Определение № 1987 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 71/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Г. М. Б., чрез адв. М. Й., частна касационна жалба против определение № 1111 от 22. 11. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 697/2023 г. на ОС – Русе, потвърждаващо определение № 3868 от 29. 09. 2023 г. по гр. д. № 2925/2023 г. на РС – Русе, с което прекратено, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, исковото производство, образувано по предявен от Г. М. Б. срещу И. К. Б. и Д. Л. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС - за признаване за установено по отношение на И. К. Б. и Д. Л. Б., че Г. М. Б. е собственик на еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв.м., нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. В., обл. Р., построена върху държавен поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], общ. В., обл. Р., [улица], с площ от 996 кв.м., и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот. Твърди се неправилност на въззивното определение поради постановяването му в нарушение на чл. 299, ал. 2 ГПК, при неотчитане на обстоятелството, че ищецът не е обвързан от обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 901/1997 г. на РС – Разград. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на районния съд за разглеждане на предявения иск по чл. 108 ЗС. Подаден е отговор на частната касационна жалба от ответниците И. К. Б. и Д. Л. Б., чрез адв. Н. П., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Прекратеното исково производство е образувано по предявен от Г. М. Б. срещу И. К. Б. и Д. Л. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на И. К. Б. и Д. Л. Б., че Г. М. Б. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Л. Д. Р. и съпругата му К. Б. Р., с н.а. № 30/22. 07. 2002 г., на еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв.м., нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. В., обл. Р., построена върху имот с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], общ. В., обл. Р., [улица], с площ от 996 кв.м., и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот. С решение по гр. д. № 901/1997 г. на РС – Разград, влязло в сила на 21. 06. 2005 г., Л. Д. Р. е осъден, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на И. К. Б. и на Д. Л. Б. (дъщеря на Л. Д. Р.) владението върху процесния имот. С това решение е прието за установено, в отношенията между И. и Д. Б., от една страна, и Л. Р., от друга, че И. и Д. Б. са собственици на процесния имот на заявеното по приключилото дело основание – построяване на сградата през време на брака, върху имот държавна собственост, на основание договор от 28. 08. 1989 г., сключен с ОбНС - Ветово. При тези данни въззивният съд е приел, че спорът за собственост, предмет на прекратеното дело, е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр. д. № 901/1997 г. на РС- Разград. Г. М. Б. е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, на основание чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), съотв. чл. 226 ГПК, тъй като е купил имота от Л. Д. Р., с н.а. № 30/22. 07. 2002 г., по време на висящността производството по гр. д. № 901/1997 г. на РС – Разград, поради което настоящото исково производство е недопустимо, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. В случая, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в жалбата, частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не поставя правен въпрос, който, според него, е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито е посочил практика на ВКС или на ВС на Република България, със задължителен или незадължителен характер (решение, ТР, ППВС), на която изводите на въззивния съд противоречат. Изложението съдържа твърдения за наличие на правен интерес от иска за Г. Б., произтичащ от обстоятелството, че същият е купил имота, с н.а. № 30/2002 г., от Л. Р. и е платил цялата продажна цена, но въпреки това И. и Д. Б. не му предават владението върху сградата и дворното място, както и твърдение, че влязлото в сила решение не разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на него, тъй като не е бил страна, нито наследник на страна по делото, както и че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Ответниците по частната жалба не претендират присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение