Определение № 643 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1660/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) срещу въззивно решение № 67/19.01.2024 г. по в.гр.д. № 1153/2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която срещу нея са уважени искове на Р. Г. Р. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 20 400 до 32 400 лева за имуществени вреди – адвокатски възнаграждения за специализирания наказателен съд и за горните две съдебни инстанции.

Р. Г. Р. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на ПРБ и нейната основателност.

Р. Г. Р. е подал насрещна касационна жалба в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер 100 000 лева, както и в неуважената част на претендираните от него лихви и разноски съобразно неуважената част от иска.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовни са и са процесуално допустими.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е отразил доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които се съдържат във въззивните жалби и на двете страни по делото.

След това въззивният съд е установил обстоятелствата, които имат значение за спора въз основа на преценка на събраните по делото доказателства за тях: повдигнатото от ПРБ обвинение по чл.217, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и извършените процесуални действия по образуваното наказателно производство в тяхната последователност и по времето, през които са извършени; претърпените от ищеца неимуществени вреди; предприетите от ищеца действия за ангажиране на адвокатска защита - сключените договори за защита в досъдебното производство и за трите инстанции на съдебната фаза и заплатените за това разноски.

От правна страна въззивният съд е обсъдил доводите на страните и след като е изложил самостоятелни мотиви по тях, е обосновал наличието на предпоставките за основателността на исковете.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди след като в съответствие с установената практика на ВС и ВКС, на която се е позовал, е обосновал прилагането на абстрактния критерий за справедливост, установен с правилото на чл.52 ЗЗД – за конкретните обстоятелства, които имат обективни характеристики, от които този критерий се извежда (посочил ги е абстрактно).

След това въззивният съд е посочил кои са конкретните установени по делото обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението и е обсъдил доводите на страните за тяхното значение (на отделни посочени обстоятелства) за определяне на размера на обезщетението.

Така въззивният съд е определил размера на обезщетението, което е приел, че съответства на претърпените от ищеца болки и страдания (че ги овъзмездява).

Съдът е обосновал основателността на иска за обезщетение на имуществени вреди – заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство, чийто установен общ размер е 32 400 лева.

Въззивният съд е изложил мотиви за това какъв е разумният и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение и е обсъдил възражението на ПРБ за прекомерност. Приел е, че първоинстанционният съд правилно е преценил фактическата и правна сложност на делото, но не е съобразил цената на предявения срещу ищеца граждански иск за 7 457 553.82 лева и съответния на нея минимален размер на адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд е приел, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в пъти по-нисък размер от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1/2004 г., поради което е приел, че възражението на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото се явява неоснователен.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

По касационната жалба на Прокуратурата на Република България:

Прокуратурата на Р. България навежда следните доводи за неправилност на обжалваната от нея част на въззивното решение:

Присъденият на Р. Г. Р. размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства на действително претърпените вреди, на обществения критерий за справедливост и на установената практика, че понятието „справедливост“ не е абстрактно. ПРБ иИска да бъде определен по-нисък размер на обезщетението.

Липсват мотиви за причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените от ищеца вреди. Престъплението не е тежко. Не е ограничено правото на ищеца на свободно придвижване – наложена му е най-леката мярка за процесуална принуда – подписка, съответно за ограничаване на правото му на свободно придвижване. Наказателното производство не е продължило дълго в съдебна фаза – 5 г. и 16 дни. Делото не е представлявало фактическа и правна сложност. Медийната разгласа не може да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, т.к. прокуратурата не е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят ПРБ твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като извежда следните правни въпроси:

1. За определяне на неимуществените вреди по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства (които имат значение) за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Твърди се допуснато противоречие с т..II ППВС 4/23.12.1968 г. и с ТР № 1/11.12.2018 г.

2. Може ли по предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес и при какви обстоятелства е възможно да стане това? Длъжен ли е съдът да съобрази сложността и интензивността на действията по процесуално представителство? Твърди се допуснато противоречие с решение № 35/31.05.2021 г. по гр.д. № 2852/2020 г. на IV г.о. на ВКС, с решение № 180/19.10.2015 г. по гр.д. № 860/2015 г. на III г.о. на ВКС, определение по гр.д. № 1873/2016 на III г.о. на ВКС и решение от25.01.2024 г. на СЕС.

Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС по въпроса как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Настоящият състав намира, че по въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД въззивният съд е съобразил приетото с в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и последващата практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, за това, че понятието справедливост е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да прецени, за да определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.

Въззивният съд е посочил примерно обстоятелствата, които са визирани в установената практика, които имат значение за определяне на претърпените неимуществени вреди, след което е обсъдил конкретните такива обстоятелства, които са установени по делото и значението им за преценката на претърпените от ищеца неимуществените вреди и за определяне на необходимия размер на обезщетението и доводите на страните за значението на установените по делото конкретни релевантни обстоятелства.

Въззивният съд е обсъдил включително обстоятелствата, посочени в касационната жалба на ПРБ и е обосновал тяхното значение за спора и изводите му за тяхното значение за спора не са в противоречие с установената практика.

Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че не е възможно уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение да бъде намален (а че не са налице предпоставките за това), нито че в случая то е прекомерно и е установил и съобразил сложността и интензивността на действията по процесуално представителство (преценил е фактическата и правна сложност на делото след като е установил извършените в тяхната поредност и продължителност процесуални действия по наказателното дело).

Поради изложеното по касационната жалба на ПРБ не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поради това и на основание чл.287, ал.4 ГПК не следва да бъде разглеждана и насрещната касационна жалба на ищеца Р. Г. Р..

С оглед изхода от това производство жалбоподателят ПРБ няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Р. Г. Р. направените от него разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 840 лева (700 лева плюс ДДС), чието присъждане е поискано и чието уговаряне и заплащане е доказано с представените договор и фактура.

Воден от изложеното съдът