Определение № 1000 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата А. К. М. действаща със съгласието на попечителя си М. Н. М. и по касационна жалба на ищеца Е. Д. Х. против въззивно решение № 144 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 406/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.04.2011 г. по гр. дело № 2486/2009 год. на Варненски окръжен съд, с което А. К. М. действаща със съгласието на попечителя си М. Н. М. е осъдена да заплати на Е. Д. Х. сумата 11 244,78 лв. представляваща изплатена от него цена по унищожен договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 25, том ІІ,рег. № 4101, нот. дело № 211/2009 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд и е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума до сбора от претендираните 900 лв. и 11970 евро на основание чл. 55, ал. 1 пред. три ЗЗД, отхвърлен е и иска на Е. Д. Х. против А. К. М. действаща със съгласието на попечителя си М. Н. М. за връщане на сумите от 100 лв. и 1330 евро претендирани като дължими на отпаднало основание след прогласяване унищожаемостта на договор за продажба на 1/10 от собствените на ответницата 1/2 идеална част от недвижим имот оформен като договор за замяна с нотариален акт № 24, том ІІ, рег. № 4100, нот. дело № 210/2009 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд и е отменено допълнително решение от 28.05.2011 г. по гр. дело № 2486/2009 г. на Варненски окръжен съд в отхвърлената му част за разликата от 193,24 лв. до 583,72 лв. като Е. Д. Х. е осъден да заплати на А. К. М. действаща със съгласието на попечителя си М. Н. М. сумата 390,48 лв. разноски съобразно отхвърлената част на иска. А. К. М. действаща със съгласието на попечителя си М. Н. М. обжалва решението в осъдителната му част. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправния въпрос - дали изявлението на поставения под ограничено запрещение, че е получил сумата по договора без същото да е потвърдено от попечителя му е достатъчно доказателство за действителното получаване на сумите, предвид това, че същият не може да изразява правновалидна воля при разпоредителни сделки и процесуалноправния въпрос - заплащането на претендираната сума и получаването и от ответницата следва ли да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, както и следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени от страната искания, доводи и възражения и да изложи мотиви защо не ги приема. По първия въпрос жалбоподателката поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по втория хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Е. Д. Х. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете му. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен процесуалноправния въпрос - съставлява ли начало на писмено доказателство и основание за допускане на гласни доказателства за установяване симулация на нотариални сделки по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба за същия недвижим имот - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни. Прието е с обжалваното решение, че ищецът не е установил чрез преки доказателства твърдението, ответницата да е получила сума различна от посочената в договора за покупко-продажба, не е установил тя да е получила изтеглените от него в деня на сключването на договора 13 000 евро, не е оборил съдържанието на нотариалния акт в частта относно размера на цената, поради което претенцията му е основателна до размер 11244,78 лв. Прието е, че ищецът не е установил твърдението, че договорът за замяна е симулативен и прикрива действителен договор за продажба, а представеният предварителен договор за покупко-продажба няма характер на начало на писмено доказателство за допускане на свидетелски показания за установяване на относителна симулация, при което иска за връщане на сумите от 100 лв. и 1330 евро по договора за замяна е неоснователен. Поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси в изложенията на двете спорещи страни имат отношение към предмета на спора и решаващите изводи на съда за изхода на делото. Обжалваното решение влиза в противоречие с представена съдебна практика по процесуалноправните въпроси - тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС относно задълженията на въззивния съд във въззивното производство да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция фактически и доказателствен материал да даде отговор на доводите и възраженията на страните, ясно и точно да изложи в мотивите си, кои правно релевантни факти са се осъществили, и кои не са се осъществили. Тези нарушения касаят твърденията на ищеца за релативна симулация на договора за замяна, прикриващ договор за покупко-продажба, както и за симулиране цената в договора за покупко-продажба. В противоречие с представена съдебна практика - решение по гр. дело № 375/2010 г. ВКС, решение по гр. дело № 4996/61 г. ВС и решение по гр. дело № 364/63 г. ВС е извода на съда за характера на сключения между страните предварителен договор, като начало на писмено доказателство по твърденията за симулиране на двата договора и възможността да се слушат свидетелски показания. М. въпрос се поставя за първи път от жалбоподателката М., но същият е относим към предмета на спора - иск за връщане на полученото от нея в качеството на продавач на отпаднало осноавние. Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по двете касационни жалби. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.