Определение № 3898 от 16.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби- първата, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ сега КОНПИ/, чрез М. М., процесуален представител към ТД на КПКОНПИ – [населено място] както и по касационна жалба от Д. Д. А. против решение № 99 от 18.07.2022 г. по в.гр.д. №53/2022 г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение № 260093 от 12.05.2021 г., по гр.д. № 189/2020 г. на Окръжен съд Плевен за отхвърляне на предявените от касатора против Д. Д. А. и М. С. Г., искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, в общ размер на 365 330,60лв. по отношение на Д. Д. А. и в размер на 26 307,54лв. по отношение на М. С. Г., подробно посочено какво включва в решението, както и с посоченото решение е отнета в полза на държавата от Д. Д. А. сумата от 9 080лв.-парични средства, намерени и иззети по досъдебно производство №296/2018 г. по описа на ГД Б. МВР/прокурорска преписка №1924/2018 г. по описа на Спец. прокуратура София, съгласно протокол за обиск от 28.03.2018 г. и протокол за претърсване и изземване от 29.03.2018 г., одобрен по ЧНД №317/2018 г. на РС Плевен, на основание чл.142, ал.21 т.1, вр. връзка с чл.147, чл.141 от ЗПКОНПИ.

Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд в отхвърлителната част, като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ суми, преминали по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период. По този въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №38/27.07.2016 г., по гр.дело №4353/2013 г., ІV г.о. на ВКС и решение №29/12.04.2021 г., по гр.дело №1021/2019 г. ІІІ г.о. на ВКС. и 2. Могат ли само със свидетелски показания, дадени от заинтересовани от изхода на процеса свидетели, да се доказват факти, обуславящи изхода на гражданския процес по отнемане на незаконно придобито имущество? Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение №60295/29.03.2022 г. по гр.дело №3078/2020г. на ВКС, ІV г.о.

Ответниците по жалбата Д. Д. А. и М. С. Г., чрез адв. Г. са депозирали отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Касаторът Д. Д. А., чрез адв. Г. обжалва въззивното решение в уважената част като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Смята, че решението в уважената част е недопустимо след като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ответник е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1. Длъжен ли е ищецът да направи фактически твърдения, на които основава своето искане към съда или е достатъчно да посочи доказателства и правно основание на иска. Следва ли да направи анализ на произхода и трансформацията на предходно имущество, като посочи от кого и от къде са паричните средства открити в държане на ответника, за които се претендира, че са от незаконна дейност. Следва ли ищецът да направи твърдения относно процесната сума, дали се държи, владее или е собственост на ответника. Сочи противоречие с решение №208 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр.дело №983/2020 г., ІV г.о. на ВКС. Въпроси втори и трети от изложението, обобщено от настоящия състав на съда, съобразно правомощията, дадени с ТР№1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до въпроса: 2.Неналичните парични средства могат ли да участват в изчисляване на „значителното несъответствие“ и следва ли да се включат в анализа като „имущество“ извършените разходи от ответниците за погасяване на вноски по кредити, вноски по сметка/ които са неналични към момента на внасяне на иска/, както и вноски по сметка на ответника от трети лица, отново неналични. Сочи противоречие с решение №97/18.05.2018 г., по гр.дело №3224/2017 г., ІV г.о. на ВКС.

Ответникът по жалбата КОНПИ, чрез процесуалния представител М. М. е депозирал отговор на касационната жалба, в която поддържа становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Постъпила е молба с вх.№ 14426 от 08.11.2023 г. от КОНПИ, придружена с решение №1189 от 08.11.2023г. на Комисията, с която се прави искане за частичен отказ от иска, като производството да остане висящо само за сума от 5400лв. /първоначално посочена преди уточнението/, представляваща парична равностойност на отчужден лек автомобил марка Х., с рег. [рег.номер на МПС]. След дадени с разпореждане от 02.02.2024 г. указания за уточнение на молбата от 08.11.2023 г. за частичен отказ от исковете и в предвид допуснато изменение на исковете в първоинстанционното производство, с допълнителна молба от 18.03.2024 г. касаторът КОНПИ е уточнил исковите претенции и частичен отказ от иска в общ размер 387 011,14лв., както следва: На основание чл. 151, във вр. с чл. 142. ал. 2. т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Д. Д. А., с цена на иска в размер на 365 330,60 лв., което включва: сума в общ размер на 10 243 лв., представляваща вноски на каса от титуляря по многофакторен спестовен влог в лева с посочен номер ** ** *, открит в „УниКредит Булбанк“АД; сума в общ размер на 212 435,30 лв., представляваща вноски на каса/входящи преводи от трети лица по многофакторен спестовен влог в лева с посочен номер ** ; сума в общ размер на 36 405,44 лв., представляваща вноски на каса/входящи преводи от трети лица по спестовна сметка в лева с посочен номер ** ** * в „Банка Пиреос България АД“; сума в общ размер на 14 035 евро с левова равностойност в размер на 27 450,07 лв., представляваща входящи преводи от трети лица по спестовна сметка в евро с номер ** *** в „Банка Пиреос България“ АД; сума в общ размер на 78 796.79 лв., представляваща облага от престъпната дейност, съгласно данни от наказателното производство по Пр.Пр.№ 1924/2018 г., по описа на Специализираната Прокуратура, ДП № 296/2018 г., по описа на ГД“Б.“-МВР по полученото уведомление.

По отношение на исковите претенции срещу М. С. Г. е направен частичен отказ от исковете с цена на иска в размер на 21 680,54 лв. както следва: сума в размер на 564,92 лв., представляваща входящ превод от трето лице по разплащателна сметка в лева с 7000 1519 7290 97 в „Уникредит Булбанк“АД; сума в общ размер на 13 062,70 лв., представляваща погасителни вноски по кредит- овърдрафт по разплащателна сметка в лева ** в „Прокредитбанк“ ЕАД; сума в общ размер на 2 296,28 лв., представляваща погасителни вноски по потребителски кредит по разплащателна сметка в лева ** в „Прокредитбанк“ ЕАД; сума в размер на 100 лв., представляваща вноска на каса от титуляра по разплащателна сметка в лева ** в „Прокредитбанк“ ЕАД; сума в общ размер на 2 500 лв., представляваща входящи преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева ** в „Прокредитбанк“ ЕАД; сума в общ размер на 787,42 лв., представляваща погасителни вноски по стоков потребителски кредит № *****/27.06.2017 г., отпуснат от „Уникредит К. Ф.“ ЕАД; сума в общ размер на 214,99 лв., представляваща погасителни вноски по стоков потребителски кредит № **/25.05.2017 г., отпуснат от „Уникредит К. Ф.“ ЕАД и сума в общ размер на 2 154,23 лв., представляваща погасителни вноски по паричен потребителски кредит № *****/13.09.2017 г., отпуснат от „Уникредит К. Ф.“ ЕАД. Уточнява, че след направения частичен отказ претенцията, която се поддържа от КОНПИ е с цена 13 707 лв. и формирана както следва: На основание чл. 142, ал. 2, т. 1. във връзка с чл. 147. във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане от Д. Д. А. сума в общ размер на 9 080 лв., представляваща парични средства, намерени и иззети по ДП № 296/2018 г., по описа на ГД“Б.“- МВР, Пр.Пр.№ 1924/2018 г., по описа на СпП, съгласно протокол за обиск от 28.03.2018 г. и протокол за претърсване и изземване от 29.03.2018 г., одобрен по ч.н.д. № 317/2018 г., по описа на PC- П. и на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от М. С. Г. сума в размер на 4 627 лв., представляваща паричната равностойност на отчужден лек автомобил марка Х., модел ЦРВ, рег. [рег.номер на МПС].

На основание чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право при всяко положение по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед заявения частичен отказ от исковете е налице десезиране от страната, разполагаща с правото на иск, относно съответната част от претенцията. Изявлението е направено от представляващия ищеца, като е приложено и Решение №252 от 11.03.2024 г. на КОНПИ за това и в тази връзка на основание чл.233, изр. трето ГПК следва да се обезсили въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение за отнемане на имущество на обща стойност 365 330,60лв. от Д. Д. А. и за 21 680, 54 лв. от М. С. Георгиев а и в тази част следва да се прекрати производството по делото поради отказите от исковете.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване в останалата част, ВКС съобрази следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е установил, че са предявени от КПКОНПИ /Комисията/ първоначално искове за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл.151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д. Д. А. както следва: сумата 9 080 лева - парични средства, намерени и иззети по досъдебно производство № 296/2018 година по описа на ГД Б. МВР (прокурорска преписка № 1924/2018 година по описа на Специализираната прокуратура София) съгласно Протокол за обиск от 28.03.2018 година и Протокол за претърсване и изземване от 29.03.3018 година, одобрен по ЧНД № 317/218 година на Районен съд Плевен, на основание чл. 142, ал. 2, точка 1, във връзка с чл. 147, чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, точка 1 и чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество изброеното по-долу имущество с обща цена 365 330.60 лева и включващи: 10 243 лева - вноски на каса от титуляря на многофакторен спестовен влог в лева с IBAN B. U. ** , открит в „УниКредит Булбанк“ АД; 212 435,30 лева - вноски на каса/входящи преводи от трети лица по многофакторен спестовен влог в лева с IBAN B. U. ** ; 36 405,44 лева - вноски на каса/входящи преводи от трети лица по спестовна сметка с IBAN B. P. ** в „Банка Пиреос България“ АД; 14 035 евро с левова равностойност 27 450,07 лева - входящи преводи от трети лица по спестовна сметка в евро с IBAN B. P. ** в „Банка Пиреос България“ АД; 78 796,79 лева - облага от престъпна дейност съгласно данни от наказателното производство по прокурорска преписка № 1924/2018 година по описа на Специализираната прокуратура София (досъдебно производство № 296/2018 година по описа на ГД Б. МВР по полученото уведомление).

По отношение на ответницата М. С. Г. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, точка 5 и чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобитото имущество посоченото по-долу имущество с обща цена 26 307.54 лева: 4 627 лева - паричната равностойност на отчужден след периода лек автомобил марка „Х.“, модел „ЦРВ“, с per. [рег.номер на МПС]; 564,92 лева - входящ превод от трето лице по разплащателна сметка в лева с IBAN B. U. ** в „УниКредит Булбанк“ АД; 13 062,70 лева - погасителни вноски по кредит-овърдрафт по разплащателна сметка в лева с IBAN B. P. *** в „Прокредит банк“ ЕАД; 2 296,28 лева - погасителни вноски по потребителски кредит по разплащателна сметка в лева с IBAN B. P. ** в „Прокредит банк“ ЕАД; 100 лева - вноска на каса от титуляря по разплащателна сметка с IBAN B. P. ** в „Прокредит банк“ АД, 2 500 лева - входящи преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN B. P. ** в „Прокредит банк“ АД; 787,42 лева - погасителни вноски по Стоков потребителски кредит № *****/27.06.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД; 214,99 лева - погасителни вноски по Стоков потребителски кредит № ***/25.05.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД; 2 154,23 лева - погасителни вноски по Паричен потребителски кредит № *****/13.09.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД.

За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне частично на исковете/ освен за сумата от 9080лв./, въззивният съд е приел, че е установено по делото, че ответникът Д. Д. А. е обвиняем за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, точка 3, ал. 1, точка 2 и точка 5, предложение второ, във връзка с чл. 198, ал. 1, предложения първо и второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по НОХД № 3066/2019 година по описа на Специализиран наказателен съд, които са сред посочените в чл. 108, ал. 1, точка 7 от ЗПКОНПИ. След получено в Комисията уведомление от Специализираната прокуратура е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за периода от 18.05.2008 г. до 18.05.2018 г. срещу ответника Д. Д. А. и М. С. Г., с което проверяваното лице е във фактическо съжителство. С Решение от 12.02.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане на незаконно придобито имущество, сума от общо 374 410,60лв. спрямо Д. Д. А., а спрямо М. С. Г. от 26 307,54лв.

От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства въззивният съд е приел, че Д. Д. А. и М. С. Г. са съжителствали съвместно на съпружески начала от месец декември 2016 година и няма категорични данни преди това двамата да са се грижили за общо домакинство. В тази връзка е приел, че не е установено фактическо съжителство между посочените лица от 18.09.2014 г., както е твърдяла Комисията и което не е установено при условията на главно и пълно доказване. Посочено е, че краят на периода на проверката е 18.05.2018 г., като на 28.03.2018 г. Д. Д. А. е задържан от органите на МВР. Въззивният съд е изложил, съображения че, при съобразяване на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както показанията на свидетелите, така и писмените доказателства, включително и тези за заплатени суми за наем е приел, че ответниците са живели в едно жилище от месец декември 2016 г. и от тогава живеят във фактическо съжителство на съпружески начала и съобразно пар.1, т.18 от ДР на ЗПКОНПИ това съжителство не е продължило повече от две години, за да се направи заключение, че се касае за имущество, придобито от лица във фактическо съжителство по смисъла на ЗПКОНПИ. Също така е приел, че с оглед на чл.151 ЗПКОНПИ следва имуществото, което подлежи на отнемане да е налично в края на изследвания период и в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Направил е заключение, че паричните суми, които не се намират в патримониума на М. С. Г., както и на Д. Д. А. в края на проверявания период, не подлежат на отнемане в полза на държавата. Изложил е, че тези суми само са „преминали“ през имуществото през проверявания период - били са разходвани, без да е доказано да са вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество при условие, че са вложени за придобиването на такова имущество, то подлежи на отнемане или неговата равностойност при отчуждаването му в предвидените от закона случаи и то само при наличие на значително несъответствие по смисъла на специалния закон. С оглед на което въззивният съд е приел, че претенциите на КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество- парични суми, които не са налични спрямо М. С. Г. и Д. Д. А. са неоснователни и недоказани.

Въззивният съд е приел вариант четвърти по приложение № 3 към заключението на съдебносчетоводната експертиза, със съответни корекции след приспадане от имуществото на проверяваното лице на сумата от 78 796,79лв. /представляваща „облага от извършеното престъпление“ по внесения обвинителен акт, без да има данни наказателното производство срещу Д. А. да е приключило с влязъл в сила съдебен акт/ и при отчитане, че при този вариант на експертизата е съобразено фактическото съжителство между Д. Д. А. и М. С. Г. за времето от 27.12.2016 г. до 28.03.2018 г. Посочено е, че след приспадане на сумата от 78 796,79лв. стойността на имуществото е 311 212,12лв., а при вариант 4 от Приложение №5 при друг период на съжителството след приспадане на същата сума стойността на имуществото е 308 051,13лв. Констатирано е, че за релевантния период доходите, приходите и източниците на финансиране на проверяваните лица са общо в размер на 62 379,27 лева; обичайни и извънредни разходи – 91 877,35лева; нетен доход от - 29 498 лева; а имуществото / в което са включени всички вноски, преводи по банкови сметки от трети лица и неналични в края на периода/ е от 311 212,12лв. и несъответствието между имуществото и нетния доход е 281 714,11лв. Поради което е прието, че съобразно пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ значителното несъответствие надвишава 150 000лв. за целия проверяван период и на отнемане подлежи единствено сумата от 9080лв. намерена и иззета по досъдебното производство и единствената налична и за която не е доказано, че касае законно придобито имущество. В останалата част е прието, че исковете за отнемане в полза на държавата на имущество с обща цена от 365 330,60лв. по отношение на Д. Д. А. и изцяло по отношение на М. С. Г. са неоснователни и недоказани. Поради което е приел, че въззивната жалба е неоснователна, решението на окръжния съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията против ответниците искове за отнемане в полза на държавата на сума в общ размер 387 011,14лв. като правилно следва да бъде потвърдено. Изложил е също така, че в случая ищецът претендира за отнемане на имущество, което представлява само парични суми на основание чл. 151 от КПКОНПИ и самата Комисия в тази връзка приема, че тези парични суми не са налични.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на КОНПИ и са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника Д. Д. А. срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск за сумата от 9080лв. с поради следното:

Първият въпрос в изложението на касационната жалба на КОНПИ относно това подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ суми, преминали по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период и по който се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочените решения е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение, обявено на 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, постановено за преодоляване на противоречивата практика, включително и във връзка с цитираните в изложението решения на ВКС и съдилищата. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС приема, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въззивният съд е възприел именно даденото разрешение и е посочил при отхвърляне на исковете, освен, че по отношение на ответниците не е налице посоченото в пар.1, т.18 от ДР на ЗПКОНПИ условие и това, че следва имуществото, което подлежи на отнемане да е налично в края на изследвания период, а в случая посочените суми само са „преминали“ и не са налични.

По втория въпрос в изложението за преценка на свидетелските показания, дадени от заинтересовани от изхода на процеса свидетели, да се доказват факти, обуславящи изхода на гражданския процес по отнемане на незаконно придобито имущество не кореспондира с приетото от въззивния съд. Въззивният съд е анализирал в съвкупност както приетите писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства, които отразяват непосредствени впечатления и че между тях няма противоречия и които не противоречат и на целия доказателствен материал по делото. Поради които не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението на КПКОНПИ правни въпроси.

По касационната жалба на Д. Д. А., относно оплакването, че решението в уважената част е недопустимо след като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, същото е неоснователно. При извършената проверка настоящият състав намира, че в достатъчна степен в обстоятелствената част на исковата молба са изложени обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на КОНПИ, вида и стойността на имуществото, в това число и това имущество- парични суми, чието отнемане се иска, доходите и придобитото имущество, които очертават предмета на делото и обема на търсената защита по реда на чл.141 ЗПСОНПИ, в рамките на която се е произнесъл и въззивният съд. Поради което не е недопустимо въззивното решение.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва въззивното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск за сумата от 9080лв. да се допусне до касационно обжалване по обобщения от настоящия състав въпрос: Неналичните парични средства могат ли да участват в изчисляване на „значителното несъответствие“ и следва ли да се включат в анализа като „имущество“ извършените разходи от ответниците за погасяване на вноски по кредити, вноски по сметка/ които са неналични към момента на внасяне на иска/, както и вноски по сметки на ответника от трети лица, отново неналични, за проверка в съответствие ли е с Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС.

На касатора Д. Д. А. следва да се укаже да внесе държавна такса за касационно обжалване в размер на 181,60лв. по сметка на ВКС.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.