Определение № 1663 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от прокурор в Апелативна прокуратура и от Д. Д. Г. против въззивно решение № 530 от 25.04.2023г. по в.гр.д. № 255/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение от 29.11.2022г. по гр.д.№ 14284/2021г. на Софийски градски съд за разликата над 4 000лв. до 8 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Д. Д. Г., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ допълнително сумата от 4 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу нея наказателно производство, в което е била обвинен в извършване на престъпление по чл.311 НК, прекратено с постановление на прокурор от СГП от 28.06.2018г. по ДП 235/2015г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2020г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски. В изложението, приложено към касационната жалба на прокурор в Апелативна прокуратура, посоченото основание за допустимост е чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ приложението на чл.52 ЗЗД и по специално: как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено като принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? Твърди противоречие на въззивния акт с шест решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които прилага. В изложението, приложено към касационната жалба на Д. Д. Г., подадена чрез процесуалния представител адвокат М., посочените основания за допустимост са чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се поставя идентичен въпрос, касаещ критерият за „справедливост“ и по-специално: 1.Какво е значението на тежестта на повдигнатите обвинения и какви са критериите за определяне на финансовата взаимовръзка между него и дължимото обезщетение?, 2. Какво е значението на обстоятелството, че обвинението е в пряка връзка с изпълняваната длъжност и осъществяваните професионални задължения?, 3.Следва да се съобразят всички релевантни обстоятелства?, 4. Следва ли да се присъди обезщетение и за периода преди повдигане на обвинение, след като е било очевидно, че наказателното производство е насочено срещу нея, с което й са причинени вреди? Позовава се на противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/1968г., с четири решения и две определения /независимо, че последните не съставляват задължителна практика/. Срещу подадената от прокурор в Апелативна прокуратура касационна жалба е постъпил отговор от Д. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е преценил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 8 000лв., съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: ищцата е била привлечена като обвиняем през м.02.2018г. по вече образувано ДП 235/2015г., за деяние по чл.311 НК. Продължителността на производството е около две години /до 01.2020г./, когато е влязъл в сила акта за прекратяването му. Липсва преведена по отношение на обвиняемата мярка за процесуална принуда. Отчетено е, че наказателното производство е водено за престъпление, попадащо в кръга на службата на обвиняемата, която е била „разследващ полицай“. Съдът е съобразил и установеното с гласни доказателства обстоятелство, че по време на производството ищцата е била бременна, а след това е отглеждала детето си. При преценката на размера е взето пред вид и че наказателното производство не се е развило в съдебна фаза и не е засегнало физическото здраве на неоснователно обвиненото лице. Засегнати са нейните репутация, отношения в семейството и служебни контакти. Причинени са й: стрес, притеснение, дискомфорт, които са обичайни са подобни случаи. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по никой от поставените от касаторите въпроси /които в същността си са идентични/, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото четвъртият не е от значение за изхода на спора, а всички са разрешени от въззивния съд съобразено установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на прекратяване на наказателното производство, като се отчитат съответните общественоикономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените от страните решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички групи обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалата. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения, при съобразяване както на обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, включително и факта, че обвинението е свързано с професионалната дейност на увреденото лице и произтичащите от това вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалата и състоянието й – към момента на повдигане на обвинението, нейното обществено и социално положение, отражението върху начина й на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Четвъртият поставен от касатора Г. въпрос не е от значение за изхода на спора и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото същият съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивния съд /че е било очевидно, че образуваното през 2015г. наказателното производство е насочено срещу нея, независимо че обвинението срещу нея е повдигнато през м.02.2018г./ Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение