Определение № 2487 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1043/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 30402/05.03.2026г. на Д. Н. Й. срещу решение № 7598 от 12.12.2025г. по в.гр.д. № 6887/2025г. на Софийски градски съд. С решението е потвърдено решение № 20136897 от 20.02.2025г. по гр.д. № 45750/2017г. на Софийски районен съд в уважителната му част – за признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Д. Н. Й. дължи на „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД парични суми по договор за лизинг № 35042 от 20.03.2014г. Сумите са: 1 691. 82 евро неплатени лизингови вноски за периода м.01.2015г. до м.11.2015г., 2 457. 82 евро неустойка за разваляне на договора в размер на 20% от лизинговата цена, 501. 35 евро платени застрахователни премии по застраховка „Каско“ за 2015г., 28. 20 евро за неплатен данък МПС за 2015г. и 141. 75 евро платена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2015г., със законната лихва от 09.03.2017г. до окончателното плащане. За тях е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.04.2017г. по ч.гр.д. № 14586/2017г. на Софийския районен съд. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна, но и недопустима. Касае се за цена на исковете под касационния праг на обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на всеки от исковете до 5 000 лева (2 556. 46 евро) и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като гражданско е с оглед на неговия предмет – искове срещу потребител (чл. 113, изр. 2 от ГПК), като са относими субективните права, заявени или отричани с всеки от предявените искове, и тяхната парична оценка (чл. 68 от ГПК). Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. В случая по допустимостта на касационната жалба насрещната страна изрично възразява. При изложеното касационната жалба на Д. Н. Й. като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. Съгласно решение № 10 от 09.07.2026г. по к.д. № 5/2026г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 65/17.07.2026г.) е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност в неговата цялост на чл. 280, ал. 3 от ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026г.). Воден от горното съдът