Решение № 1130 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. от гр. Пловдив, чрез адвокат П. Велчев против решение № 3285/09.04.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1344/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № Р-16001622002137-091-001/23.02.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, изменена с решение № 169/12.05.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив относно допълнително установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. от 9 218.74 лева на 7 968.56 лева и лихви от 3 592.16 лева на 3 105.02 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, материалния закон и основните принципи в данъчното производство. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на експертните заключения, изготвени в ревизионното и в съдебното производство относно пазарните цени на имотите, предмет на продажба с нотариален акт № 123 от 22.05.2018 г. Касаторът счита, че съдът необосновано и в нарушение на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. е кредитирал експертизата, изготвена в ревизията. Твърди, че съдът не е обсъдил представените писмени доказателства за симулативност на сделката, сключена с нотариален акт № 123/22.05.2018 г. - предварителен договор за покупко - продажба от 23.05.2018 г., с който С. Д. се задължава да продаде на К. Б. и Б. Б. същите имоти при същите условия, приемо - предавателен протокол от 23.05.2018 г. за предаване владението на имота, както и нотариален акт от 12.07.2023 г. за продажба на имотите. Не са обсъдени и показанията на св. Д.. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства касаторът поддържа, че сделката, обект на облагане, е недействителна. Излага и доводи за нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 170, ал. 3 АПК и на чл. 171, ал. 5 АПК. По съществото на спора поддържа, че в ревизионния акт неправилно е определена данъчната основа по чл. 17 във връзка с чл. 33 и 34 ЗДДФЛ за 2018 г. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, респективно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. На основание чл. 219, ал. 1 АПК в касационното производство е представено писмено доказателство - обратно писмо от 22.05.2018 г. от С. С. Д.. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив, чрез юрк. Н. Попова изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-16001622002137-091-001/23.02.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, в която е изменен с решение № 169/12.05.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив и на Б. Г. Б. от гр. Пловдив са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер 7 968.56 лева и съответните лихви в размер на 3 105.02 лева. С ревизионния акт за 2018 г. е формирана годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ от облагаем доход от трудови възнаграждения по чл. 25 ЗДДФЛ - 3 637.81 лева, облагаем доход от прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти по чл. 34 ЗДДФЛ - 82 184.40 лева и облагаем доход по чл. 36 ЗДДФЛ в размер на 10 000 лева, получени по банков път парични средства - общо 95 822.21 лева, върху която на ревизираното лице е определен дължим данък в размер на 9 582.22 лева и след приспадане на внесен данък от 363.48 лева - данък за довнасяне в размер на 9 218.74 лева и съответните лихви в размер на 3 592.16 лева. Решаващият орган е приел, че облагаемият доход от продажба на недвижими имоти, предмет на договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт от 22.05.2018 г. по чл. 34 ЗДДФЛ е в размер на 67 178.25 лева и представлява разликата между установената от вещото лице 1/2 от пазарната цена на имотите, без ДДС в размер на 166 735 лева и 1/2 от цената на придобиване 17 450 лева (83 367.50 лева - 8725 лева =74 642 лева) след приспадане на 10 % нормативно признати разходи. Поради това с решение № 169/12.05.2023 г. е изменил ревизионния акт в частта за 2018 г. като е намалил допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ от 9 218.74 лева на 7 968.56 лева и съответните лихви от 3 952.16 лева на 3 105.02 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Г. Б. против ревизионен акт № Р-16001622002137-091-001/23.02.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, изменена с решение № 169/12.05.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив относно допълнително установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. от 9 218.74 лева на 7 968.56 лева и прилежащите лихви от 3 592.16 лева на 3 105.02 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че спорът между страните е относно наличието на укрити приходи/доходи на ревизираното лице, свързани с действителната цена на недвижимите имоти, предмет на продажба, съответно наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и размерът на данъчната основа. От фактическа страна съдът е установил, че през 2018 г. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) Б. Г. Б. е придобила недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, [улица]сграда с идентификатор 56784.522.809.2, с предназначение хангар, депо и гараж със застроена площ 39 кв. м. ведно със съответното право на строеж върху поземления имот и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.522.809, целият с площ от 381 кв.м., срещу цена в общ размер на 17 450 лева. На 22.05.2018 г. с нотариален акт № 123, том II, рег. № 2580, дело 323/22.05.2018 г. така придобитите недвижими имоти са продадени от Б. Г. Б. и съпругът й К. К. Б. на С. С. Д. за сумата от 9 800 лева. Данъчната оценка на имотите, посочена в нотариалния акт, е в размер на 31 167.80 лева. При тези фактически данни, органите по приходите са приели, че договорът за покупко - продажба от 22.05.2018 г. е сключен при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 77 ЗДДФЛ. Поради това и съгласно чл.16, ал.1 ЗКПО е определена пазарна цена на продадените имоти по реда на чл. 63, ал.1 ДОПК - чрез приобщаване на експертното заключение, изготвено в ревизионното производство на К. Б. - в размер на 166 735 лева без ДДС, съответно 200 082 лева с ДДС. В ревизионния акт данъчната основа за дохода от прехвърляне на права по чл. 34 ЗДДФЛ е формирана като разлика между половината от пазарната им цена с ДДС, определена от вещото лице в размер на 200 082 лева и половината от цената на придобиване в общ размер на 17 450 лева, посочена в нотариални актове от 22.03.2018 г. При обжалването по административен ред, решаващият орган е приел като пазарна цена на продадените имоти определената от вещото лице цена без ДДС - 166 735 лева и е формирал облагаем доход на ревизираното лице от прехвърляне на права, след приспадане на нормативно признати разходи от 10 % в размер на 67 178.25 лева и дължим данък - 6 717.82 лева. При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът е кредитирал пазарната цена на продадените имоти, определена от експертизата, изготвена в ревизионното производство. Според съда в хода на съдебното производство не са установени основания, които изключат процесната сделка от 22.05.2018 г. от приложното поле на чл. 17 ЗДДФЛ. Приел е, че законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.16 ЗКПО, тъй като безспорно е установено, че продажната цена е по-ниска от покупната цена имотите. Заключението на съдебно -оценителската експертиза, според което пазарната цена на имотите е в размер на 43 600 лева без ДДС не е кредитирано от съда. В мотивите си съдът е посочил, че заключението е изготвено при използването на два метода - метод на увеличената стойност и метод на сравнимите неконтролирани цени в съотношение 50 %, а не необходимият за целите на производството метод по чл. 18 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. - метод на сравнимите неконтролирани цени. Според съда единствено така използваният метод е максимално обективен за определяне на пазарната цена на недвижимия имот, тъй като при определяне на пазарните цени се спазва принципът на съпоставимост т.е. установяване на сравними сделки и предприятия, което е сторено от експерта, назначен в хода на ревизията. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза относно размера на данъчната основа и размера на данъка е изготвено въз основа на съдебно -оценителската експертиза, поради което също не е кредитирано от съда. Твърденията на ревизираното лице за недействителност на сделката от 22.05.2018 г. съдът е отхвърлил като недоказани от ангажираните в съдебното производство гласни доказателства. С тези мотиви съдът е приел, че са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред, както и обстоятелства, водещи до облагане с допълнителен данък. Според съда данъчната основа е определена законосъобразно по реда на чл.16, ал.1 ЗКПО, както и общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Обоснован е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта на установените задължения за 2018 г., като констатациите на ревизиращите органи не са оборени от данъчно задълженото лице. Решението е недопустимо. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането, с което е сезиран. Съдът не е установил и не се е произнесъл по задълженията, предмет на оспорване в съдебното производство. От мотивите и от диспозитива на съдебното решение е видно, че съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против ревизионния акт в частта, изменена с решение № 169/12.05.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив "относно допълнително установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. от 9 218.74 лева на 7 968.56 лева и прилежащите лихви от 3 592.16 лева на 3 105.02 лева“, т.е. съдът е отхвърлил жалбата за разликата, с която са намалени задълженията от решаващия орган. Тази разлика от 1 250.18 лева за данъка по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ и в размер на 487.14 лева за лихвите, не е предмет на обжалване в съдебното производство. Жалбата на Б. Г. Б. до административния съд е по отношение на определеният й с решение № 169/12.05.2023 г. данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 7 968.56 лева и лихви в размер на 3 105.02 лева. От изложеното следва, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявено искане и в нарушение на чл. 156, ал. 1 ДОПК по отношение на частта, от ревизионния акт, която е отменена по административен ред. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на решението, касационната инстанция следи служебно. На основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да бъде обезсилено изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на ревизионния акт в оспорената част - по отношение на определените и оспорени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 7 968.56 лева и лихви в размер на 3 105.02 лева. При новото разглеждане на делото, съдът следва да провери валидността и законосъобразността на ревизионния акт, в оспорената част в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК, като изложи мотиви по компетентността на органите по приходите, участвали в ревизионното производство и направи фактически установявания и правни изводи относно вида и размера на облагаемите доходи, от които е формирана годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ на ревизираното лице за 2018 г. – от трудови правоотношения по чл. 25 ЗДДФЛ, от продажба на недвижими имоти по чл. 34 ЗДДФЛ и от други източници по чл. 36 ЗДДФЛ в размер на 10 000 лева, постъпили по банкова сметка. При преценката относно наличието на облагаем доход по чл. 34 във връзка чл. 33 ЗДДФЛ съдът следва да съобрази влязлото в сила решение № 751/23.01.2026 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 9822/2024 г., постановено по ревизионния акт, издаден на съпруга К. К. Б. за облагаем доход от същата сделка. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,