Определение № 316 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от В. Х. А. срещу решение от 22.02.2012г. по гр.д.№ 23/2012 на ОС Монтана, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Жалбоподателят В. Х. А., действуваща, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора. Ответникът П. Б. А., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не се сочи кой е разрешения въпрос от значение за спора и кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК е налице. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Х. срещу П. Б. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б., ”в” ЗЗД – за отмяна на договора за дарение, поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, материализиран в нотариален акт №, том, дело № година, до размер на 1/2 идеална част от недвижим имот: За да постанови атакуваното решение, съдът е приел, че ищцата не е установила, че нуждата й от издръжка е стигнала до знанието на надарената ответница и последната е отказала да даде същата. Съдът е приел за установено, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том, дело № година С. С. и В. Х. са дарили на своята племенница – ответницата по делото П. Б. недвижим имот в [населено място]. Установено е от приложеното по делото удостоверение за наследници № 226 от 04.02.2011 година, че на 19.11.2008 година С. С. е починал. Прието е за установено, че много преди да бъде дарен имота на ответницата, последната е живеела със семейството си и се е грижила за ищцата и вече починалия й съпруг, като е поддържала и процесния имот, като е заплащала редовно сметките за ток, вода, купувала въглища, дърва и всички необходими консумативи, като отношенията между страните се влошили, когато в жилището се нанесъл да живее П. В., който е близък роднина на ищцата и ответницата се преместила да живее в [населено място]. Съдът е изложил съображения за това, че за уважаването на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки - дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения и последният да е отказал дължимата престация. Съдът е приел, че липсват данни жалбоподателката да е изпаднал в трайна нужда, която да не може да задоволи и да е поканила за това надарената и последната да е отказала. Посочва се, че нуждата от издръжка не следва да е каприз, а необходимост, без която надарения не би могъл да води нормален живот и може да се изразява от допълнителни средства за непрекъснато медикаментозно лечение, специален хранителен режим и др. Прието е, че по делото не са ангажирани от ищцовата страна, която носи доказателствената тежест, никакви доказателства, поради което ищцовата претенция е останала напълно недоказана и неоснователна. Прието е, че ищцата не е ангажирала доказателства за своите доходи и не е установила, че след смъртта на съпруга й е изпаднала в трайна нужда и няма средства за своето съществуване и тази нужда да е довела до знанието на ответницата. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, не сочи нито въпрос, от значение за спора, нито кое от основанияга по чл.280, ал.1, т.1 - 3 ГПК е налице. Представя решения на въззивни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се вземат предвид при обсъждане допустимостта на касационното обжалване. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката не е формулирал правен въпрос от значение за спора. Представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите обаче могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Същевременно касаторът не е посочил и обосновал наличието на допълнителните основания / критерии / за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ,2 и 3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът