Определение № 46 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2550/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. И. ,представляван от адв. О. М. срещу решение №8061 от 30.11.2017г по в.гр.дело №8393/2016г. на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 25.01.2016г по гр.д №23249/2012г на Софийски районен съд и на основание чл. 422 ГПК искът на адв. Н. А. срещу касатора, предявен частично за неплатена част от договорено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 евро, дължимо в размер на 12 500 евро наред с възнаграждението за представителство по гр.д № 3106/2007г на СГС по договор за правна защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г., задето е възложено и осъществено водене и извършване на преговори по допълнително споразумение с клиента от 25.12.2009г.,е уважен с присъждане на законната лихва за забава (чл. 86, ал.1 ЗЗД) в производство чл. 422 ГПК, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр чл.286 ЗЗД и чл. 36 ЗАдв. Въззивният съд е приел за установено,че на 25.12.2009 г. между ищецът в качеството му на адвокат и С. В. И.,в качеството му на ответник в исково производство, е сключен договор за правна защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г. с предмет защита и представителство по гр.дело №3106/2007г. на СГС, 1-7 състав, по силата на който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 евро, както и че със споразумение от същата дата, обективирано в бланката, на която е оформено и пълномощното към договора, страните допълнително са уговорили адвокатът да извършва и действия по водене на преговори с пълни права за признаване, намаляване, новиране и опрощаване на част от задълженията на длъжника по издадения запис на заповед за 230 000 евро, чието оспорване с отрицателен установителен иск е било и предмет на делото. За тези преговори е било договорено и допълнително възнаграждение в размер на 12 500 евро, дължими от датата на подписване на договора, като не е поставено условие за постигане на конкретен резултат, т.е възнаграждението е дължимо за самата дейност по преговорите и не е обвързано с крайния изход от тях. Въззивният съд е уважил иска, като е изтъкнал безспорно осъществявеното процесуално представителство по посоченото гражданско дело и възложените с договора за правна защита и съдействие действия по организиране и провеждане на защитата по гр.дело №3106/2007г. на СГС Като адвокат ищецът е представлявал доверителя си в провелото се на 23.02.2010г съдебно заседание., като на 26.10.2010 г., в открито съдебно заседание, в което се е явил, е било оттеглено даденото му пълномощно. Не се спори, че адвокатът не е бил предварително уведомен от страна на доверителя си за оттеглянето на упълномощаването, както и че не са му посочени причините за това. Въззивният съд е приел за дължимо и уговореното възнаграждение на адвоката за водене на преговори извънсъдебно, като е обсъдил доказателствата на ищеца за действията и подготовката им в тази насока решаващо е изтъкнато ,че съгласно чл.288 от ЗЗД оттеглянето на поръчката от доверителя не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение, като в съответствие с това общо правило, в специалния закон, уреждащ договора за поръчка, имаща за предмет извършването на правни действия от адвокат – чл.26, ал.2 от ЗАдв. е предвидено, че при неоснователно оттегляне от клиента на пълномощията от адвоката, последният има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне - му се дължи само за положения труд. След като по делото не е доказано наличие на основателни причини за оттегляне на пълномощията на адвоката, което е в доказателствена тежест на ответника, то последният дължи пълния размер на договореното възнаграждение от 12 500 евро за представителство в рамките на проведени от адвоката преговори в полза на доверителя ,като в частично заявеният размер от 6000 евро искът е изцяло основателен. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса дължи ли доверителят по договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гражданско/наказателно дело плащане към довереника на пълния договорен размер на адвокатско възнаграждение при наличие на оттегляне на пълномощията по делото и/или прекратяване на договора преди изтичане на срока на действието му. Съображение по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е липсата на съдебна практика, а по основанието на чл. 280ал.1 т.1 се твърди противоречие на решението с практика на ВКС, каквато практика не е конкретно посочена. Касаторът поддържа и основание по чл.280, ал.2 предл. трето ГПК.В реда на изложени оплаквания, очевидна неправилност се твърди поради грубо нарушение правилата на формалната логика: при извода ,че е налице и има валидно споразумение и дължимо възнаграждение за водене на извънсъдебни преговори, след като въззивният съд сам е констатирал,че то е записано (материализирано) в пълномощното от „адвокатски кочан”,което е отделно от договора от 25.12.2009г.; при извода че ищецът бил осъществил активно процесуално представителство като се явил в едно заседание и изготвил една молба с доказателствени искания;нарушение на правилата на формалната логика и на закона, като е прието че се дължи плащане на пълния договорен размер. В отговор ответникът по касационната жалба адв.Н. А. изтъква,че липсва обосновка на въпроса и основанията за допускане до касационно разглеждане не са мотивирани. Не се посочва в какво се състои очевидната неправилност на решението.Това което се сочи от защитата, че съдът е сгрешил и посочил че се дължи по друго споразумение,не отговаря на десйтвителността. Безспорно съдържанието на договора за правна защита и съдействие по делото е било допълнено с процесното споразумение,дало основание на исковата претенция ,неговото съдържание и подписване от страните не са спорни. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се обосновава изтъкнатото без коментар основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.Практика на ВКС – включително „тълкувателни решения и постановления”,на която обжалваното решение противоречи, не се посочват. Не са изпълнени изисквания по специалните критерии за селекция при касационно обжалване,посочени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Във въпроса изрично се визира възнаграждението за процесуално представителство по дело.Не това възнаграждение, уговорено отделно по размер, ищецът е претендирал по уважения с обжалваното решение иск, но по формулирания материалноправен въпрос отговорът е аналогичен ,независимо дали се касае за адвокатска защита по дело, или за извънсъдебна правна помощ или извънсъдебно уреждане на спор, по договор между адвокат и клиент.Не е налице и основание по чл. 280 ал.1т.3 ГПК, по което също липсва обосновка.Приложимият в случая по делото Закон за адвокатурата (ЗАдв) дава ясен отговор на въпроса в чл.36, ал.1 и чл.26, ал.1 и ал.2 ЗАдв, в която специална уредба по отношение на адвокатските възнаграждения и с оглед особеностите на договора за правна защита и съдействие между довереника и неговия адвокат ,намират проява общите принципи на договора за поръчка (чл. 280 и сл ЗЗД) и правилото на чл.288, ал.1 ЗЗД, като възнаграждение на адвоката се дължи винаги (чл. 36,ал.1 ЗАдв). Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията (чл. 26,ал.1, ЗАдв),като при неоснователно оттегляне адвокатът има право на възнаграждението в пълен размер(чл. 26,ал.2,предл първо), а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд(чл.26,ал.2,предл.второ). Въпреки съдържанието на споразумението и подписването му двустранно ,ответникът оспорва да имало валидно друго възлагане освен това за процесално представителство ,т.е по силата подписаното споразумение адвокатът да води извънсъдебни преговори с длъжника по издадена запис на заповед относно вземането на доверителя в размер на 230 000 евро с пълни права за признаване, намаляване, новиране,опрощаване на част от дълга и срещу възнаграждение от 12 500 евро, приложното поле на втората хипотеза на чл. 26,ал.2 ЗАдв не се обосновава.След като ответникът по иска не е въвел твърдения за основателна причина за оттегляне на пълномощията, за да е приложима хипотезата на чл.26,ал.2, предл.второ ЗАдв.,неотносимо и без връзка с изхода на делото се поставя като решаващ и въпрос за условията, при които довереникът не би дължал пълния размер на уговореното възнаграждение. Несъстоятелна като основание за допускане до касационно обжалване е тезата за „очевидна неправилност” на решението поради приетото от фактическа страна,че оспорваният, макар и подписан от ответника ръкописен текст на бланката, на която е било оформено и адвокатското пълномощно, представлява допълнително споразумение от същата дата при възникнали с договор №0938743/ 25.12.2009г отношения между клиент и адвокат с предмет защита и процесуално представителство по заведено гр.дело№3106/2007г.на СГС Според приетото от въззивния съд, това отделно споразумение, имащо за предмет посочените в него други действия на адвоката - да води преговори за извънсъдебно уреждане на задължението по издадения запис на заповед за 230 000 евро, е в рамките на неговата компенетнтност (чл. 24 ЗАдв.) и щом е договорено отделно възнаграждение за това налице е и договор, за който се прилагат правилата на Закона за адвокатурата, в частност чл. 26,ал.2 ЗАдв. Решението не е очевидно неправилно и задето съдът е обсъдил доказателствата на ищеца (показанията на св. Д. и Ч. )за да формира извод ,че адвокатът активно е работил по подготовката и провеждането на преговори между своя клиент и длъжника по записа на заповед М. К. .Показанията на тези свидетели съответно отразени и преценени в мотивите, са в насоката възприета при обсъждането им от решаващия съд, обратното не се и твърди. Изводът на съда,че обсъжданото споразумение има договорен характер и според безспорното му съдържание поражда задължение (за възнаграждение на адвоката), независимо от това къде е поместен подписания от страните текст, не сочи погрешна логическата обосновка за връзка между факти,нито е налице очевидно неправилен правен извод относно обвързващия характер на договора между клиент и адвокат. Следва да се добави, че присъденото с иска вземане е за част от уговореното и неизплатено възнаграждение в полза на адвокат, като обстоятелствата по делото са предпоставяли категорични доказателствени изводи и за двете обстоятелства - както за уговорения размер и неговото основание,така и за липсата на плащане.Доводите на ответника и понастоящем касатор за ненадлежното оформяне на споразумението, чиито текст е поместен в бланката, на която същевременно е било попълнено и пълномощното по делото и че като резултат от това материализиране е липсата на възлагане, нямат връзка с въпроса. Относно дължимостта на адвокатско възнаграждение въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по приложимия закон (реш. № 495/2010г по гр. д. № 1669/2009г ІІІ г.о, реш.№233/2011г по гр.д №1588/2010г ІVг.о,реш.№140/2010г. по т.д №90/2010г І т.о, реш.№236/2017г по гр. дело № 576/2017 г. на ІV г.о ВКС, реш. № 127/2016г по гр. д. 5964/2015Г, ІV г.о на ВКС и др.). По изложените съображения Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о.