Определение № 916 от 20.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2126/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ХОУМ КЕЪР ХОТЕЛС“ ООД ЕИК[ЕИК] срещу решение №300 от 14.05.2024 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №18/2024 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 784 от 16.06.2023 г., постановено по т. д .№ 1 430/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което са били отхвърлни предявените от „Хоум кеър хотелс“ООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 първо предложение ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 25 173.70 лв., с ДДС, като платена при начална липса на правно основание, начислена по фактура № [ЕГН]/30.06.2016 г., както и сумата в размер на 12 677.59 лв. - мораторната лихва върху главницата от 25 173.70 лв., начислена за периода от датата на плащане – 27.07.2016 г. до 13.07.2021 г.; както и предявените от „Хом кеър хотелс“ ООД против „Мост енерджи“АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 първо предложение ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 23 289.71 лв., с ДДС - платена без правно основание и начислена по фактура № [ЕГН]/30.06.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на плащане до завеждане на исковата молба и е осъдил на основание чл.78, ал. 3 ГПК „Хом кеър хотелс“ ООД да заплати на „Мост енерджи“АД сумата от 1 550 лв. - разноски в производството пред СГС. Обжалва се и в частта, с която САС е осъдил „ Хом кеър хотелс“ ООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1 да заплати на „Мост енерджи“АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата от 1 900 (хиляда и деветстотин) лв., както и да заплати на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата от 250 (двеста и петдесет) лв., на основание чл. 78 от ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в допуснат пропуск от страна на съда да даде указания за непълнота на изготвения доклад по делото и по този начин е нарушил задължението си да обезпечи правилното приложение на чл.236 ал.2 ЗЗД в отношенията между страните по спора. От страна на ответника по касационната е депозиран писмен отговор на КЖ, изготвен от юрисконсулт, със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба „Мост енерджи“ АД не е депозиран писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че спорът е търговски, решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: С определението на състава на първоинстанционния съд по реда на чл. 140 ГПК са били признати за безспорни между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК фактите, че ищецът на 01.06.2016 г. е подал заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия с вх. № 17603382/01.06.2016 г. до „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, с което заявление-декларация е приел процесиите обекти да бъдат снабдявани с електрическа енергия. Прието е за безспорно, и че „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е доставило до обектите на ищеца електрическа енергия, а „ЕР ЮГ“ ЕАД мрежови услуги на обща стойност в размер на 25 173.70 лв., представляваща стойността на реално консумираната от потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 09.06.2016 г. – 30.06.2016 г. за обекти, находящи се в [населено място], [улица] за обект „Гранд хотел „Приморско“ с ИТН 4025357, ИТН 4025345 и ИТН 4025327. От представената фактура № [ЕГН] от 30.06.2016 г. за клиентски № [ЕГН], става ясно че първият ответник е фактурирал доставена и консумирана енергия на стойност от 25 173.70 лв., с ДДС, за отчетен период м. 06.2016 г. Видно от фактурата за получател на доставката е посочен „Хоум кеър хотелс“ ООД. От представената по делото фактура № [ЕГН]/30.06.2016 г. е видно, че на задълженото лице „Айви партнер“ ООД, от страна на доставчика „Мост енерджи“ АД е фактурирана „продажба на електроенергия за периода 01.06-30.06.2016 г.“ на обща стойност от 23 289.71 лв. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с преводно нареждане от 27.07.2016 г. ищецът е извършил в полза на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД плащане на сумата от 25 173.70 лв., по фактура 11549557549, за клиентски № [ЕГН]. С писмо изх. № МЕ-0816/17.06.2016 г., „Мост енерджи“ АД е уведомил „Гранд хотел „Приморско“, че същият има незаплатени суми, поканил е същото да ги заплати в 7 дневен срок и е уведоми същият, че при неизпълнение временно ще преустанови електроснабдяването на обектите на адресата. Видно от същото, сумите са дължими по договор за продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група № ДКУ-0071/22.08.2014 г. Със заявление вх. № 17603382 от 01.06.2016 г. „Хом кеър хотелс“ ООД е отправил искане до „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД за прехвърляне партидата на името на заявителя за обекти ИТН 4025327, 4025345, 4025327. От представеното по делото писмо изх. № 4 630/08.06.2016 г., че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството му оператор на разпределителната мрежа е уведомил „Мост енерджи“ АД, че процесиите обекти ще бъдат снабдявани от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, считано от 08.06.2016 г. Видно от съдържанието на договор за наем от 10.05.2016 г., сключен между „Управление на активи за продажба - 2“ ЕООД, в качеството му н наемодател и „Хом кеър хотелс“ ООД, като наемател, наемодателят е предоставил под наем на наемателя поземлен имот с идентификатор № 58356.501.87 по КККР на [населено място], находящ се на адрес - [населено място], [улица], със застроена площ от 10 970 кв. м., ведно с Обществен център и хотелски комплекс, представляващ Сграда с идентификатор № 58356.501.87.8, разположена в поземления имот, за срок до 30.09.2016 г. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че във фактура № [ЕГН]/30.06.2016 г., издадена от „Мост енерджи“ АД са начислени суми за потребена ел. енергия за м. юни /01.06 – 30.06.2016 г. за обект на потребление с ИТН 4025357, 4025345 и 4025327, а фактура № [ЕГН] от 26.07.2016 г., издадена от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД се отнася до начислена ел. енергия за част от м. юни (09.06 - 30.06.2016 г.) за същите обекти с ИТН 4025357, 4025345 и 4025327. Вещото лице твърди, че е налице уведомление за предоставен достъп от страна на разпределителното дружество, както и че по отправено запитване е постъпил отговор на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в който е посочено, че клиентът „Хом кеър хотелс“ ООД няма задължения към „Мост енерджи“ ООД за обекти с ИТН 4025357, 4025345 и 4025327, тъй като преди 01.06.2016 г. не е бил титуляр на партида за процесиите обекти. В допълнителното заключение вещото лице е отразило че към „Мост енерджи“ АД са подавани данни от „ЕВН България“ от измервания на средствата за търговско измерване. Твърди, че съобразно представените документи разликата е, че от 09.06.2016 г. до края на месеца количеството ел. енергия в разпечатката на „ЕВН България“ е 0.00000, както и че фактурата на „Мост енерджи“ АД е за целия м. юни 2016 г., а фактурата на „ЕВН България“ е от 09.06 до 30.06.2016 г. От съдържанието на представената и приета в настоящата ъв въззивната инстанция фактура № [ЕГН] от 08.07.2016 г. се установява, че „Управление на активи за продажба 2“ ЕООД е префактурирало ел. енергия за м. юни 2016 г. на ищеца по делото общо за сумата от 23 289.71 лв. с ДДС. Видно от представената фактура с № [ЕГН] от 30.06.2016 г. „Мост енерджи“ АД е фактурирало на „Айви партнер“ ООД сумата от 23 289.71 лв. за доставена енергия за периода 01.06.2016 г. – 30.06.2016 г. С платежно нареждане от 13.07.2016 г. „Управление на активи за продажба 2“ ЕООД е заплатило на „Мост енерджи“ АД сумата по издадената фактура за доставена електро енергия. От представеното платежно изх. № Ид-10382 от 04.04.2024 г. се установява, че с получените от ищеца суми по фактура № [ЕГН] са погасени задължения по фактура с № [ЕГН] от 30.06.2016 г. издадена от „Мост енерджи“ АД. Въз основа на гореизложените факти съдът е извел следните правни изводи: Съгласно задължителните указания дадени с ППВС №1 от 28.05.1979 г. в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава на неоснователното обогатяване. В конкретния случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е приел, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, доколкото в ИМ твърди, че е заплатил претендираната сума при липса на договорни отношения с ответника( начална липса на основание). По отношение на твърдението за липса на договорни отношения между страните въззивният съд е изложил своите съображения, защо намира същото за неоснователно.: С подаването на заявление-декларация от 01.06.2016 г. ищецът е направил избор на доставчик на електроенергия за процесните обекти, като е приел изрично ОУ на договорите за продажба на електроенергия на ответника. Със заявление от същата дата ищецът е поискал прехвърляне на партидите на процесните обекти на негово име, като към същото е приложил необходимите съобразно ОУ документи. С оглед на това ответникът е предприел действия за смяна на доставчик на либерализирания пазар с краен потребител, регламентирани в чл. 99, ал. 1, т.6 от ПТЕЕ, действащи към момента. Съгласно т. 41 б от § 1 на ДР на ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Ищецът, според съда, попада в тази дефиниция от момента, в който е подал заявление-декларация за започване на продажба на електроенергия и декларация за достъп до мрежата. Позовава се на това, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. В същата хипотеза се намират страните и при смяната на доставчик и координатор на балансираща група. Възникналите облигационни правоотношения се уреждат при ОУ на доставчика. С разпоредбата на чл. 13 от приложимите ОУ първия ответник е предвидил реда и условията за снабдяване на нови клиенти, а с разпоредбата на ал. 2 от цитираната разпоредба е определен началния момент, от който започва снабдяването на клиента - в срок от 7 дни от датата на подаване на писмено заявление от клиента. Видно от приетото като доказателство писмо изх. № 4 630/08.06.2016 г., ответникът, в качеството му оператор на разпределителната мрежа, е уведомил координатора на балансираща група и досегашен доставчик на електро енергия за обекта, че процесиите обекти ще бъдат снабдявани от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, считано от 08.06.2016 г. В тази връзка, според съдебния състав, е неоснователно възражението изложено в жалбата, че е налице нарушение на чл. 102 от ПТЕЕ. Действително, съгласно цитираната разпоредба при смяната на доставчик и координатор на балансираща група, регистрирането на смяна се извършва само след представянето на удостоверение за липса на задължения към стария доставчик. В конкретния случай с подаването на декларация за достъп до преносната мрежа, която по същество представлява смяна на клиентски данни, се вписва нов клиент за процесните обекти, който към момента на възникване на облигационните отношения няма стари задължения. Дори да се приеме, че липсата на уведомление за заплатени суми към предишния доставчик е условие за редовната смята на доставчика и координатора на балансираща група, то същата, според съда, не можело да обоснове липса на възникване на облигационно провоотношение с новия доставчик. Същото би могло да обоснове съществуването на облигационно задължение към стария доставчик на стария клиент до момента на извършената смяна. По отношение на основателността на подадената въззивна жалба в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу втория ответник, съдът също я е счел за неоснователна. Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба в нея като твърдения за незаконосъобразност на решението в тази част са наведени твърдения за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд с неподаването на отговор на исковата молба, както и е бил оспорен изводът на съда, че извършеното плащане е в изпълнение на сключеният договор за наем. Последните са счетениа за неоснователни по следните съображения: Като неоснователен следвало да се възприеме наведения довод, че съдът не се е съобразил с непредставянето на отговор на исковата молба от страна на евентуалния ответник и неоспорването на представените с исковата молба доказателства. Видно от обстоятелствената част на исковата молба в нея са наведени твърдения за липса на основание (начална) по отношение на преведената сума, т.е. претендира се заплащане на сумата към този ответник при начална липса на основание. В този смисъл е и отправеното до съда искане за защита. От доказателствата по делото се установява, че евентуалния ответник е подал писмен отговор ( стр. 65-66) с който е оспорил предявения срещу него иск, поради което наведеното твърдение, че съдът не се е съобразил с неподаването на отговор и неоспорването на предявения иск е неоснователно и не почива на доказателствата по делото. За неоснователно е счетено и второто наведено твърдение за незаконосъобразност на атакуваното решение. По, според съда, липсвало спор, че между страните е възникнало наемно правоотношение по отношение на процесния хотел. Видно от представеният и неоспорен от страните договор ищецът е поел задължението да „извършва за своя сметка текущите разноски“. Плащането на претендираната сума е извършено въз основа на сключеният договор, като от събраните пред настоящата инстанция доказателства безспорно се установява, че наемодателят е превел на втория ответник сума равна по размер на фактурираната от наемодателя. Въззивният съд се е позовал и на задължителните указания по приложението на закона дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД „без основание“ изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. В конкретния случай, съдът се основава на това, че не е налице предаване на сумата пари от ищеца на евентуалния ответник. Безспорно по делото е установено, сумата пари е предадена в изпълнение на поетото с договора за наем задължение за заплащане на текущи разноски. Обстоятелството, че сума в същия размер е преведена от страна на наемодателя /трето за процеса лице/ на евентуалния ответник не представлява предаване на сумата „без основание“. За да е налице това основание е необходимо да е налице предаване на процесните суми на самия ответник, който да е получил същите без основание. Позовал се е на трайната практика на съдилищата, в която се приема, че когато чрез обстоятелствената част, петитума на исковата молба, отговора и направените във връзка с тях уточнения от страните, съдът е определил правната квалификация на иска като такъв по чл. 55, ал. 1, изр.1 ЗЗД, за връщане на сума, получена при начална липса на основание, следва да бъде установено при условията на пълното и главно доказване предаването, съответно получаването на сумата и липсата още при самото получаване на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай предаването на сумата е на наемодателя, който е имал основание за получаването на същата/договора за наем с ищеца/. Ако ищецът е смятал, че сумата е предадена без основание или на отпаднало основание, предвид възникването на ново правоотношение с друг доставчик на електро енергия, то, според съда, искът ло да бъде насочен към ответник, който е получил процесната сума. Извършеният от страна на наемодателя в конкретния случай превод на сума съвпадаща по размер на евентуалния ответник не може да обоснове законосъобразен извод, че е осъществен състава на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, даваща основание на ищеца да търси сумата от настоящия евентуален ответник – краен снабдител на дружеството-наемодател на ищеца. По изложените съображения настоящият състав намиравъззивният съд е приел, че атакуваното решение, с което така предявените обективно и субективно съединени искове са неоснователни, е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя е налице позоваване на очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК- допуснат е пропуск от страна на съда да даде указания за непълнота на изготвения доклад по делото в насока кои релевантни за спора факти са следва да се докажат и по този начин е нарушил задължението си да обезпечи правилното приложение на чл.236 ал.2 ЗЗД в отношенията между страните по спора. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да подложи на нова преценка събраните по делото доказателства и да преценява пълнотата на доклада по делото и връзката му сх крайния резултат по спора, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 540 лева-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК. Водим от изложеното, съдът