Определение № 132 от 03.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3872/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Калцит I“ ЕООД, [населено място] чрез пълномощника му адвокат И. И. против решение № 211 от 11.06.2019 г., постановено по гр.д. № 15 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 79 от 15.10.2018 г. по гр.д. № 285 от 2017 г. на Районен съд-Сливница за отхвърляне на предявения от „Калцит I“ ЕООД, [населено място] против [община] отрицателен установителен иск за собственост по отношение на следните обекти в триетажна масивна сграда, находяща се в [населено място], ул.“К. А. I Б.“ № 2, построена в УПИ *-*, кв.106 по плана на [населено място]: самостоятелен обект, находящ се в северната част на втория етаж, с вход от към централните стълбища на сградата, включващ: помещение-лекарски кабинет по трудова медицина, офис включващ кафе-клуб и външна Г-образна тераса; стол-ресторант, находящ се в западната част на мазето на сградата със самостоятелно стълбище и вход към него от североизточната част на сградата, състоящ се от кухня, хладилна камера, складови помещения, съблекалня с баня и тоалетна за персонала, тоалетни за клиенти, зала с бар, входно стълбище с изход на първия партерен етаж на сградата и товарен асансьор и складово помещение за амбалаж с площ от 30 кв.м., находящо се в северната част на първия партерен етаж, със самостоятелен вход. [община] не е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че във въззивната жалба е оспорена възприетата от районния съд фактическа обстановка, като се твърди, че процесната сграда била построена от ТПК „В. Л.“ въз основа на издадено строително разрешение и е нанесена в кадастралния и регулационен план през 1977 г.; ТПК „В. Л.“ е преобразувана в Д. „В. Л.“, а в последствие през 1991 г. отново се преобразува в ТПК „В. Л.“, като собствеността върху процесните имоти не е напускала патримониума на кооперацията; с нотариален акт *, том *, дело */1993 г. на Сливнишки районен съдия, издаден на основание чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./, ТПК „В. Л.“ е призната са собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1239 кв.м., съставляващо парцел *-* от кв. 106 по плана на [населено място], заедно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда с обслужващо предназначение битов комбинат със застроена площ от 530,75 кв.м.; липсват предпоставките за актуване на процесните имоти, тъй като към 17.09.1991 г. сградата на битовия комбинат е била включена в баланса на Държавно предприятие за услуги „В. Л.“, което към тази дата е било държавно юридическо лице, образувано чрез реорганизация на стопанско поделение при ОНС-С. с решение на ИК на С. от 16.11.1976 г. и битовият комбинат е бил предмет на встъпителния баланс на предприятието към 01.01.1977 г., от която дата влиза в сила решението на ИК на ОНС, водил се е по баланса му и към 31.03.1991 г. – преди влизане в сила на ЗМСМА, поради което и на осн. пар. 7, ал. 2 от ЗМСМА, не е преминал в собственост на общината. Приел е за установено, че имотът е частна общинска собственост - за имота са съставени АЧОС № 81/10.07.2003 г. и АЧОС № 263/08.02.2010 г. и с решение № 699/08.01.2010 г., постановено по гр.д. № 691/2009 г. по описа на ВКС, ТПК „В. Л.“ е осъдена да предаде на [община] владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1240 кв.м., находящо се [населено място], ул.“К. А. I Б.“ № 2, съставляващо УПИ *-* в кв. 106 по плана на [населено място], ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда – с обслужващо предназначение Битов комбинат, със застроена площ от 530 кв.м. при описани граници, на основание чл. 108 от ЗС, като в мотивите на решението е прието, че процесния имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно юридическо лице, по предвидения от закона ред, за да се приложи изключението в ал.2 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА. Счел е за безспорно, а и установено от експертното заключение, че прецесните имоти се намират върху части от втория етаж и сутерена на триетажната масивна сграда- за Битов комбинат в кв. 107а по ПУП на [населено място]. Съдът е изложил съображения, че са неоснователни твърденията на ищеца, че към 17.09.1991 г. сградата на битовия комбинат е била включена в баланса на Държавно предприятие за услуги „В. Л.“, което към тази дата е било държавно юридическо лице, образувано чрез реорганизация на стопанско поделение при ОНС-С. с решение на ИК на С. от 16.11.1976 г. и, че битовият комбинат е бил предмет на встъпителния баланс на предприятието към 01.01.1977 г., от която дата влиза в сила решението на ИК на ОНС, тъй като такива доказателства не са събрани по делото, въпреки дадената на ищеца възможност да се снабди с тях въз основа на издадени му съдебни удостоверения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: може ли съдът да се позовава на мотиви от решение, постановено по друго дело пред друг съд. Въпросът е обоснован с тезата, че въззивният съд е формирал изводите си въз основа на мотивите към решение № 699/08.01.2010 г., постановено по гр.д. № 691/2009 г. по описа на ВКС. Посочената теза не съответства на данните по делото. Съдът само е посочил какво е прието в мотивите на решението по делото между [община] и ТПК „В. Л.“. Изводите си за неоснователност на предявения иск обаче е формирал при преценка представените по настоящото дело доказателства /актовете за общинска собственост/ и липсата на каквито и да било доказателства, че имотът е бил предоставен за стопанисване и включен в баланса на Държавно предприятие за услуги „В. Л.“, за което на ищеца е дадена възможност да представи доказателства във въззивното производство. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение