Определение № 648 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 481/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 17.04.2012г. по гр.д.№ 681/2012г., с което ОС Бургас е потвърдил първоинстанционно определение за частично прекратяване на производството по делото поради недопустимост. Жалбоподателите – М. Б. и П. Ф. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно. Ответниците Л. Г.,Д. Б., Р. Б., Е. Б., М. Б., А. Б.,А. Б. и М. Б. не оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С искова молба от 21.12.2011г. частните жалбоподатели-ищци в производството са поискали да се признае за установено, че проведения процес по гр.д.№867/1947г. на Областен съд Бургас е симулативен и да се признаят за установени правата на собственост на страните по делото върху определени недвижими имоти, находящи се в [населено място]. След дадена възможност на ищците да уточнят какъв е правния им интерес от установяване правата на собственост върху недвижимите имоти и на ответниците, а не само своите собствени такива, РС Бургас с определение от 06.03.2012г. по гр.д.№11862/2011г. е прекратил производството по делото по отношение на установителния иск за собственост. С обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на районния съд за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от търсената с иска защита е потвърдил определението му, приемайки че не е налице интерес от търсената спрямо ответниците защита. Като са обжалвали определението на въззивния съд с частна жалба частните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител, са приложили и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържат, че въпросът за това налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване правата на съсобственост на всички лица върху определени недвижими имоти е от съществено значение за спора и е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно на наличието на правен интерес при предяване на установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството в противоречие с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК предвижда, че всеки може да предяви установителен иск само, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Процесуалният закон и практиката на ВКС винаги са изисквали за да бъде разгледана исковата молба, да бъде упражнено надлежно правото на иск, т.е. да е нали правен интерес от търсената с установителния иск защита. Същата практика е изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 31.05.2010г. по гр.д.№3418/2008г. ІІІ-то г.о. на ВКС и в нея се приема, че при провеждане на търсената с установителен иск защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера. Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил обжалваното определение в нарушение на така установената практика, поради което следва да се допусне касацинно обжалване на същото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В случая съдът неправилно е приел, че дори и да бъде уважен предявения иск няма да се установи съществуването на права засягащи правната сфера на ищците. Съсобственикът на недвижим имот може да предявеи иск за собственост, в т. ч. и установителен такъв, за да установи правата спрямо други лица, които заявяват свои права върху същия. Последното обстоятелство обосновава извод за наличието на правен интерес за ищеца от предявяването на установителния иск с правно основание чл.124, ал.1,т.1 ГПК. Ето защо настоящия състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него първоинстанционно опредление, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Предвид изложените съображения, съдът