е, че при действието на ЗУТ промяна на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. В останалите решения, които са посочени в изложението, претенциите са касаели части от съседни урегулирани поземлени имоти, за които е прието за недопустимо придобиване по давност и съответно присъединяване по този ред на реалните части към друг урегулиран поземлен имот. Настоящият случай, както вече беше отбелязано, е различен – спорната част е включена в границите на притежавания от ответника урегулиран поземлен имот. Още повече, като бъде взето предвид обстоятелството, посочено от вещото лице Т. и видно от скиците по делото, за ПИ с идентификатор ........ няма отреждане за самостоятелен парцел – този имот е попадал в парцел I – за блоково строителство по регулационния план от 1982г., незастроената част от който е възстановена по реда на ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др. И както вече беше посочено по-горе, спорната реална част по плана от 1982г. е попадала в парцел ........., а не в парцел...... Поради това настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение