Определение № 242 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 989/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на ищците Р. Р. Д., С. В. А., Г. А. Г., Е. М. Ш., Д. В. В. и Е. В. Ш. против решението от 18.04.2011 г. по гр.д. № 14 654/10 г. на СГС, ІІ г отделение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на касаторите срещу Г. М. М. като [фирма]-гр.С. с правно основание съответно: чл.233, чл.236 от ЗЗД в размер на 8 550 лева и по чл.86 от ЗЗД в размер на 1903,46 лева. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила в ОС на 30.05.2011г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада именно в тази категория, съгласно чл.365 т..1 от ГПК във връзка с чл. 287 ТЗ във вр. с чл.286 от ТЗ касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение