Определение № 3183 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 369/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени от ищцата К. Р. Е. и от ответника Прокуратурата на РБ, касационни жалби срещу решение № 1034/17.10.2024г. по в. гр. д. № 353/2024г. на Софийския апелативен съд. С посоченото решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 5555/01.11.2023 г. по гр. д. № 3565/2022г. на Софийския градски съд, като краен резултат Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. Р. Е., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязла в сила на 04.11.2021 г. присъда по НОХД № 1543/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2021 г. до окончателното й изплащане и искът е отхвърлен в останалата му част - за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лв. Ищцата К. Р. Е. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, а ответникът Прокуратурата на РБ - в осъдителната му част. За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното: За да постанови този резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че ДП № ЗМ 1513/2012 г. по описа на 07 РУ-СДВР е било образувано с постановление от 20.07.2012 г. на прокурор от СРП срещу ищцата К. Е. за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, а на 18.04.2013 г., в хода на същото, бил извършен разпит на последната като свидетел. С постановление от 08.08.2013 г. по ДП № 1530/2012 г. на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 46270/2011 г. по описа на СРП ищцата К. Е. е била привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 19.03.2011 г. пред надлежен орган властта - И. С. В., полицейски орган при 07 РУ - СДВР, извършващ действия по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, набедила К. Г. К. в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, а именно, че на 19.03.2011 г., около 09.10 ч. в [населено място],[жк], на паркинга на УНСС, след като й нанесъл побой, е отнел лекия й автомобил Фиат Брава с ДК [рег.номер на МПС], в резултат на което било образувано и в последствие прекратено ДП № 918/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13589/2011 г. по описа на СРП, като е знаела, че К. Г. К. е невинен, съставляващо престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. Със същото постановление по отношение на ищцата била взета мярка за неотклонение "подписка". На 16.09.2013 г. обвинението й било предявено в присъствието на защитник и бил проведен разпит на ищцата в качеството й на обвиняем. Съдът констатирал, че постановлението от 06.11.2013 г. за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК било отменено с постановление от 13.03.2014 г. на прокурор при СГП, потвърдено от АП-С. и преписката била върната за прецизиране на обвинението и внасяне на обвинителен акт срещу К. Е. за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. С постановление от 07.11.2014 г., ищцата отново била привлечена като обвиняем, а новото обвинение й било предявено на 12.12.2014 г. Въззивният съд посочил, че производството водено срещу ищцата К. Е. влязло в съдебна фаза на 28.12.2015 г., когато прокуратурата внесла обвинителния акт срещу нея по повдигнатото й обвинение в съда. По същия било образувано НОХД № 22555/2015 г. по описа на Софийския районен съд, което било прекратено с разпореждане от 15.01.2016 г. и делото върнато на районната прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на същите, на 02.03.2016 г. прокурор от СРП извършил ново привличане, разпит и предявяване на разследването на ищцата. На 10.03.2016 г. бил внесен нов обвинителен акт в Софийския районен съд, по който било образувано НОХД № 4479/2016 г. С определение от 17.05.2016 г., постановено по НОХД № 4479/2016 г., съдът прекратил наказателното производство поради неспазване на едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 НПК за внасяне на обвинителен акт в съда след връщането му за отстраняване на констатираните процесуални нарушения. Въззивният съд е констатирал, че по искане на главния прокурор, с определение от 23.01.2017 г., постановено по НД № 1138/2016 г. на САС, НО, V-ти състав, е било възобновено наказателното производство срещу ищцата и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. След възобновяване на производството било образувано НОХД № 1543/2017 г. по описа на СРС. В така образуваното съдебно производство били проведени общо 5 открити съдебни заседания на 12.10.2017 г., 01.02.2018 г., 19.03.2018 г., 14.06.2018 г. и 15.10.2018 г. за провеждането на съдебното следствие, свързано със събирането на доказателства - свидетелски показания чрез разпит свидетели, експертиза, документи, на които заседания ищцата К. Е. присъствала заедно със своя защитник. Въззивният съд е посочил, че поради невъзможност разглеждането на делото да приключи от съдебния състав, дал ход на съдебното следствие, видно от разпореждане от 24.01.2019 г. и протокол от 04.07.2019 г., разглеждането на делото е било проведено от друг съдебен състав в нови 8 съдебни заседания през периода от 17.12.2019 г. до 23.12.2020 г. Така съдебното производство пред първата инстанция приключило с постановената на 23.12.2020 г. присъда, с която ищцата е била призната за невиновена в извършването на престъплението и оправдана по повдигнатото й обвинение. Оправдателната присъда била потвърдена от СГС с окончателно решение №213/04.11.2021 г., постановено по НОХД № 3334/2021 г. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че през време на воденото срещу К. Е. наказателно производство между нея и частния обвинител К. К. е съществувала съсобственост върху двустаен апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за който е проведена публична продан през периода 22.01.2018 г. - 22.02.2018 г. по изпълнително производство, образувано при ЧСИ И. Ч., както и че ищцата е осъществявала търговска дейност чрез търговските дружества Корект Акаунт Систем ЕООД и Прогрес Консулт 88 ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е тя, като чрез едно от дружествата /Корект Акаунт Систем ЕООД/ до 2020 г. Във връзка с преживените от ищцата негативни емоции вследствие образуваното наказателно производство, съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели Р. В. /майка на ищцата/ и В. П. /близък семеен приятел/. Според свидетелката Р. В. преди повдигане на обвинението ищцата била спокойна и тиха, спортувала, а след това станала тревожна, изпадала в шок, изпитвала страх, започнала да има проблеми със съня и храненето, престанала да спортува и проявявала нервност преди всяко съдебно заседание, ограничила контактите си, тъй като и колегите й в дружеството, в което работила по трудов договор като счетоводител и в което работил и К. К. като шофьор, избягвали контактите си с нея. Така повдигнатото обвинение създало несигурност и в личния живот на ищцата и плановете за него и възможността й да замине да работи в Германия, поради което тя прекратила връзката си с приятеля, която имала в началото на наказателното производство. Свидетелката Р. В. споделя, че ищцата има дъщеря, родена през 2019 г. /видно от справката от НБД Население/, но не живеела с бащата на детето си, с който била в добри отношения. Като не в такива дъщеря й била с К. К., с който тя живеела на съпружески начала 4 - 5 години преди раздялата им през 2010 г., която била много трудна и след която той я е тормозил. През време на съжителството им придобили в съсобственост жилище, за което тя сключила договор за кредит и след раздялата им в него останал да живее К.. Желанието на дъщеря й било да няма нищо общо с К., включително и относно жилището. Приключването на наказателното производство успокоило дъщеря й, но травмата от случилото все още останала. Въззивният съд е посочил, че затварянето и избягването на контакти с близки от ищцата Е. поради воденото срещу нея наказателно производство се установявало и от показанията свидетелката В. П., както и че повдигнатото обвинение създало несигурност в плановете на ищцата в личен и професионален план и разговорите за случилото се продължавали да я правят неспокойна. Като е преценил свидетелските показания, вкл. и съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, въззивният съд е приел, че изложеното от свидетелите Р. В. и В. П. следва да бъде кредитирано, тъй като в показанията им няма противоречия, същите са последователни, базиращи се на лични впечатления и се потвърждават от другите данни по делото. При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на ищцата от незаконното обвинение в престъпление, за което е оправдана. Въззивният съд е отговорил на доводите на прокуратурата, че размерът на обезщетението е необоснован, тъй като не е възможно да се проследи използваният механизъм за определянето му, като е посочил в мотивите към решението си, че първата инстанция не се е отклонила от установената съдебна практика, според която обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, при съобразяване на отделните конкретни обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай - т. 11 на ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС. В тази връзка въззивният съд е отбелязал, че за съда не съществува задължението да остойностява тежестта на всяко отделно обстоятелство, така че крайният размер на определеното по чл. 52 ЗЗД обезщетение да съставлява механичен сбор от отделни суми. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е съобразил следното: възрастта на ищцата в периода на неоснователното й наказателно преследване - между 30 и 38 години, попадащи в периода на най-активната част от гледна точка на професионалната и изобщо житейска реализация на един човек; продължителността на наказателното производство - близо девет години и четири месеца, взетата спрямо ищцата най-лека мярка за неотклонение "подписка" за период от около две години и четири месеца, вида и тежестта на повдигнатото обвинение - наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание, като е счел, че е налице обстоятелството по чл. 93, т. 7 НК, както и начинът, по който фактът на обвинението и задържането са се отразили на психиката на ищцата и доброто й име сред обществото, отчитайки произтеклите от това неблагоприятни последици, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели. Посочил е, че в резултат на воденото срещу ищцата наказателно производство, тя е преживяла психически стрес и душевно безпокойство, същата се е променила - загубила е своята жизнерадост, станала неспокойна, тормозела се, че вместо държавата да я защити от действията на К. К. спрямо нея, я били обвинили неоснователно, че набедила същото лице в извършване на престъпление. При тези съображения и предвид социално-икономическата обстановка в страната към момента на приключване на наказателното преследване, въззивният съд е приел, че за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е необходима сумата 12 000 лв. и за тази сума искът е уважен. Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции по същество, въззивният съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която е уважена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до присъдените 18 000 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част. В касационната си жалба Прокуратурата на РБ поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен, не съответства като еквивалент на действителните вреди, претърпени от ищцата и същият е определен в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Твърди се, че не са изложени мотиви за наличието на причинно-следствената връзка между приетите за установени от въззивния съд обстоятелства и претърпените вреди, както и че не е посочено значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне на размера на вредите. Твърди се още, че при определяне на размера на обезщетението, въззивният съд не е отчел липсата на трайни негативни последици върху живота и здравето на ищцата, липсата на публично оповестяване и разгласяване на воденото срещу нея наказателно производство, продължителността на наказателното производство в неговата съдебна фаза, неправилна правна оценка била дадена и на взетата най-лека мярка за отклонение "подписка", не е съобразена възрастта на ищцата, която се е намира в активна и трудоспособна възраст, което предполагало по-висока устойчивост към стреса от воденото срещу нея наказателно преследване, както и не са отчетени социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от Прокуратурата на РБ се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. За определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и 2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение със следните актове: по първия въпрос – на т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, а по втория въпрос - на решение № 53 от 07.05.2019 г. на BKC по гр. дело № 3528/2018 г., III г. о.; решение № 281 от 30.11.2018 г. на BKC по гр. дело № 582/2018 г., IV г. о. и решение № 311 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 300/2017 г. на ВКС, ІV г. о. Ответната страна К. Р. Е. не е подала отговор на касационната жалба на Прокуратурата на РБ. В касационната си жалба К. Р. Е. поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно занижен и не съответства на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и че при определянето му въззивният съд не е съобразил и обсъдил всички обстоятелства, които са относими към обезщетението за неимуществени вреди. Според касаторката-ищца въззивният съд не е отчел в достатъчна степен конкретните обстоятелства на случая - тежестта на повдигнатото обвинение, цялостното неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху живота и психическото здраве на ищцата, както и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда и настъпващата продължителна инфлация през последните години. Поддържа още, че не са взети предвид от съда и извършените от прокуратурата действия, които ясно показвали стремеж към реализиране на наказателната отговорност на ищцата. Също така не било отдадено и нужното значение на обстоятелството, че преди да бъде обвинена, ищцата станала жертва на тежко престъпление - грабеж и като пострадала не била получила нужната закрила от същата тази прокуратура. Касаторката-ищца моли за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а като значими за изхода на делото поставя следните въпроси: 1. Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение? и 2. Следва ли съдът да съобрази настъпилата продължителна инфлация през последните години в страната при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?. По така поставените въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение с практиката на ВКС и ВС, обективирана в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, решение № 73 от 24.06.2020 г. на BKC по гр. дело № 4400/2019 г., III г. о.; решение № 146 от 07.10.2020 г. на BKC по гр. дело № 4129/2019 г., IV г. о.; решение № 40 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, ІII г. о. и решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ІV г. о. Ответната страна Прокуратурата на РБ не е подала отговор на касационната жалба на К. Р. Е.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. И двете насрещни страни формулират въпроси, отнасящи се до съдържанието на понятието "справедливост" и за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Въпросите осъществяват общата предпоставка за достъп до касация, тъй като обуславят решаващата воля на въззивния съд, но не удовлетворяват допълнителната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са разрешени от апелативния съд в съответствие с утвърдената практика на касационния съд. В ППВС № 4/68 г. и решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. При определянето му е съобразил възрастта на ищцата, продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е била обвинена ищцата, фактът, че й е била наложена най-леката възможна мярка за неотклонение, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психическото здраве, личния, социалния и професионалния й живот, както и обществено-икономическите условия. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и спрямо тях е приложил критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в соченото от страните ППВС № 4/23.12.1968 г. Що се отнася до въпроса поставен от касаторката-ищца относно задължението на съда да съобрази настъпилата продължителна инфлация през последните години в страната при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият касационен състав намира, че същият не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на решението, в т.ч. и за определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване. Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и по двете жалби. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение