Определение № 2794 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Венков Х., ЕГН: [ЕГН], срещу Решение № 2790 от 30.05.2023 г. по в. гр. д. № 8480/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 5734 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 71469 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 125 състав, в частта, в която претенцията на Р. Венков Х. срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК:[ЕИК], по чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлена за разликата над присъдените 1 629, 12 швейцарски франка до пълния предявен размер от 6 932, 80 швейцарски франка. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът е определил и присъдил несправедливо занижен размер на обезщетението за имуществени вреди, като не отчел факта, че ищецът е чуждестранно лице и увреденият автомобил е регистриран в Швейцария, където следвало да се извърши ремонтът му. Моли въззивното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен и за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 1 629, 12 швейцарски франка. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД е подало отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно– за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е зачел формираната с влязлото в сила Решение № 5734/02.06.2022 г. по гр. д. № 71469/2021 г. по описа на СГС сила на пресъдено нещо относно възникването на всички правопораждащи претенцията на ищеца юридически факти - валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между делинквента и „ЗАД ОЗК Общо застраховане“ АД към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на 09.07.2021 г. на територията на Р България – [населено място], на [улица]; предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние, претърпени от ищеца имуществени вреди по собствения му лек автомобил с швейцарска регистрация в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение, и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и вредите. Спорен на етапа на въззивното производство е бил единствено въпросът за начина на определяне на обезщетението – дали по средни пазарни цени в България, където произшествието е настъпило, или в Швейцария, където автомобилът бил регистриран. Въззивният съд посочил, че при безспорно установените факти, че произшествието е настъпило в България и увреденото МПС не е с българска регистрация, приложение следвало да намери правилото на чл. 105, ал. 1 КМЧП, съгласно което отношенията се уреждат според правото на държавата, където са настъпили вредите, т.е. българското право. За да обоснове този решаващ извод, въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на ищеца, че той е чуждестранно лице (живее постоянно в чужбина), и е възприел онзи вариант на заключението към изготвената автотехническа експертиза, съобразно който размерът на обезщетението по средни пазарни цени в България възлиза на 5 355,50 лева. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на делото въпрос, прецизиран и обобщен от настоящия съдебен състав съобразно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: „Как се определя размера на обезщетението, което следва да получи физическо лице, което живее постоянно в чужбина, при настъпило на територията на България пътно-транспортно произшествие, при което е увреден автомобилът му – по цени в България или тези в държавата, в която живее постоянно собственикът на увредения автомобил и където ремонтът е/предстои да бъде извършен?“. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 1 от 02.02.2011 г. по т. д. № 263/2010 г. на II ТО. Поставеният от касатора въпрос не е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Видно от мотивите към обжалваното решение, неоснователността на исковата претенция в обжалваната част е обоснована поради недоказаност на фактическото твърдение на ищеца, че живее постоянно в Швейцария, а не поради отричане на правото на увреден от пътно-транспортно произшествие, причинено в България, собственик, който живее постоянно в чужбина и там е извършил ремонт на автомобила си, да бъде обезщетен по цените за ремонт в мястото на извършването му - в чужбина. Поради отсъствие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение