Определение № 1522 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1981/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 7999 от 10.03.2023 г., подадена от Х. Р. М. и Х. О. М. чрез адвокат Д. К. срещу въззивно Решение № 151 от 08.02.2023 г. по в.гр.д.№ 2682/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което (след отмяна на Решение № 297 от 04.09.2022 г. по гр.д.№ 1607/2021 г. на Районен съд – Асеновград) ответниците Х. Р. М. и Х. О. М. са осъдени да премахнат незаконно построената баня с тоалетна в СОС с КИ *****, построена над кухнята на ищците в СОС с КИ *****. Постъпил е отговор по реда на чл. 287 ГПК от ответниците по касация Т. Г. Ч. и Д. Т. Ч. – В. чрез адвокат В. С. от АК – Пловдив. Поддържат, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна. Претендират присъждането на разноски за защитата им пред ВКС. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, ищците по който поддържат, че веднага след закупуването на апартамента на третия етаж през 2019 г., без строително разрешение и одобрени проекти и без съгласие на собствениците на втория етаж, ответниците са изградили баня и тоалетна над кухнята на ищците на мястото на кухнята на трети етаж чрез премахване на съществуващи и изграждане на нови стени. В резултат от тези действия се напукала и паднала мазилка в хола и коридора на апартамента на ищците, имало наводняване на тавана над кухнята и мирис на фекалии в цялото им жилище. Без тяхно съгласие ответниците прекарали широка пластмасова тръба, която извеждала обратните води от банята и тоалетната им по фасадата на жилищната сграда, минавайки до прозореца на кухнята на ищците, при което те не можели да отворят прозореца на кухнята си и да я ползват необезпокоявано, защото се гнусяли от това, че оттам минават обратните води от тоалетната на ответниците. Ответниците са оспорили да са премахвали стени и твърдението за наличие на миризми от ПВЦ тръбата. Поддържат, че са подменили съществуваща желязна тръба, която течала и била ръждясала, но със знанието и съгласието на ищците. По делото е приета СТЕ, изпълнена от вещото лице М. М., чието заключение от 07.01.2022 г. не е оспорено от страните, в частта, в която вещото лице е констатирало, че няма разрешение за построяване на тоалетна в жилището на ответниците; че над кухнята на ищците, ответниците са изградили баня с тоалетна на мястото на съществуващата кухня; че на фасадата към улицата е монтирана дебела ПВЦ тръба ф110, в която се оттичат обратните води от тоалетната и банята на ответниците и от кухненската мивка на ищците; че в двора има стара сграда, в която е бил изграден санитарният възел, обслужващ етажа на ответниците. Заключението е оспорено в частта, в което според ВЛ за направата на санитарния възел на третия етаж не са били съборени носещи стени, след като преди преустройството входът за кухнята на третия етаж е бил през дневната, а сега (след като кухнята е станала баня с тоалетна) вратата била от коридора. От заключението на вещото лице Л. М. от 24.02.2022 г., неоспорено от страните и кредитирано от съда, е прието за установено, че няма издадени разрешения за строеж за преустройство на съществуващата кухня в баня и тоалетна в апартамента на ответниците; че такъв санитарен възел е изграден с врата откъм коридора; че до прозореца на ищците на кухнята им има поставена пластмасова тръба ф110, през която се отичат обратните води от санитарния възел на ответниците на третия етаж и от кухнята на ищците – на втория етаж, като монтирането на такава тръба следва да бъде извършено след издаване на разрешение за строеж, каквото в случая липсва; в дворното място на ответниците съществува санитарен възел; извършеното от ответниците преустройство е недопустимо, защото не отговаря на чл. 40, ал. 1 ЗУТ, според който санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. Въззивният съд е кредитирал заключението на СТЕ и е приел, че извършеното от ответниците преустройство на кухнята на третия етаж в баня и тоалетна е противоправно, тъй като е извършено без строителни разрешения, не отговаря на изискването на чл. 40, ал. 1 ЗУТ и на чл. 103, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, където е казано, че санитарни помещения над жилищното помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. Приел е, че е противоправно и монтирането по фасадата на сградата до прозореца на кухнята на ищците на пластмасова тръба ф110, през която се оттичат обратните води от санитарния възел на ответниците на третия етаж и от кухнята на ищците – на втория етаж, тъй като е извършено без издаване на разрешение за строеж, което е задължително. По делото са разпитани свидетелите М. Х. (без родство, съседка), А. С. (втори братовчед на ищцата, съсед), Н. М. (син на ответниците). Свид. М. Х., която е съседка на имота, установява, че в апартамента на ищците няма баня и тоалетна, а се ползвал външен санитарен възел; от горния етаж по фасадата на сградата до прозореца на кухнята на ищците минавала пластмасова канализационна тръба; често посещавала апартамента на Черпокови, последно – преди месец, влизала у тях и усетила лека миризма, която най-силно се усещала в дневната и по коридора. Счита, че миризмата идва от апартамента на третия етаж, а не от кофите за смет на улицата, които били на 10-15 метра от сградата; видяла, че има пукнатини по тавана и вътрешните стени в дневната и хола на ищците, както и влажни жълти петна, които ги нямало преди преустройството на ответниците. Свид. А. С., съсед, работил като технически ръководител, установява, че ходил в жилището на ищците, както и в жилището на ответниците, непосредствено преди да го купят, видял, че преди преустройството на третия етаж е имало кухненско боксче и в двата етажа на сградата не е имало санитарни възли; след като ответниците закупили третия етаж, в жилището на Черпокови се появили пукнатини и петна в хола на стената; на фасадата на сградата сега имало ПВЦ тръба ф110, а преди имало стоманена тръба. Свид. Н. М. установява, че когато родителите му закупили апартамента, отвън по фасадата на сградата имало метална тръба, която била за смяна и те я подменили с нова ПВЦ тръба; като започнали ремонта не са бутали стени, не са променяли конструкцията на сградата, не е имало преди кухня на третия етаж, а имало баня и тоалетна, само че „с едни стари бели плочки”; на улицата баща му направил отвор, защото било пропаднало и имало един теч и тази тръба, която се подменила, трябвало да се вкара по-хубаво; старата тръба била в нищото, даже не била бутната по-навътре в основната канализация и водата текла в основите на къщата. Въззивният съд е приел за установено, от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключенията на вещите лица, че в имота, ползван от ответниците са изградени баня и тоалетна над кухнята на ищците - без строителни разрешения и противно на ЗУТ и строителните правила и норми, както и че обратните води от тоалетната са изведени с ПВЦ тръба, минаваща през фасадата на жилищната сграда покрай кухнята на ищците и заустена в уличната тръба без строително разрешение, което съставлява неоснователно действие на ответниците. Позовал се е на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, ищецът трябва да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Кредитирал е показанията на свидетелите Х. и С., като обективни и достоверни, възпроизвеждащи непосредствените им впечатления, и дадени от незаинтересовани и непредубедени лица по делото. От тези показания е прието за установено, че преустройството на ответниците е довело до петна и пукнатини по стаите на ищците и неприятни миризми от минаващите по фасадата на сградата покрай кухнята им обратни води от тоалетната на ответниците. Показанията на свидетеля М. не са кредитирани като необективни и неубедителни, с оглед неговата заинтересованост по делото – като син на ответниците, и като противоречащи на събраните доказателства и на заключенията на приетите по делото СТЕ. Въззивният съд е приел, че преустройството на ответниците е довело до теч, петна и миризми в жилището на ищците, поради което е доказана и втората предпоставка на чл. 109 3С. Приел е, че естеството на извършеното от ответниците нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем – действията на ответниците са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона - в случая чл. 40 ЗУТ. По делото е доказано, че действията на ответниците са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона за осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имота по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; 2. Длъжен ли е съдът да прецени заключението наред с другите данни по делото и при наличие на съмнение и необходимост от изясняване на обстоятелствата сам до допусне нова експертиза; 3. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила; 4. Може ли да се приеме, че преустройство, извършено в имота на ответника по иска по чл. 109 ЗС, в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗУТ, представлява нарушение, от което е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем; 5. Следва ли да има съответствие между търсената защита по чл. 109 ЗС и вида на нарушението, когато с постигането на защитата по чл. 109 ЗС се нарушава правната сфера на нарушителя до степен, че се ограничава упражняването на неговото право на собственост; Следва ли да има съответствие между търсената защита по чл. 109 ЗС и вида на нарушението; 6. Дали е адекватна защитата на собствеността по чл. 109 ЗС, с която се цели установяване на действие/състояние, извършено в имота на ответника в нарушение на едни правни норми и в съответствие с други правни норми; 7. Дали е адекватна защитата на собствеността по чл. 109 ЗС, с която се цели премахване на преустройство, извършено в имота на ответника в нарушение на забраната по чл. 40, ал. 2 ЗУТ и в изпълнение на изискванията по чл. 40, ал. 1 ЗУТ; 8. При иск по чл. 109 ЗС представлява ли неоснователно действие преустройство, извършено в имота на ответника в нарушение на забраната по чл. 40, ал. 2 ЗУТ и в изпълнение на изискванията по чл. 40, ал. 1 ЗУТ; 9. Нормата на чл. 40, ал. 2 ЗУТ има ли характер на строителна и/или санитарно-хигиенна норма (по смисъла на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015г. на ВКС, ОСГК), като установена в закона единствено с оглед осигуряване на възможността за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение и за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Твърди се, че въпроси №№ 1, 2, 3, 4 и 5 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – въпрос № 1 – в противоречие с Решение № 149 от 28.12.2017 г. по търг.д.№ 1604/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 246 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 4881/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 30 от 13.04.2020 г. по гр.д.№ 2378/2019 г. на ВКС, ІV г.о., въпрос № 2 – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 19 от 12.04.2021 г. по гр.д.№ 1709/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 50234 от 13.12.2022 г. по гр.д.№ 3571/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 50019 от 07.02.2023 г. по гр.д.№ 2270/2022 г. на ВКС, ІV г.о., въпрос № 3 – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 50234 от 13.12.2022 г. по гр.д.№ 3571/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 2206/2020 г. на ВКС, ІV г.о., въпрос № 4 – в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, въпрос № 5 – в противоречие с Решение № 170 от 08.01.2019 г. по гр.д№ 65/2018 г. на ВКС, І г.о., Решение № 132 от 30.03.2010 г. по гр.д.№ 66/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 312/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 135 от 31.07.2014 г. по гр.д.№334/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 58 от 31.05.2021 г. по гр.д.№ 2661/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 2941/2019 г. на ВКС, І г.о., Решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 3769/2019 г. на ВКС, І г.о., Решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 27/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. Относно въпроси № 6,7, 8 и 9 се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на право. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК - вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Предвид задължението на ВКС служебно да следи за тези пороци, по наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК ВКС се произнася преди да пристъпи към обсъждане дали са осъществени предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение е постановено в изискуемата форма, от надлежен съдебен състав, ясно и разбираемо е, поради което не съществува вероятност да е нищожно. Решението е постановено след надлежно сезиране с въззивна жалба, по редовна искова молба, произнесено е в рамките на сезирането, при наличие на изискуемите положителни и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки, поради което не съществува вероятност да е недопустимо. Развитите във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК доводи в касационната жалба касаят въпрос, намерил своето разрешение с т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, чиито постановки са съобразени при разглеждането на делото. Отсъства и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивния акт – установимо при прочита на акта (без да се налага обсъждане на доводи и доказателства) нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила (ограничаване на правото на участие на страната в процеса, липса на мотиви на обжалвания акт) или наличие на явна необоснованост. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 1 и 3 от изложението. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства - писмени и гласни, които са допустими и относими към правния спор и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, като е отразил върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка. Разгледани са доводите и възраженията на страните. Съдът е извършил преценка дали и с какво поддържаното нарушение действително пречи на ищците да упражняват своето право на собственост, като при това е изхождал от предметната рамка, очертана с твърденията в исковата молба. Оплакването за несъответствие между фактическите изводи и събраните доказателства представлява касационно основание за неправилност по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, разглеждането на което в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Въпрос № 2 от изложението не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според трайно установената практика на ВКС (Решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7493/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 612/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.), заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът следва да прецени доказателствената сила на заключението на вещото лице, съобразно обосноваността му, като изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, съдът, на основание чл. 202 ГПК, е длъжен да обсъди всички заключения и изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. В конкретния случай, в съответствие с постоянната практика на ВКС, въззивната инстанция е обсъдила заключението на експертизата, изготвено от вещото лице Л. М., заедно с останалите събрани по делото доказателства и го е кредитирала като неоспорено от страните и компетентно изготвено. Въпроси №№ 4, 8 и 9 от изложението касаторите свързват с обстоятелството, че ако построената от тях баня с тоалетна бъде премахната при уважаване на иска по чл. 109 ЗС, притежаваното от тях жилище ще остане без санитарен възел. Възприетото в практиката на ВКС разрешение, че защитата по чл. 109 ЗС срещу неоснователно действие не може да се осигури чрез предписване да се извърши друго неоснователно действие, в случая не е нарушено от въззивния съд по настоящото дело, доколкото причината за сочените от касаторите неблагоприятни последици не е съдебното решение по чл. 109 ЗС, а начина на изграждане на сградата, при който санитарният възел е разположен не на етажа, а в дворното място, в което се намира сградата. Въззивното решение е съобразено със задължителните разяснения на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които искът по чл. 109 ЗС, макар и такъв за защита на правото на собственост, има за предмет наличието на действия или бездействия от страна на ответника по иска, с които се ограничава, пречи или нарушава възможността носителят на правото на собственост на конкретен недвижим имот да упражнява това своето право в пълен обем. За уважаването на този иск е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример в тази връзка са посочени случаите, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми (каквато по своя характер е нормата на чл. 40, ал. 2 ЗУТ), които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Въпроси №№ 5, 6 и 7 от изложението, които в обобщен вид се свеждат до съответствието между търсената защита по чл. 109 ЗС и вида на нарушението, възникват само в случаите, при които от съда се иска да постанови по реда на чл. 109 ЗС извършването на определени действия, които са по-обременяващи за ответника, въпреки че същият резултат може да се постигне и с друг вид по-облекчени действия. Този проблем не стои по настоящото дело, доколкото защитата на собствеността се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищците, без да ги надхвърля. Практиката на ВКС, на която се позовават касаторите, в която е прието, че защитата по чл. 109 ЗС следва да е адекватна на нарушението, не е нарушена, тъй като в случая премахването на незаконно построената баня с тоалетна е адекватна мярка. При този изход на спора и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените разноски за защитата им пред ВКС, възлизащи на сумата 1 200 лв. (л. 76). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданската колегия