Определение № 1378 от 21.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 740/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. В. П. срещу определение № 2122 от 17.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 856/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 3620 от 16.02.2023 г. по гр. д. № 1935/2022 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е съобразил, че производството по делото е образувано по искова молба на В. В. П. срещу Д. П. С. и Р. В. Ш. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на образуване на заповедно и изпълнително производства от „Барингтънс-Кълекшънс“ ЕООД. Исковете са предявени срещу управителя на дружеството и упълномощения адвокат, като не са изложени конкретни твърдения за неправомерни действия. Първоинстанционният съд на два пъти е указал на ищеца да уточни фактите, за които твърди, че формират противоправни деяния, но това не е сторено. Съдът е посочил, че подаването от управителя на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява противоправно деяние, тъй като е регламентиран в закона процесуален способ, а действията на адвоката са основани на договор за поръчка и са от името и за сметка на представлявания възложител. С оглед липсата на яснота за обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираното спорно право, съобразно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, исковата молба е нередовна и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подлежи на връщане. Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за незаконосъобразно и неправилно, поради което иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. П. отново излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението на Апелативен съд – София. Твърди, че в случая противоправното поведение не е на дружеството „Барингтънс-Кълекшънс“ ЕООД, а на физическите лица – управителя и упълномощения адвокат. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: В случая В. П. не е формулирал въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и визираното по-горе тълкувателно решение, нито е аргументирал наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Като цяло, изложените от него доводи представляват оплаквания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на обсъждане едва след допускане касационно обжалване на атакуваното пред ВКС въззивно определение. Същевременно определението на Апелативен съд – София е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,