Определение № 223 от 15.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2109/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К., чрез процесуалния ѝ представител адв.Л. Г., срещу решение №145/18.06.2021 г. по в.т.д.№117/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260001/01.02.2021г. по т.д.№108/19г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗД“Бул инс“АД иск по чл.226 КЗ/отм./ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката ѝ И. В. К., настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 06.12.2014г. в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на мотивите на съда, на базата на които е направен извод за неоснователност на исковете – че липсват доказателства за наличие на такива житейски обстоятелства, които да са породили изключителна близост в отношенията между ищцата и починалата ѝ внучка, надхвърлящи присъщите за този вид родствени отношения, както и,че понесените от нея морални страдания не могат да бъдат определени като различни от тези, които би изпитала обичайно всяка баба от смъртта на внука/внучката си. Според касатора обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането без да е налице нормативно изключение от този принцип, а посочените в решението мотиви са общи и абстрактни. Счита,че ѝ се дължи обезщетение, което се определя по общите правила на чл.45 вр. чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД, с оглед критериите, посочени в ППВС №4/68г., поради което моли за отмяна на решението на ВтАС и уважаване на предявения от нея срещу дружеството-застраховател иск с присъждане на разноски за процесуалния ѝ представител по реда на чл.38 ал.2 ЗА. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, която свързва със считани от нея за значими за изхода на делото въпроси: 1.Как следва да се прилага чл.45 ЗЗД вр. чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм., но действащ и приложим към деня на събитието/, респ. по иск с правно основание чл.432 КЗ, действащ от 01.01.2016г., предявен срещу застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на МПС“, предявен от баба,чието внуче е починало в резултат на ПТП и кои са приложимите критерии при определяне размерите на обезщетението за неимуществени вреди в тези случаи?; 2. Материално легитимирани ли са баба, дядо, внуче, сестра и брат да получат обезщетение за неимуществени вреди при наличие на деликт и кои правни разпоредби от българското и европейското законодателство са приложими относно възникването на правото им на обезщетение и какви са основанията, съгласно действащото законодателство, правото им на обезщетение да бъде изключено?; 3. В коя правна разпоредба от действащото българско и европейско законодателство са предвидени „изключения“ от обезщетяване на вредите, пряка и непосредствена последица от деликта и налице ли е легална дефиниция кои вреди са „изключителни“ и „над обичайните“, за да бъдат обезщетени правоимащите лица в ТР №1/2016г., съответно какво представляват по своята правна същност „изключителна вреда“ и в коя правна разпоредба се намира условие, което да изключва или поражда правото на обезщетение за визираните лица при наличие на деликт, извън разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД?; 4.Изключва ли ТР №1/2016г. материалната легитимация на баба, дядо, сестра, брат и внук, когато вредата е пряка, но не „изключителна“ последица от деликта, съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД, правото на обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица?; 5. Каква следва да е „изключителната последица“ от вредата, респ. какво е правното съдържание на понятието „изключителна вреда“, за да бъдат обезщетени баба, дядо,брат,сестра и внуче при деликт? и 6.Следва ли да носи отговорност деликвентът, респ. застрахователят на деликвента за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта по смисъла на чл.51 ал.1 ЗЗД и приложима ли е тази разпоредба, когато вредите не са „изключителни“ и какво всъщност следва да означават „изключителни“ и „над обичайните вреди“, за да носи отговорност деликвентът, респ. застрахователят на деликвента към увредените лица, за да бъдат те обезщетени? Ответникът ЗД“Бул инс“ АД в писмен отговор на касационната жалба е оспорил наличието на законоустановените и сочени от касатора предпоставки за допускане и осъществяване проверка на правилността на обжалвания въззивен акт, като прави искане той да не бъде допуснат до контрол по същество. По същество излага съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания срещу правилността на обжалваното решение на ВТАС, което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството пред Върховен касационен съд, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ не се е ангажирал със становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, Великотърновски апелативен съд е приел за установено настъпването на твърдяното ПТП по описания от вещото лице механизъм, вината на водача на автомобила, станал причина за него поради управлението му с несъобразена с пътните условия скорост и за безспорно наличието на валидно застрахователно покритие на гражданската му отговорност от ответното застрахователно дружество. Намерил е за доказана противоправността на деянието и наличието на причинна връзка с настъпилите в резултат последвалото ПТП сериозни травматични увреждания на внучката на ищцата, довели впоследствие и до смъртта й. Въпреки това съдът е приел,че не следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя спрямо ищцата, като се е позовал на задължителните разяснения в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Посочил е, че, съгласно приетото в него, обезщетение за неимуществени вреди от смърт при родственици като баба, дядо, внук, внучка, брат, сестра се присъжда само по изключение – когато вследствие на конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че смъртта на единия от тях е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като тази особена близост подлежи на доказване. Кредитирайки единствените ангажирани от ищцата за установяване на отношенията ѝ с починалата и претърпените от смъртта й неимуществени вреди, свидетелски показания на св. В. Т. К. – неин син и баща на пострадалата, съдът е намерил,че извод за наличие на близост и привързаност в отношенията между ищцата и внучката ѝ, надхвърлящи обичайните и присъщи на родствената връзка такива, не може да бъде направен. Установените с тях обстоятелства относно връзката /че бабата помагала на родителите на починалата за отглеждането ѝ; че давала на внучката всеки месец по 150 лв. да си плаща наема в общежитието, след като станала студентка във Варна; че ѝ приписала къщата, тъй като тя била кръстена на нея; че, когато внучка ѝ се прибирала в Габрово, всички се събирали и отивали при ищцата на село; че при еднократното си посещение в болницата след инцидента ищцата припаднала и повече не ѝ позволявали да ходи там/ е приета от съда като обичайна за българските семейни отношения между баби/дядовци, синове/дъщери и внуци. По тези съображения въззивният съд е заключил,че ищцата не е доказала материално-правната си легитимация на правоимаща. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. В контекста на горното на общия критерий за осъществяване на селекцията от касационната инстанция би могъл да се приеме за отговарящ единствено поставения от касатора втори въпрос, който, перифразиран, уточнен и обобщен, се свежда до това при какви предпоставки би била налице м атериално-правна легитимация на родствениците баба и дядо да получат обезщетение за неимуществени вреди при наличие на деликт – смърт от ПТП на техен внук/внучка, доколкото такъв е бил разгледан от съда и даденият от него отговор е определил крайния изход на спора. Останалите,поставени в изложението въпроси, са хипотетични и не кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция. Не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по същество, сочена от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е приложим тогава, когато той е обоснован със съществуваща противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или когато съществуващата такава, макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. В депозираното от касатора изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва изложена в този смисъл правна аргументация, а е направено само бланкетно позоваване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Отделно от това по посочения правен въпрос вече е формирана и постоянно поддържана и непротиворечива практика, обективирана в решения на Върховен касационен съд по чл.290 ГПК /напр. решение № 17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на Второ т.о., решение №92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на Второ т.о., решение №45/10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на Второ т.о., решение №60131/13.12.2021г. по т.д.№1700/2020г. на Второ т.о. и др./, която е основана и на задължителните принципни разрешения, дадени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. С нея последователно се приема,че правото за обезщетяване на родственици, извън кръга на посочените в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. най-близки такива, възниква само по изключение – в случаите, когато конкретни житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особено силна близост и привързаност, която се отличава по съдържание от типичните родствени връзки в семейството и се доближава до тази между най-близките /родител - дете/ при доминиращо присъствие на единия в живота на другия, като физическата загуба на единия е причинила на другия неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания, а фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Наличието на такава константна практика, изключва приложението на критерия за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Доколкото въззивното решение е съобразено с тази практика, не може да бъде направен извод за приложимост и на критерия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд намира за необосновано искането за допускане на касационен контрол на обжалвания въззивен акт. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба ЗД“Бул инс“АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2520 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение