Определение № 165 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1856/2016 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от управителя на [фирма] Д. Н. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.И. Н. от АК-Пловдив, с която иска да се намалят присъдените по делото с определение № 180 от 23.03.2017 г. разноски в размер на 6000 лв. - адвокатско възнаграждение в полза на ответника А. К. от [населено място]. Молителят на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и т.3 на ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК иска разноските да се намалят до минималния размер по чл.36 ЗА, като излага, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност, че към постановяване на определението е в сила ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК и Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения (в актуалната редакция преди изменението й, ДВ, бр.84/25.10.2016 г.) и че присъденото възнаграждение е в разрез с разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредбата, значително превишаващо по размер, при предявения неоценяем иск и без явяване в съдебно заседание, минимално предвиденото и е прекомерно с оглед фактически реализираната защита от ответника по касация. Ответникът по молбата А. И. К. от [населено място], чрез адв. Е. И. от АК-Пловдив, с молба-отговор от 29.07.2016 г. възразява, на първо място, че молбата е просрочена и на второ, че заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. По тези съображения оспорва изцяло основателността на молбата за намаляване на размера на присъдените в негова полза разноски, алтернативно, счита възможното им намаляване на 3000 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид изложеното от страните и провери данните по делото, установи следното: Молбата е допустима. Същата е подадена на 31.03.2017 г. с вх.№ 3639 по регистъра на ВКС в законовия едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК, започващ от датата на постановяване на необжалваемото определение № 180 от 23.03.2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №160/19.05.2016г. по в.т.дело № 166/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. На ответника по касация А. К. съобразно представените към отговора договор за правна защита и съдействие от 26.07.2016 г. и списък на разноските, са присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 6000 лв. - адвокатско възнаграждение. За да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат на основание чл. 78, ал. 5 ГПК трябва: 1. адвокатското възнаграждение да е платено; 2. то да е прекомерно съобразно действителната и фактическа сложност на делото; 3. съдът да е сезиран с искане за присъждане на по-нисък размер поради прекомерност. В настоящия случай, уговореното между ответника по касационната жалба и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е изплатено с подаване на отговора на касационната жалба, а дружеството-касатор с молбата по чл. 248, ал.1 ГПК иска намаляване на присъдените разноски поради прекомерност. Съгласно т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната, съдът намалява адвокатския хонорар. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен с издадената на основание чл. 36 ЗА от ВАдвС Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в отношенията между адвокат и клиент. Съдът при произнасяне по искане по чл. 78 ал. 5 ГПК има процесуалното правомощие да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА - не по-малко от минимално определения в Наредбата размер. и вече не е обвързан от предвиждащото се в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение, обявен за нищожен с решение №14820 на ВАдмС, ДВ бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 г. В случая производството по делото е по предявен на основание чл.74 ТЗ неоценяем иск за отмяна на решение на ОС на [фирма] за изключване на съдружника А. К. за действия по чл. 126, ал. 3, т.1 и т.3 ТЗ по четири пункта в отправеното му предупреждение, процесуалният му представител адв.Е.И. е депозирала писмен отговор на подадената касационна жалба и делото е решено в закрито съдебно заседание, затова при съпоставяне на разрешения правен въпрос, включен в предмета на подадената касационна жалба, с размера на платеното от ответника по касация К. адвокатско възнаграждение, следва да се приеме, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението от 6000 лв. и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Платеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, за други неоценяеми искове възнаграждението е 300 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер на 75% от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 500 лв. Възнаграждението за адвокат в размер на 6000 лв., упълномощен от ответника по касация, следва да се намали до сумата 2000 лв., която е над минималния размер на адвокатския хонорар, до който съдът може да стигне при уважаване на възражение за прекомерност. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение