Определение № 1758 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 64/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Пауна И. Г. от [населено място], чрез процесуалния ѝ пълномощник, против решение № 179 от 10.10.2023 г. по в. гр. д. № 256/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което след отмяна в осъдителната му част и потвърждаване в отхвърлителната част на решение № 53 от 03.04.2023 г. по гр. д. № 105/2021 г. на Районен съд – Севлиево, като краен резултат е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу Гаранционен фонд иск на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв., предявен като частичен от обща сума от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 08.03.2020 г., причинило смъртта на нейната внучка И. К. Х., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2020 г., до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат твърдения, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Според касатора съдът в противоречие с приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС относно лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, и без да съобрази всички конкретни доказателства по делото, неправилно е приел, че ищцата не може да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка. Твърди се, че между загиналата и нейната баба е налична не просто формална родствена връзка, а е доказано съществуването на фактически близка и постоянна връзка, съвместно живеене и постоянно участие на бабата в живота на нейната внучка, както и настъпилото огромно и непреодолимо страдание от смъртта ѝ, т. е. – поради доказани конкретни житейски обстоятелства между ищцата и нейната внучка била изградена трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща по интензитет и времетраене общоприетата близост за съответната родствена връзка, поради което ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Моли се за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост, с присъждане на възнаграждение на пълномощника на касатора на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд: 1. 3а да възникне материалноправна легитимация на едно лице от кръга „членове на семейството“ да получи компенсация на търпени неимуществени вреди от смъртта на близък, достатъчно ли е да се установи търпене на вреди, еквивалентни с тези, които обичайно търпят лицата от най-близкия семеен кръг, или трябва да се установят отношения и връзка, както и търпени вреди, надхвърлящи съдържанието на тези, от най-близкия семеен кръг, в случая – при връзка родител-дете?; 2. Във връзка с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и установеното „смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“ (т. е., в случая, надхвърлящи обичайните отношения баба и внуци), как следва да се разбират предпоставките за възникване на материалноправна легитимация на лицата от разширения семеен кръг, като за лицата, попадащи в съдържанието на „членове на семейството“, достатъчно ли е доказването на връзка със загиналия, напълно аналогична на връзката между лица от най-близкия семеен кръг, конкретно в случая каквато е връзката родител-дете, или е необходимо доказване на отношения, надхвърлящи тази връзка?; 3. Предвид разделението на лицата, имащи право на обезщетение, на две групи – „членове на семейството“ и „други лица“, изисква ли се доказване на изключение и на изключителни по своя характер отношения и вреди, когато се претендира обезщетение от лица от групата „членове на семейството“, или е достатъчно да се докажат действително търпени болки и страдания от смъртта на член от семейството?; 4. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?; 5. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик и приложими ли са критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г.?; 6. Предвид даденото разяснение за „членове на семейството“ и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират и получат обезщетение за морални вреди като членове на семейството, и предвид изричното им признаване и на право да встъпят в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители (Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС), трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“, да се въвеждат нови, различни от вече установените критерии за прилагане принципа на справедливост, при определяне кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди?; 7. Приложими ли са или не критериите за правилно приложение на принципа на справедливост, въведени с ППВС № 4/1968 г., при компенсиране на неимуществени вреди на лица от разширения кръг, установен с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, евентуално – приложими ли са под условие във връзка с други критерии?; 8. Ако за едно лице е доказано, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, това изпълнява ли изискването за „изключение“, въведено с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, или е необходимо някакво друго „изключително“ обстоятелство, каквото очевидно текстът на това тълкувателно решение не предвижда?; 9. При констатирана и приета от съда за доказана „обичайна родствена връзка, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на обич, подкрепа и взаимопомощ“, същата изключва ли създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, ако същите са доказани (и очевидно включени в приетото от съда), обосноваващи активна процесуална легитимация на лица от разширения родствен кръг по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за компенсиране на вреди от смъртта на близък родственик?; 10. Какво се включва в понятието „и по изключение“ всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, въведено с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС? Как следва да се прилагат така установените предпоставки от съда и ако друго лице, извън най-близкия кръг, установен с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., е изградило с починалия трайна и дълбока емоционална връзка и търпи от неговата смърт продължителни и интензивни болки и страдания, обосновано ли е наличие на така въведеното изискване за изключение? За да възникне право на обезщетение на неимуществени вреди на лице от разширения кръг, трябва ли да са налице кумулативно: създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, или всяка от двете предпоставки обуславя право на обезщетение, ако е доказана?; 11. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?; 12. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г., и сочене на обстоятелствата, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи?; 13. Ако в резултат на взаимна привързаност едно лице търпи интензивни болки и страдания от смъртта на друго, съпоставими по интензитет и продължителност с тези от най-близкия семеен кръг на загиналия (родители), налице ли са предпоставки за приложение на изключението за възникване правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък (низходящ от втора степен), извън кръга на установените лица с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.? и 14. 3а да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите? В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 50107 от 09.11.2023 г. по т. д. № 1758/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 50590 от 26.10.2022 г. по т .д. № 2146/2021 г. на ВКС, II т. о. и решение № 71 от 16.06.2022 г. по т. д. № 1004/2021 г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№ 1 и 2; ППВС № 4/1968 г., Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 1 от 05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2017 г. на ВКС, I т. о. – по въпроси №№ 4 – 6, вкл., както и по въпрос № 11; Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС – по въпрос № 8; ППВС 4/1968 г., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 12 и решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 14. По отношение на поставените от касатора въпроси №№ 3, 7, 9, 10 и 13, а в условията на евентуалност и по въпроси №№ 4, 5, 6, 8 и 11, допускането до касационно обжалване се обосновава с наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липса на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Л. Б. М., конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, не е депозирал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел за безспорно установено по делото, че ищцата Пауна И. Г. и починалата И. К. Х. са баба и внучка, че смъртта на последната е настъпила в резултат на ПТП, причинено от водача Л. Б. М. на 08.03.2020 г.; че за това деяние е постановена влязла в сила присъда по НОХД № 35/2021 г. на Окръжен съд – Габрово, с която водачът на лекия автомобил е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. първо във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като на 08.03.2020 г., около полунощ, при управление на лек автомобил без регистрационни номера, нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в автомобила И. К. Х., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и деецът е избягал от местопроизшествието; че ищцата е предявила извънсъдебно пред ответника претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по образувана щета № 20210188/28.07.2020 г., по която Гаранционен фонд отказал плащане. При тези приети за безспорни данни и съобразявайки писмените доказателства по делото, отказа на ищцата да се яви лично в о. с. з. пред първоинстанционния съд, за да отговори на поставените ѝ от ответника въпроси по чл. 176 ГПК, показанията на св. М. И., дадени пред първата инстанция, и показанията пред въззивния съд на св. В. В., решаващият съдебен състав на Окръжен съд – Габрово е приел, че не е доказано ищцата да е активно материалноправно легитимирана да получи претендираното обезщетение по предявения иск срещу Гаранционния фонд. При преценка в съвкупност на гласните и писмени доказателства, съдът е формирал извод, че внучката на ищцата е родила в Гърция и там е отглеждала детето си преди да се върне в България, но понеже от свидетелските показания не се установява кога точно се е завърнала И. Х. с детето си преди инцидента на 08.03.2020 г. на основание чл. 176, ал. 3 ГПК съдът е приел, че това е било в началото на 2020 г., като от доказателствата по делото не се установява ищцата и нейната внучка да са живели само двете в едно домакинство и само ищцата да е полагала грижи за нея непрекъснато продължителен период от време, вместо нейните родители. Аргументирайки се с приетото в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС и съответно цитираната във въззивното решение практика на ВКС относно правото на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., въззивната инстанция е заключила, че от данните по делото не се установява съществувалата между ищцата и нейната внучка връзка да се отличава от традиционните за българското общество семейни отношения при тази родствена връзка. Според въззивния съд, изложените в исковата молба твърдения, съгласно които освен на родствената връзка със загиналата при процесното ПТП ищцата се е позовала на съществуваща изключителна близост между двете, че са прекарвали всеки удобен момент заедно, както и че е помагала активно в грижите за малката И., в резултат на което помежду им съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност, не сочат на проява на конкретни житейски обстоятелства, които да са обусловили създаването на близост, по-голяма от считаната за нормална връзка между баба и внучка. От събраните по делото доказателства не се установява, поради осъществили се конкретни житейски обстоятелства, съществувалата между ищцата и нейната внучка връзка да е била изключителна по своя характер, надхвърляща обичайните отношения между баба и внучка, поради което ищцата да е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за този вид отношения. Установеното от двете свидетелки не съдържа конкретика, която да обосновава извод за упражняване на заместваща грижа на бабата за нейната внучка, трайно поемайки изцяло грижите за нея вместо нейните родители. От показанията на св. В. се установява, че родителите са живеели заедно с децата си, когато са били малки са ги взели със себе си в чужбина, а когато са се връщали в [населено място], са живеели също заедно, като децата са завършили образование в Гърция, което не е опровергано от останалите доказателства по делото. Това, че ищцата е ходила заедно със семейството на дъщеря си в Гърция, където се е грижила за децата, че е била заедно с тях и в [населено място], че се е грижила за внучката си, когато е била малка, въззивният съдебен състав е приел за обстоятелства, които не са изключителни по своя характер и не установяват, че връзката между ищцата и пострадалата е надвишавала по съдържание традиционно съществуващата родствена връзка от този вид. По делото няма данни родителите да са се дезинтересирали от детето си и единствено бабата да се е грижила за него в продължение на години. Свидетелските показания, че ищцата е страдала много и продължава да страда за загубата на своята внучка, не установяват обстоятелства, от които да се изведе, че понесените от ищцата болки и страдания от загубата са по-интензивни и продължителни от типичните при тези отношения и съответно - че за ищцата са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност търпените душевни страдания, нормално присъщи за съответната родствена връзка. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното: Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на бабите / дядовците и внуците е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тези отношения на родство и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия. Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Такава близост се поражда в резултат на тежки и извънредни житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство, например поради заместващата грижа, полагана за пострадалия от бабата и дядото вместо от родителите. Независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС – 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В този смисъл са постановените множество съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК - решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92/2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II т. о., решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на II т. о., решение № 60070/2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на I т. о., решение № 33/2022 г. по т. д. № 377/2021 г. на I т. о., решение № 50020/2023 г. по т. д. № 1439/2022 г. на I т. о. и др. Видно от мотивите на обжалваното решение, същото е напълно съобразено със задължителната съдебна практика и решенията на ВКС по чл. 290 ГПК относно преценката, в кои случаи може да е налице визираното в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изключение, обуславящо активната материалноправна легитимация на близък родственик за обезщетяване на неимуществени вреди поради смърт, причинена при деликт. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване по въпросите, касаещи смисъла и приложението на цитираното тълкувателно решение, доколкото тези от тях, които има правен характер, са вече разрешени в практиката на касационния съд по еднозначен начин, с оглед на което твърдяното противоречие на въззивното решение с относимата съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Съществуването на актуални разрешения по посочените въпроси изключва и наличието на допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При постановяване на въззивното решение съдът не се е отклонил и от практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, макар че въпросите са поставени в контекста на определяне на справедливото обезщетение по размер, а по делото е изцяло отречено правото на ищцата да получи такова. В случая съставът на въззивния съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства, имащи отношение към материалноправната легитимация на ищцата, и е стигнал до обоснования извод, че съдържанието на конкретната родствена връзка не обуславя наличие на особена близост и изключителност по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. При този изход на делото в производството по чл. 288 ГПК право на разноски има ответникът по касация, който е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с отговора на касационната жалба, но в производството пред ВКС не е бил представляван от юрисконсулт, а от адвокат, за когото не е представил доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение