Определение № 1151 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 674/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Дирекция "Социално подпомагане", [населено място] срещу определение № 578/29.12.2025г. по ч. гр д. № 422/25 на ОС Търговище, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на делото като недопустимо. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и иска неговата отмяна. В контекста на оплакванията си в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1. "Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 от СК съобразно разпоредбата на § 26 от ПЗР към ЗИД на СК, ако същите процедурата е започнала преди 31.12.2026г. ? " и 2. "Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК по преписка, започнала пред административния орган преди 31.12.2026г., да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО/, без да се съобрази с § 7 от ПЗР към Наредба №РД-06-46/4.11.24 за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?". За да се произнесе относно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от Директора на Дирекция "Социално подпомагане", [населено място] към АСП, за постановяване на решение за вписване на детето П. М. К. в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл. 83, ал. 1 СК. Претенцията е с правно основание чл. 84, ал. 3 СК-доколкото се касае за дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа; в срока по чл. 93, ал. 2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, но липсва възможност за отглеждане на детето в биологичното му семейство или в семейство на близки и/ или роднини. За да достигне до извод, че така образуваното производство е недопустимо, въззивният съд е взел предвид, че с ДВ бр. 106/23 текстът на чл. 84, ал. 3 СК е изменен, като е създадена възможност производството да бъде разглеждано по съдебен ред - а не по административен по заповед на директора на РД СП, а в § 36 от ПДР от ЗИД на СК изрично е регламентирано, че всички процедури по глава осма, където е уредено и производството по чл. 84, ал. 3 СК, които са започнали преди 31.12.2026г., се разглеждат и довършват по досегашния ред. Преди горецитираното изменение на чл. 84, ал. 3 СК последният предвижда административен ред за вписване на деца в Регистъра на деца за пълно осиновяване - въз основа на заповед на Директора на регионална дирекция за социално подпомагане; така установеният ред изключва съдебна намеса; отделно от това към настоящия момент предвидената Национална електронна информационна система за пълно осиновяване не съществува. Тъй като процедурата е започнала преди 31.12.2026г., в случая е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 3 СК /ред. ДВ бр. 101/27.12.19/, действала преди изменението с ДВ бр. 106/23, предвиждаща горецитирания административен ред за вписване на деца в Регистъра на децата за пълно осиновяване – въз основа на заповед на Директора на регионална дирекция за социално подпомагане-без съдебна намеса. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Безспорно е, че поставените от касатора въпроси отговарят на общото основание за допускане на касационен контрол, но допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е налице. Законовите разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по въпросите за приложимия ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване в случаите по чл. 84, ал. 3 СК, с оглед приетия § 36 от ПЗР на ЗИД СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г., в сила от 1.01.2025 г.), когато процедурата е започнала преди 31.12.2026 г., е създадена практика на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК – така определение № 5320 от 20.11.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3587/2025 г., III г. о., според която до въвеждането на новата НЕИСПО, респ. до 31.12.2026 г., процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. и по чл. 84, ал. 3, вр. чл. 93, ал. 3 СК, се разглеждат и извършват по действалия (преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г.) административен ред. Не може да са основание за друг извод разпоредби от приет по приложението на чл. 83, ал. 4 СК подзаконов нормативен акт ( Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване - обн., ДВ, бр. 97/2024 г., изм. с ДВ, бр. 58/2025 г.), за който е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО. Касаторът не обосновава искането си за допускане на касационен контрол с твърдения, че цитираната съдебна практика се нуждае от промяна, тъй като е създадена поради неточно тълкуване на закона, нито с такива за необходимост от осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В този смисъл основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е произволно заявено, а тъй като въззивното определение е съобразено с разрешенията на цитираната практика, не е налице и допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложено, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС