Определение № 865 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение28.02.2024 г.докладчик Анелия Цанова
Диспозитив
СПИРА на осн. чл.292 ГПК производството по гр.д. № 2949/2023г. по описа на ВКС, ІV гр.отд., до приключване на тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от С. Е. И., действащ като ЕТ “РОСТИМ 03- С. И.“ касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд решение № 124/18.04.2023 г. по т.д. № 2/2023 г., с което е частично обезсилено решение № 75 от 15.11.2022 г. по т.д. № 154/2021 г. на Шуменски окръжен съд и е отхвърлен иск по чл. 439 ГПК за недължимост поради погасяване по давност на суми по изпълнителен лист от 2012 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнителното действие, извършено по изпълнително дело, което е прекратено поради настъпила перемпция? С писмения си отговор насрещната страна „Банка ДСК“ изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С разпореждане 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпросите: „ 1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?; 2. „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?; 3. „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на въпрос № 3 се явява релевантен за настоящия спор. Изложеното налага производство по делото да се спре до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/23 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното и на осн. чл.230, ал.1 ГПК и чл.292 ГПК, ВКС, състав на ІV гр.отд.,
Цитирани разпоредби
10- чл. 230, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 292 ГПК
- чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 439 ГПК
- чл. 280, ал. 1
- чл. 423, ал. 1, т. 2