Определение № 3099 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 975/2023 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Б., чрез адв. Д.К., против решение № 3345/21.11.2022г. по в.гр.д.№ 8036/22г. по описа на СГС, ІІ Е ВС в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от Б. С. Ч. срещу касатора искове по чл. 59 ЗЗД, като е осъден последният да плати следните суми: 1/ 12 093,09 лева - обезщетение за периода от 20.10.2010 г. до 28.08.2014 г., за ползване без основание на недвижим имот, представляващ магазин № ... на партер, със застроена площ от ... кв., м., състоящ се от търговска площ и санитарен възел, при съседи: офис № ..., вход -офиси, офис № ..., магазин № ..., проход, заедно с 0.446 % идеални части от сградата на сградата и от правото на строеж за построяването на същата върху мястото, представляващо УПИ ...., в кв. ... по плана на [населено място],[жк]при съседи: УПИ ..., ...., ..., УПИ ...., ..., ... от две страни улица, който недвижим имот е нанесен е кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..., със съседи на същия етаж: № ..., № ..., под обекта няма, над обекта: № ..., № ..., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 20.10.2015 г. 2/ 11 000,00 лева - обезщетение за периода от 20.10.2010 г. до 28.07.2012 г., за ползване без основание на недвижим имот, представляващ офис № ... на партера със застроена площ от ... кв. м. при съседи: вход офиси, офис № ..., офис № ..., магазин № ..., проход, двор, заедно с 0. 688 % идеални части от сградата на сградата и от правото на строеж за построяването на същата върху мястото, представляващо УПИ ..., в кв. ... по плана на [населено място],[жк]при съседи: УПИ ..., ...., ..., УПИ ... от две страни улица, който недвижим имот е нанесен е кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..., със съседи на същия етаж: ..., под обекта: няма, над обекта: ..., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 20.10.2015 г. и 3/ 2690.26 лева- цена на ползвана топлоенергия за магазин № ... за периода от м.08.2005 г. до 11.04.2011 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 20.10.2015 г. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, като твърди същото да е необосновано и неправилно. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси, за които се твърди да са правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и чието разрешение, според касатора, е в противоречие със съдебната практика и от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона: 1/“ Следва ли при постановяване на решението си въззивният съд да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, да обсъди становищата и доводите на страните, да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните към процесния период за спора обстоятелства в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК?“;Така поставеният въпрос кореспондира с оплакването, че решаващият извод на въззивния съд, че ответникът е ползвал в лично качество имотите за процесния период, е немотивиран, доколкото е обсъждан различен период на ползване – 2001г. - 2005г., вместо 2010г. - 2015г., а събраните доказателства, касаещи процесния период не са обсъдени. 2/ „Следва ли при предявен иск по чл. 59 ЗЗД съдът да приеме, че именно ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота само въз основа на житейски изводи за други периоди, без да е обосновано и посочено наличие на пълно и главно доказване относно това, кой е упражнявал фактическа власт върху имотите?“ Този въпрос се поставя в контекста на оплакването, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил, че именно ответникът, като физическо лице, е ползвал процесните имоти за исковите периоди, които са след 2010г. 3/ „ Как следва да се определи размерът на обезщетението по чл. 59 ЗЗД – съобразно статута на имотите към датата на закупуването им или съобразно фактическото им състояние по време на ползването ?“ Този въпрос кореспондира на оплакването по касационната жалба, че двете помещения – магазин № ... и офис № ..., фактически представляват едно общо помещение с един санитарен възел, а не са два самостоятелни обекта на право на собственост. 4/ “При иск по чл. 59 ЗЗД чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството потребена ли е топлинна енергия за ползваните без основание имоти?“ 5/ „Следва ли при предявен иск по чл. 59 ЗЗД съдът да мотивира решението си със събраните по делото доказателства за обстоятелствата дали ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период – 2005г.- 2010г. и за кой обект?“ Насрещната страна по жалбата – ищецът Б. С. Ч., не е депозирал отговор по чл. 287 ГПК. Касационната жалба е подадена в срок. Недопустима е в частта, с която се обжалва решението по иска по чл. 59 ЗЗД за цена на топлинна енергия. Този иск е предявен при условията на обективно кумулативно съединение с тези за присъждане на обезщетения за лишаване от ползване и е с цена под 5000 лева. На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1- во ГПК въззивното решение в частта по този иск не подлежи на касационно обжалване и в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. За да се постанови решението си в подлежащата на касационно обжалване част, въззивният съд е приел следното: Ищецът е собственик на процесните имоти, които са идентични с описаните в документите му за собственост, по силата на наследствено правоприемство от С. К., настъпило на 17.10.2010г. Ответникът е установил в лично качество фактическа власт върху тези имоти от 2001г. или най –късно през 2005г. Изводът за пасивната материалноправна легитимация на ответника е изведен след обсъждане на безспорното обстоятелство, че той и наследодателят на ищеца са се познавали и първият се е ползвал с доверието на втория, както и на следните доказателства: решение от 1994г. по ф.д.№ 9972/1994г, СГС, с което ответникът се е регистрирал като едноличен търговец с адрес на управление в жк И.; решение № 1/2004г. по ф.д.№ 9407/2004г. на СГС, с което е регистрирано „Барзи БГ“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е ответника, с адрес на управление бул.В.; вписване по партидата на едноличното дружество през 2010г. на адрес за кореспонденция, който съвпада с процесния офис №1; свидетелските показания на служители на „Барзи БГ“ ЕООД, съгласно които офисът на дружеството бил преместен след 2010г. в жк М.. Анализирайки тези доказателства, въззивният съд е изключил възможността дружеството „Барзи БГ“ ЕООД да е упражнявало фактическа власт върху имотите преди 2005г., когато не е съществувало като правен субект и е приел, че от значение за основателността на исковете е въпросът дали към 2001г. или към 2005г. ответникът е установил фактическа власт върху имотите в качеството му на едноличен търговец или в лично качество. Обсъждайки отново цитираните доказателства, въззивният съд е заключил, че единственият възможен извод е, че ответникът е установил фактическа власт върху имотите в жк М. в лично качество, тъй като в периода преди 2010г. търговската му дейност е осъществявана на други места. Съдът е окачествил ползването на имотите от страна на ответника като търпими действия, които са били прекратени със смъртта на наследодателя на ищеца през 2010г. и е определил последващата фактическа власт като такава без правно основание, поради което и източник на неоснователно разместване на имуществени блага, което обусловя извод за доказаност основанието на предявените искове по чл. 59 ЗЗД. По отношение на размерите им, съдът е кредитирал съдебно-оценителната експертиза по делото, която е дала заключение за средния пазарен наем на всяко от процесните помещения, така, както са индивидуализирани в документите за собственост. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първите два въпроса касационната инстанция обобщава като въпрос за задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и относимите доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка. Той е принципно обуславящ по всяко дело. Според константната практика на ВКС ( вкл. цитираната от жалбоподателя) въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Обжалваното решение не е съобразено с цитираните разрешения, доколкото решаващият извод на въззивната инстанция за пасивната материалноправна легитимация на ответника е изведен след обсъждане на част от доказателствата и то такива, касаещи различен от процесния период. В резултат, въззивният съд не е формирал мотиви по релевантния и спорен между страните въпрос, който е бил не кой е установил фактическа власт върху имотите към 2001г. или 2005г., а от кого са ползвани имотите за исковите периоди - 2010г.- 2014г. и 2010г.-2012г. Горното обосновава допускане на касационен контрол, като по останалите питания в изложението съдът ще вземе отношение при разглеждане на жалбата по същество. Жалбоподателят дължи държавна такса в размер на 461, 86 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.