Определение № 50689 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 945/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 04.10.2021г. по гр.д.№174/2021г. на ОС Търговище, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът Х. С. Я., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Х. Я., сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда на РС – Омуртаг, която е била потвърдена с Решение от 23.02.2015 г. по ВНОХД № 267/2014 г. по описа на ОС – Търговище. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска до пълния му размер от 10 000лева. Решението на районният съд е влязло в сила по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди от незкаконно наказателно преследване, тъй като не е било обжалвано пред въззивния съд. По делото от фактическа страна е установено, че с присъда с № 116 от 27.10.2014 год. по НОХД № 148 по описа на Районен съд Омуртаг за 2014 г., образувано по обвинителен акт по досъдебно производство № 147/2013 г. по описа на РУП - Омуртаг ищецът е признат за невиновен за това, че за времето от 18.01.2005 год. до 02.12.2013 год. в [населено място], след като е бил осъден с решение № 77/29.11.2004 год. по гр. дело № 328/2004 год. по описа на Районен съд, [населено място], влязло в законна сила на 18.01.2005 год. и решение № 69/26.04.2013 год. по гр. дело № 766/2012 год. по описа на Районен съд, [населено място], влязло в законна сила на 23.05.2013 год., да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М. С., чрез неговата майка и законен представител Е. А., съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две вноски - 106 месечни вноски на обща стойност 7 644.99 лева, и е оправдан по повдигнатата му обвинение по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс. Постановената от Районен съд Омуртаг присъда е потвърдена с решение № 17 от 23.02.2015 год. по ВНОХ № 267/2014 год. по описа на Окръжен съд, [населено място]. Установено е, че досъдебното производство е образувано на 30.05.2013 година, за което производство ищецът е разбрал едва след задържането му на границата, привлечен е като обвиняем на 03.12.2013 година, взета му е мярка за неотклонение „подписка“, а оправдателната присъда е постановена на 27.10.2014 година. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от ищеца вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ са налице. За да определи дължимото на ищеца обезщетение по справедливост, съдът е взел предвид установени по делото обстоятелства: продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство, приключило в рамките на около една година и три месеца, взетата мярка за неотклонение подписка, както и че е продължил да пътува в чужбина, по специално в Нидерландия, където е бил на работа. Взет е предвид факта, че в случая обвинението е за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, което предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация като е предвидено, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили другивредни последици за пострадалия, поради което обвинението не е за тежкопрестъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. По време на воденото срещу него наказателно производство ищецът е станал нервен, започнал да отбягва събиране с приятели, ползвал успокоителни, но доколко обаче това негово състояние се е превърнало в трайно такова именно поради обвинението му, което му е било повдигнато, в процеса не е установено. С оглед на тези факти съдът е приел, че в случая справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди следва да се определи на 3 000 лева. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпрси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди и прецени всички обстоятелства от значение за прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на т.11 ТР№3/2004г. по т.д.№2004г. ОСГК ВКС, ППВС4/1968г. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесел в противоречие с практиката на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът