Определение № 569 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 494/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Л. В. К. обжалва решение № 2602 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. № 2617/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът му срещу ЗАД „Армеец“ АД за разликата над присъдената му сума от 72 000 лв до напълно предявения размер от 250 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вследствие на ПТП, настъпило на 28.06.2016 г. ведно със законната лихва, считано от 16.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Счита, че решението е неправилно по отношение на определения размер на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, визирано в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради това, че постановеното и обжалваното решение е в противоречие с разрешенията в задължителната и константната практика на Върховния касационен съд, изразена в ППВС № 4/1968 г.; решение № 171 от 18.11.2016 г. по т.д. № 2811/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. Сочи, че не били отчетени всички съществени обстоятелства, касаещи размера на търпените вредоносни последици. Излага подробни съображения относно установените факти по делото като акцентира на факта, че загубата на крайника му е дефинитивна, окончателна и по своите медико-биологични характеристики представлява тежка телесна повреда. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на решението, неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и необоснованост – недооценяване на установените факти по делото. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи следния материалноправен въпрос: Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 от ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че този правен въпрос е включен в предмета на спора, разрешен е от въззивния съд, но даденото разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г, както и редица решения на ВКС, сред които и решение № 171 от 18.11.2016 г. по т.д. 2811/15 г., ВКС, 2 ТО. Ответникът по касационната жалба - ЗАД „Армеец“ АД, не е подал отговор по реда на чл. 287 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. В обжалваното съдебно решение, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Л. К. срещу ЗАД „Армеец“, е основателен. Приел е, че са установени всички елементи на фактическия състав на посочената норма, като е ангажирана отговорността на застрахователя за действията на прекия причинител, чиято гражданска отговорност последният е застраховал. Така са приети фактите, че на 28.06.2016 г. Л. К. е претърпял ПТП, в резултат на което е получил телесни увреждания. Към момента на настъпване на процесното ПТП, ЗАД „Армеец“ АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС]. Приел е, че се дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, причинени на Л. К.. Освен това е определил, че на Л. К. се дължи обезщетение за всички вреди, които са му причинени, като справедливият размер на обезщетението е 80 000 лв. За да определи този размер на обезщетението въззивният съд е приел, че ищецът е бил на 37 години към момента на увреждането. Получил е тежка открита конвквасация /размачкване/, открити фрактури на костите и прекъсване на сухожилия, съдове и нерви на дясното ходило – наложили ампутация на дясното ходило на нивото на глезенната става. По вид и характер травматичната уврежда е тежка телесна повреда, представляваща безвъзвратна загуба на част от десния долен крайник. Трудна за лечение, неуспешен опит за лечение и запазване на крака, множество оперативни интервенции и интервенции за оформяне на ампутационния чукан. Продължително лечение от 5 месеца. Отделно от това, възстановителен период във връзка с протезирането на ампутирания крайник€ Получената тежка травма била довела на пострадалия болки и страдания за продължителен срок, най-интензивни първите 3-4 месеца след злополуката когато са извършени много оперативни интервенции и периодични превръзки. Търпял периодични болки при промяна на времето. Търпял „Фантомни болки“, причинени от нервите, инервиращи от липсващия вече крайник. Продължаващо затруднение при придвижване и обслужване. Ищецът ходи сам, но походката е порочна – куца, има затруднения при клякане и качване на стълби – 50 % трайна загуба на работоспособност. Прието е, че е променено битието на пострадалия. С оглед свидетелските показания са установени психическите му страдания и преживявания след произшествието. В съвкупност преценени всички посочени от въззивния съд факти и обстоятелства, са му дали основание да заключи, че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 80 000 лв. Освен това с оглед механизма на ПТП, действията на двамата водачи, водачът на лекия автомобил, за когото застрахователят отговаря и на ищеца като мотоциклетист, е приел, че следва да се намали това обезщетение с 10 %, тъй като мотоциклетистът не е осъществил аварийно спиране към момента, към който е установил, че е налице опасност от настъпване на ПТП. По този начин е определил, че обезщетението следва да е равно на 72 000 лв. Това е обусловило и решаващият извод, че искът за разликата над 72 000 лв до напълно предявения размер от 250 000 лв е неоснователен. Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожно е съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване, както и ако заповядва нещо невъзможно. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е нищожно и това изключва допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК. По отношение основанието по чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество като липса или ненадлежно упражняване правото на иск или ненадлежно сезиране на съда, или след десезиране на съда. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. По отношение на посочения от касатора Л. К. въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е дадено разрешение на въпроса за справедливото дължимо обезщетение на увреденото лице, чиито вреди са причинени от пътно-транспортно произшествие, извършено виновно от виновен водач на автомобил, за чийто действия по силата на договор за застраховка отговаря застраховател, е включен в предмета на делото като част от основанието на иска. Въпросът е разрешен от въззивния съд чрез определяне размера на следващото се обезщетение. Изложените конкретно възприети факти и приложението на чл. 52 от ЗЗД чрез посочване на съобразените критерии са обусловили изхода на спора за определяне размер на обезщетението като посочения и отхвърляне на иска за разликата до напълно предявения размер. Следователно посоченият от касатора материалноправен въпрос за обстоятелствата, които следва да бъдат ценени при определяне на справедливото обезщетение, обосновава наличието на общо основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК. По отношение на допълнително соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав, намира, че разрешението на въззивния съд налага проверка за съответствието му със задължителната практика на ВС – Постановление на Пленума на ВС 4/68 г. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да допусне касационно обжалване на решение № 2602 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. № 2617/2019 г. на Софийски апелативен съд, по следния правен въпрос, уточнен от настоящия състав, както следва: „ Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, при предявен пряк иск срещу застрахователя?“ Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за цялото дело с определение на Софийски градски съд от 16.08.2017 г. стр. 41 от първоинстанционното производство, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. По така изложените съображения Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение