Определение № 465 от 09.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4305/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. К. Д. и Л. Т. Д. от гара О., общ. Д., обл. В., против решение от 10.03.2013 г. по гр.д. № 2637/12 г. на САС в частта, с която по същество се отхвърлят изцяло исковете по чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД в размер на по 70 000 лв. ведно със законните лихви, предявени от касаторите срещу Д. застраховане АД за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им при ПТП на 18.01.2007 г. Със същото решение по евентуалния иск, на основание чл.45 и 86 ЗЗД, А. Н. Т. е осъден да заплати на касаторите по 70 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им при ПТП на 18.01.2007 г. Ответното по касационната жалба АД е подало отговор, че визираните от касатора решения касаят други хипотези, а и жалбата е неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди следното: САС е приел, че е допустимо от закона в договора за ГО фингираща клауза, съгласно която при неплащане на някоя от дължимите вноски, договора са прекратява с изтичане на 15 дн.срок от настъпване падежа на вноската. Обаче, приетото, че застрахователния договор е прекратен единствено с изтичане на 15 дн. срок след неплащане на дължимата застрахователна вноска е в противоречие с практиката на ВКС. Основният въпрос е формулиран допълнително така: При положение, че съгласно договора за застраховка застрахователните вноски се плащат разсрочено и че в полицата е посочено, че при неплащане на разсрочените вноски по застрахователната премия, договорът се прекратява в 24 ч. на 15 ден от датата на падежа..., дали прекратяването настъпва автоматично или е необходимо предупреждение до застрахования? ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Налице е субективно пасивно съединяване на искове срещу двама ответници, които имат различно основание-договорно и извън договорно-срещу застрахователя по договор по риска гражданска отговорност от автозлополука и за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане срещу делинквента. Липсва общност в задълженията на ответниците по смисъла на чл.215 ГПК, което изключва кумулативно съединяване на исковете срещу тези ответници. Такова съединяване е допустимо само при условията на евентуалност. В случая ищецът е посочил, че срещу първият ответник поддържа иска като главен, т.е. предпочитан е първият ответник Д. застраховане АД. Поставеният материалноправен въпрос относно възможността на застрахователя да упражни правото си да прекрати договора за ЗГО, на основание чл.202,ал.1,изр.2, и ал.2 КЗ, поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия, без да изпрати уведомление на застрахования, е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Той е разрешен в противоречие с Р 147/7.12.2012 по т.д. 850/2011 на І т.о., с което е прието в хипотеза, аналогична на разглежданата-платена само първа разсрочена вноска на дължимата застрахователна премия, че застрахователното дружество разполага с правото си да прекрати договора преди настъпване на застрахователното събитие и при настъпил падеж на съответна вноска от премията, само след като застрахования реално получи писмено предупреждение и съответно не по-рано от 15 дни от получаването му. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество. Ищците са освободени от д.т. с разпореждане от 15.05.2009 на зам.председателя на СГС. Водим от горното, ВКС-І т.о.