Определение № 60490 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 916/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото – В. Н. Д. срещу решение № 12412 от 30.11.2020 г, постановено по в. гр. дело № 56/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което решение № 7705 от 14.11.2019 г., постановено по гр. д. № 4133/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, е потвърдено в частта, с която предявеният от В. Н. Д. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение, като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.Поддържа се, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на РБ не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че с постановление от 19.07.2016 г., предявено на 19.10.2016 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. С присъда № 270 от 12.12.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 4377/2018 на СГС, НО, 14 състав, влязла в сила на 28.12.2018 г., ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Установено е от доказателствата по делото, че вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият станал затворен и нервен, имал семейни проблеми, а близките му започнали да го избягват. Въз основа на така изложеното съдът е приел, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, причинени от конкретното обвинение за извършване на тежко престъпление, не надвишава 2000 лв. Това е така, тъй като по делото не е доказано настъпването на специфични и трайни тежки последици от повдигането на обвинението, а предходното осъждане на ищеца сочи на по-нисък интензитет на търпените вреди в сравнение с тези, търпени от лице, което не е имало досег с наказателното правораздаване. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на ищеца – В. Д. е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 73 от 24.06.2020 г по гр. д. № 4400/2019 г. на ВКС, Трето ГО, решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО и решение № 40 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, Трето ГО по въпросите: „1. При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държава по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи и отчете всички релевантни обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?; 2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?“ Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси, в жалбата на касатора се свеждат до един - въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно относно критериите за определяне от съда да размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение. Във връзка с поставения въпрос следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора практика - т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта от контретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот, липсата на необратими негативни последици за здравето и недоказаността на част от твърдените в исковата молба вреди /т. е. обсъдени са както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намаляването му/, като обезщетението е в съответствие и с икономическите условия. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и като е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от касатора - ППВС № 4/1968 г. и както и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, каквито са приложените решения. Предвид съобразяването на въззивното решение - досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване по наведените въпроси относно критериите и понятието за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. В тази връзка следва да се отбележи и че в посочените от касатора решения също са възприети горните принципни разрешения на тези правни въпроси, и в съответствие с тях и съгласно чл. 52 от ЗЗД са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, но при случаи и при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело, поради което също не е налице противоречиво решаване на двата изведени правни въпроса, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение