Определение № 122 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г. срещу определение № 245 от 01.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 226/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 313 от 19.11.2021 г. постановено по гр.д. № 136/2021 г. по описа на Монтанския окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 219/2019 г. по описа на същия окръжен съд.

Касаторите поддържат, че апелативният съд не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото и не се е произнесъл по направените оплаквания в жалбата, поради което е потвърдил едно нищожно, недопустимо и незаконосъобразно определение. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да се произнесе относно допустимостта на постановеното определение на Окръжен съд- Монтана, предвид и изрично посочените в частната жалба аргументи и да изложи мотиви относно соченото в жалбата?

2. Задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не? Поддържа се противоречие на изводите на съда с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №212/01.02.2012г. по гр.д. №1106/2010 г. на ВКС, II-ро т.о.; решение №24/28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008 г. на ВКС, I–во г.о.; решение №180/06.02.2017г. по гр.д. №1826/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. и определение № 22/15.01.2019г. по ч.гр.д. № 4406/2018 г. на ВКС, III-то г.о.

3. Допустимо ли е в едно и също производство съдът да прекрати производството по отношение на един ответник, след което да постанови второ определение, с което да отдели същия иск на същия този ответник в друго производство, при положение че е налице частна жалба срещу първото определение и въззивният съд не се е произнесъл към момента на постановяване на второто определение на Окръжен съд- Монтана?

4. Допустимо ли е образуване на второ гр.дело - № 136/2021 г. на Окръжен съд- Монтана, при положение, че постановеното определение за образуването му, поради отделяне на иска срещу ЖСК „Еделвайс” е нищожно, недопустимо, предвид предходното прекратително определение от 14.04.2021 г., срещу което има жалба и преждевременно образувано ли е гр.д. № 136/2021 г. предвид обжалване на прекратително определение от 14.04.2021 г.?

5. Определение № 313 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 136/2021 г. по описа на ОС- Монтана, с което на основание чл.229, ал.1, т. 4 ГПК е спряно производството по гр.д. № 136/2021 г. на Окръжен съд- Монтана до приключване на гр.д. № 219/2019 г. на Окръжен съд- Монтана, недопустимо ли е предвид недопустимостта на образуване на самото дело към момент, в който е налице жалбата срещу първото прекратително определение?

6. Допустимо ли е преди да приключи производството пред въззивната инстанция по обжалване на определение от 14.04.2021 г. за прекратяване на производството по отношение на ЖСК „Еделвайс”, ОС- Монтана да се произнесе с ново определение по гр.д. №219/2019 г., с което да отдели същия този иск и се образува ново дело- гр.д. 136/2021 г. и допустимо ли е постановяване на определение № 313 /19.11.2021 г. за спиране на производството по недопустимо, преждевременно образувано гр.д. № 136/ 2021 г.?

7. Обжалваното определение № 245 от 01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 226/2022 г. по описа на Апелативен съд- София, незаконосъобразно ли е, предвид потвърждаване на определение по недопустимо дело?

8. Налице ли е злоупотреба с права и нарушават ли се принципите, заложени в чл.3, чл.5, чл.7, чл.9 и чл.10 от ГПК?

9. Налице ли са процесуални нарушения от страна на съда при постановяване на определение от 20.05.2021 г. за отделяне на производството, което по-рано същият съд е прекратил и образуване на ново производство, без да се изчака произнасянето на въззивната инстанция по частната жалба?

10. Налице ли е процесуално нарушение при постановяване на определение № 313/19.11.2021 г. по гр.д. №136/2021 г. по описа на ОС-Монтана за спиране на производството/ въпреки, че същото дело е образувано още май месец/, непосредствено след постановяване на определение от 05.11.2021 г. по ч.гр.д. № 2028/2021 г. на САС, с което се отменя определение от 14.04.2021 г. на М. по гр.д. № 219/2019 г. ?

Касаторите се позовават и на трите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК- вероятна нищожност, вероятна недопустимост, както и очевидна неправилност на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната касационна жалба от ответника ЖСК „ Еделвайс”.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Частната касационна жалба, като подадена от страна по делото в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, постановен в производство по иск с цена от 27 000 лв., е допустима.

С искова молба, по която е образувано гр.д. № 219/2019г. по описа на Монтанския окръжен съд, настоящите касатори са предявили три обективно съединени в условия на евентуалност искове, както следва: 1. главен установителен иск срещу община Монтана за собственост; 2. евентуален иск срещу ЖСК „Еделвайс” за сумата от 27000 лв., представляващи обезщетение за невъзможността им да ползват имота по предназначение, която невъзможност е в резултат от забавено и лошо изграждане на обект, предоставен им срещу отчуждаването на техния имот; 3.евентуален иск срещу община Монтана за присъждане на сумата от 27 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на общината.

С определение от 14.04.2021 г. по гр.д. № 219/2019 г. производството по предявения срещу ЖСК „Еделвайс“ иск е прекратено, като това определение е отменено с определение № 2924 от 05.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2028/2021 г. на Софийския апелативен съд.

С определение от 20.05.2021 г. по гр.д №219/2019 г. на основание чл. 210, ал. 2 ГПК е постановено отделяне на предявения против ЖСК „Еделвайс“ евентуален иск и по него на 25.05.2021г. е образувано гр.д. № 136/2021г. по описа на ОС- Монтана.

С определение № 313 от 19.11.2021г. първоинсатнционният съд е спрял производството по гр.д. 136/2021г. на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК – до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. № 219/2019г. на ОС- Монтана.

За да потвърди определение № 313 от 19.11.2021 г. постановено по гр.д. № 136/2021 г. по описа на Монтанския окръжен съд, с което делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, Софийският апелативен съд е изложил мотиви, че фактическите твърдения на ищците са, че през 1987 г. е започнала отчуждителна процедура по отношение на собствения им имот, която процедура към момента на предявяване на иска не е завършена, тъй като имотът, даден от община Монтана като обезщетение, находящ се в сграда, строена по стопански начин от ЖСК „Еделвайс“, все още не изграден в завършен вид и не е в състояние, позволяващо ползване и живеене. Приел е, че ищците основават твърдението си, че са собственици, на незавършена в срок съгл. пар.9, ал. 2 ПЗР на З. /отм./ отчуждителна процедура, тъй като имотът реално не е завзет до 30.10.1998 г., поради което заповедта за отчуждаване се отменя. От правна страна е приел, че основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК има предвид обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която зависимост е винаги конкретно съществуваща, безспорно установена, като пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Въззивният съд е изложил мотиви, че в конкретния случай след отделянето на осъдителния иск срещу ЖСК „Еделвайс“ от главния иск за собственост /което разделяне е приел, че не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция/, са налице две висящи дела, но срещу различен ответник, като отговорността на ответника ЖСК „Еделвайс“ е различна от тази на Община Монтана. Искът за собственост не е насочен срещу ЖСК „Еделвайс“, а само срещу общината, като въпросът за собствеността и най-вече въпросът за това отменено ли е отчуждаването е преюдициален спрямо иска срещу ЖСК, защото предопределя качеството на ищците като член-кооператори в ЖСК „ Еделвайс“.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторите правни въпроси.

Първите два въпроса от изложението са свързани с правомощията на въззивната инстанция по чл. 236, ал. 2 и чл. 269, предл. 2-ро ГПК, като са обосновани с твърдения, че въззивният съд не е взел предвид, че производството, по което е постановено обжалваното определение на ОС- Монтана, е образувано, след отделяне на евентуалния иск, по който производството вече е било прекратено.

Видно от обжалваното определение, въззивният съд е съобразил фактите по делото, вкл. и тези относно извършените от първоинстанционния съд действия по образуване на гр.д. 136/2021г., което е станало след отделяне производството по предявения евентуален иск, като изрично е приел, че определението за разделяне на производството по този иск не подлежи на самостоятелен контрол. Съдът, произнасяйки се по съществото на спора, с който е бил сезиран, имплицитно е приел, че обжалваният пред него акт е допустим. Апелативният съд не се е отклонил и от практиката на ВКС относно задължението му да мотивира акта си – направени са собствени фактически констатации и правни изводи.

Трети, четвърти, пети, шести, девети и десети въпрос, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, защото не са от обуславящо значение за правните изводи на въззивния съд, а са изцяло по правилността на извършени процесуални действия от първоинстанционния съд. Въззивният съд е потвърдил определението на окръжния съд, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране производството по делото. За да достигне до този извод, САС е изложил мотиви относно предмета на делото, по което е постановено определението за спиране и предмета на преюдициалния спор, а не се е обосновал с правилността на процесуални действия, извършвани по делото.

Седмият въпрос, формулиран от касаторите, също не може да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, защото не е изведен от мотивите на съда.

По осмия въпрос не е посочена връзката му с делото и с изводите на апелативния съд в обжалваното определение, поради което и по него не следва да се допуска касационно обжалване.

Последните два въпроса са изцяло по правилността на постановени актове на първоинстанционния съд, предвид на което и въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, на които се позовава касаторът.

Доводите на касатора, с които обосновава приложното поле на чл. 280, ал.2 ГПК, са, че първоинстанционният съд недопустимо е отделил производството по евентуалния иск, след като то вече било прекратено и съответно образуваното по недопустимо отделения иск производство също е недопустимо, както и постановените по него определения. Тези доводи са неоснователи.

От значение за допустимостта на акта на въззивния съд е дали производството, по което е постановен, е допустимо, като правилността на действията на съда, извършени във връзка с отделянето на евентуалния иск не може да обоснове извод за недопустимост на самото производство по този иск. Няма спор, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск против ЖСК „Еделвайс“, както и че към момента на постановяване определението на въззивния съд, този спор не е бил приключил /определението за прекратяване производството по иска срещу ЖСК „Еделвайс“ е било отменено/. Следователно въззивният съд се е произнесъл в рамките на допустимо производство и постановеният от него акт също е допустим.

Няма вероятност определението да е нищожно. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание.

Определението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита му, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение