Определение № 778 от 16.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2156/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Ю. срещу решение № 49 от 08.02.2013г. по в.гр.д. № 558/2012г. на Апелативен съд – В. Т., с което е потвърдено решение № 205 от 16.10.2012г. по гр.д. № 1037/2011г. на Окръжен съд- Велико Търново за отхвърляне на предявения иск от касатора по реда на чл.422 ГПК срещу Л. В. Л. за установяване, че дължи на ищеца сумата от 148 000 лева по запис на заповед от 30.08.2010г., ведно със законна лихва за забава върху тази главница, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбата, Л. В. Л., поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като иска присъждане на направените за настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, за основателно възражението на ответника по исковете, че е подписал записа на заповед, поради измама чрез създаване у него на грешна представа за характера на подписания документ. Решаващият състав е обосновал този извод и с установеното по делото, че записът на заповед не е подписан на посочените в него дата /30.08.2010г./ и място /София/ на издаване. В менителничния ефект се сочи номер на личната карта на издателя, която той е получил от органите на МВР един месец след датата на издаване на ценната книга, като е опровергано и твърдението на ищеца, че записът на заповед е издаден в София във връзка с предоставени парични средства на ответника за закупуване на земеделски земи от трето лице, за което се поддържа, че е вуйчо на ищеца, тъй като това лице не е напускало Република Турция през 2010г., в която е живеело, нито е в роднински връзки с поемателя на записа на заповед. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси, при предявен иск по чл.422 ГПК, основан на редовен от външна страна запис на заповед и при релевирано от издателя на ефекта възражение за липса на каузално правоотношение по повод абстрактната сделка, дали следва поемателят на ефекта да проведе пълно и главно доказване относно наличието на каузално правоотношение, както и относно разпределението на доказателствената тежест. Касаторът се позовава на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като втората предпоставка се мотивира с наличие на постановена от ВКС противоречива практика по поставените въпроси по реда на чл.290 ГПК. Формулираните от касатора въпроси не са относими за изхода на спора по делото, тъй като ответникът не е направил общо оспорване на вземането по записа на заповед, в която хипотеза ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение. В случая издателят на ефекта е посочил конкретна причина за подписването на ценната книга - въвеждането му в заблуждение, че подписва друг документ - за получаване на пенсия на баща му, във връзка с което е направено и твърдението му за липса на каузално правоотношение с поемателя за обезпечение, на което да е издаден менителничният ефект. Атакуваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, уеднаквена по реда на чл.292 ГПК с Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 20123г. на ОСГТК на ВКС, в т.17 от което е прието, че при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и наведените от жалбоподателят допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, решението не следва да бъде допуснато до касация. Въпреки изхода на делото, на ответника по касацията не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, тъй като не се доказва такива да са били направени. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд