Определение № 719 от 06.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 314/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника СД „Интелсофт-Г., К. и сие“, [населено място], представлявано от неограничено отговорния съдружник Я. К., чрез адв.В. П., срещу определение от 15.10.2024г. по ч.т.д.№ 776/2024г. на САС.

Допустим предмет на обжалване е определението в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на събирателното дружество срещу определение № 2463/26.06.2024г. по т.д.№ 416/2023г. на СГС, с което е спряно производството по делото, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до стабилизиране на решението по т.д.№ 1313/2019г. на СГС.

В частната жалба се поддържа, че не е налице основанието за спиране на производството по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като спряното/обусловеното/ производство е недопустимо, а недопустимостта му не може да бъде преодоляна, независимо от изхода на обуславящото дело, поради което липсва и преюдициалност между двете дела. Изложени са подробни съображения за недопустимост на предявените главни и евентуални искове. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за произнасяне за недопустимостта на предявените искове, съответно за прекратяване на производството по тях.

В приложеното към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по допустимостта на приетия за обусловен иск? Подлежи ли на спиране производството по недопустим обусловен иск, ако производството по обуславящия иск не касае пряко допустимостта на обусловения иск? По този въпрос е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС и определение № 322 от 12.07.2018г. по ч.гр.д.№ 2469/2018г., IV г.о.

2. Допустимо ли е предявяване на осъдителен иск за заплащане на парични суми въз основа на състоянието на вземането към минал момент? Въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с доводи за отклонение на даденото разрешение от ТР № 8/2014г. на ОСГК, ТР № 4/2013г. на ОСГТК, ТР № 8/2017г. на ОСГТК, определение № 283/29.05.2020г. по гр.д.№ 1057/2021г., определение № 359/ 21.07.2022г. по гр.д.№ 894/2022г., решение № 8/03.03.2017г. по гр.д.№ 2549/2016г., определение № 98/26.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1462/2020г. и решение № 79/22.07.2019г. по гр.д.№ 2087/2018г.

3. Периодично вземане ли е вземането за печалба и може ли да се предяви за отделни периоди? По него касаторът се позовава на ТР № 3/2011г. на ОСГТК.

4. Може ли съдът да разреши правния спор въз основа на правопораждащи факти, които не са въведени чрез основанието на исковата молба? По него касаторът се позовава на ТР № 1/2020г. на ОСГТК.

5. Кой е правно-релевантният момент за иска по чл. 97, ал.2 ТЗ и може ли този иск да се предявява към друг момент? По него касаторът въвежда основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК с доводи, че приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

6. Допустимо ли е предявяване на иск за изплащане на неразпределена печалба? И по този въпрос е въведено основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК.

С подадения чрез адв.М. Ел-Т. от САК съвместен писмен отговор насрещната страна, ищците И. К.Г., М. К.Г. и Надежда Г.Г., оспорват наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на частната жалба. Претендират за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с частни жалби на ищците и на ответното събирателно дружество срещу първоинстанционното определение, с което производството по делото е спряно, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до окончателно приключване на производ8ството по т.д.№ 1313/2019г. на СГС.

За да постанови обжалваното решение, с което частните жалби са оставени без уважение, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по осъдителни претенции на наследниците на един от двамата съдружници в ответното събирателно дружество за заплащане на част от печалбата, като предявените главни и евентуални искове са в зависимост от приемането или не на ищците на съдружници. Установил е, че между същите страни е образувано т.д.№ 1313/2019г. на СГС, по което е постановено първоинстанционно решение от 25.12.2023г., което няма данни да е влязло в сила, за признаване за установено по предявените искове, с правно основание чл. 71 от ТЗ, съществуването на членствено правоотношение между ищците като встъпили наследници на съдружника К. Г. и ответното дружество.

От правна страна въззивният състав е приел, че е налице връзка на преюдициалност между производството по предявените главни искове и производството по т.д.№ 1313/2019г. на СГС, доколкото наличието на членствено правоотношение между ищците и ответното дружество е условие както за тяхната допустимост, така и за основателността им. Неоснователността на доводите на ответника за недопустимост на предявените искове е обоснована с невярност на съждението, че се претендира установяване на правото на ищците към минал момент - 30.12.2017г., приемайки, че посочената от ищците дата е краят на последния период преди смъртта на съдружника К. Г., към който се определя печалбата на дружеството, и е въпрос по съществото на спора дали това вземане съществува в този му вид към настоящия момент. Счел е, че е налице връзка на преюдициалност и с евентуалните искове, доколкото те са предявени под условие, че се установи да не е възникнало членствено правоотношение между ищците и ответното дружество, което е предмет на установяване в производството по т.д.№ 1313/2019г. на СГС, както и, тъй като евентуалните искове ще бъдат разгледани само, ако бъдат отхвърлени главните искове, за които категорично е установена връзка на преюдициалност. По тези съображения и при съвпадане с изводите на първата инстанция, определението за спиране на делото в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е потвърдено.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е включен в предмета на делото, да е обусловил решаващата правна воля на съда и да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая по отношение на поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са осъществени изискванията на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са израз на последователно поддържаната теза от частния касатор за недопустимост на исковете, предмет на обусловеното/спряното/ производство. Отговорите им изискват да бъде извършена преценка дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или да се провери правилността на направения от въззивния съд извод, че между двете производства съществува връзка на преюдициалност, което е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо обсъждане наличието на въведените допълнителни предпоставки.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този изход на спора, на частния касатор не са дължими разноски. За подаване на съвместния отговор на частната жалба се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, чийто размер се определя, съобразно вида и обема на предоставената правна помощ и фактическата и правна сложност на делото в размер на 400лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: