Определение № 3285 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 357/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ответниците А. П. и С. П. срещу въззивно решение на Окръжен съд - Велико Търново. Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбите. С определение от 07.10.2024 г. производството е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС-ОСГТК. Тълкувателното решение е постановено на 21.11.2024 г., поради което производството следва да бъде възобновено. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове първоинстанционният съд е признал за установено, че на основание договор за банков кредит ответниците Пангелови като кредитополучатели солидарно дължат на ищеца главница в размер на 3339,11 евро, просрочени договорни лихви в размери 2293,67 евро (15.09.2013 г. - 15.08.2017 г.) и 86,76 евро и наказателни лихви в размери 530,99 евро и 236,04 евро. Частично е уважил насочените срещу ответника П. С. искове за установяване на солидарни задължения за същите суми на основание поръчителство. Произнасяйки се по жалби на ответниците Пангелови, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил насочените срещу тях искове за договорна лихва за периода 15.09.2013 г. - 15.08.2017 г. за разликата над 508,17 евро до 2293,67 евро. Потвърдил е решението в останалите обжалвани части - относно солидарните задължения на двамата ответници за главница над 2728,07 евро и относно задължението на ответника А. П. за наказателна лихва за разликата над 220,90 евро до предявения с иска с размер от 530,99 евро. За да постанови решението си, съдът е приел, че задълженията за главница се погасяват с 5-годишен давностен срок, който, независимо от уговореното погасяване на части с отделни погасителни вноски, започва да тече от деня, в който е настъпила изискуемостта на цялото вземане - в конкретния случай уговорения краен срок за погасяване на кредита и падеж на последната предвидена в погасителния план вноска 15.07.2020 г., и не е изтекла до деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.08.2020 г. По отношение на задълженията за лихва съдът е приел за приложим 3-годишен давностен срок, с което е обосновал извода за несъществуване на вземанията за лихви за времето преди 15.08.2017 г. Въззивното решение се обжалва и от двамата ответници по отношение на задълженията за главница - за разликата над 2728,07 евро, а от ответника А. П. - относно задължението за наказателна лихва за разликата над 220,90 евро. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - от ответника А. П. по отношение на задължението за лихва, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По чл. 288, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и наказателна лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно настъпила предсрочна изискуемост?“. Въпросът в частта относно началния момент на погасителната давност за вземания за главница по погасителни вноски (доколкото наказателната лихва не е елемент от погасителната вноска) отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на възраженията за изтекла давност за главницата произтича от застъпеното становище, че и при уговорено погасяване на главницата на части с отделни погасителни вноски давността за цялото вземане тече от крайния срок за погасяване на кредита. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденият от въззивния съд отговор на въпроса е в противоречие с уеднаквената с ТР № 3/2023 г. на ВКС-ОСГТК практика, според която при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато и по двете жалби, но само в частта относно исковете за главница. В останалата част - относно задължението за наказателна лихва по жалбата на ответника А. П. - касационно обжалване не следва да се допуска. Към това задължение поставеният от жалбоподателите въпрос няма отношение, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява и посоченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност, обоснована с довод за противоречивост на мотивите на въззивния съд, приел от една страна приложимост на тригодишен давностен срок, а от друга страна обосновал извод за дължимост на наказателната лихва за времето преди 18.08.2017 г. (началото на тригодишния период преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение 18.08.2020 г.), както и с довод за противоречие с нормата на чл. 125 ЗЗД, като се поддържа, че извършеното от другия солидарен длъжник плащане не води до прекъсване на погасителната давност в полза на жалбоподателя. Първият от изложените доводи е изцяло неотносим, понеже предмет на предявения иск е вземане за наказателна лихва за периода 15.12.2017 г. - 12.03.2020 г. - изцяло в рамките на тригодишния период, предхождащ подаването на заявлението, т. е. не е налице извод на съда за дължимост на наказателна лихва за времето преди 18.08.2017 г. Вторият довод представлява оплакване за неправилно приложение на материалния закон като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не удовлетворява разяснените с последователната практика на ВКС критерии за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (приложение на норма със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложение на несъществуваща или отменена норма, грубо нарушение на правилата на формалната логика). С тези мотиви съдът