Определение № 3268 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3732/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. З., Н. З. З., З. Н. Г., Т. П. Г. и Д. А. К., чрез пълномощниците им адв. П. М. и Т. В., срещу въззивното решение № 737 от 01.07.2024 г. по в. гр. д. № 725/2024 г. на Варненския окръжен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и същата е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди наведените във въззивната жалба възражения, касаещи процесуални нарушения, свързани с доклада на първоинстанционния съд; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им, както и обсъждането на обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване, съществено процесуално нарушение; 3. Следва ли основание за отхвърляне на иска да е недоказан факт, който не е включен в предмета на доказване с доклад по делото; 4. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване. Твърдяното противоречие е със следната практика на ВКС: тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 42/28.03.2016 г. по гр. д. № 5550/2015 г. на второ г. о., решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на второ т. о., решение № 149/28.12.2010 г. по т. д. № 1604/2016 г. на второ т. о., решение № 62/17.07.2016 г. по гр. д. № 3149/2016 г. на първо г. о., решение № 73/02.06.2017 г. по гр. д. № 3791/2016 г. на първо г. о., решение № 74/26.07.2017 г. по т. д. № 1074/2016 г. на първо т. о., решение № 100/06.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г. на първо т. о. и решение № 212/18.02.2021 г. по гр. д. № 859/2020 г. на четвърто г. о. От ответника по касационна жалба „Бравис“ ООД е получен писмен отговор със становище за недопускане на касационното обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу касаторите искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът „Бравис“ ООД – гр. Варна е собственик по силата на договор за покупко-продажба от 2013 г. на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта при граници на реалната част: от юг – ПИ ***; от запад-север останалата част на ПИ ***; от изток ПИ ***, заключена между точки Д1-Д2-Д3 на комбинирана скица № 5 към заключението на съдебно-техническата експертиза /лист 180 от първоинстанционното дело/, неразделна част от решението, която реална част представлява част от собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, но поради грешка неправилно е включена като част от съседния собствен на ответниците поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта. По делото е установено, че през 2013 г. ищцовото дружество е закупило от „Хотел Слънчоглед“ ЕООД поземлен имот с идентификатор ***, с площ по скица 1 457 кв. м., описан в документите за собственост като място с площ от 1 539 кв. м., съставляващо имот № * в кв. 11 по плана на к. к. „Ч.“, при описани граници. Продавачът се е легитимирал с нотариален акт от 2003 г., с който „Р.В.Д.“ ООД е закупило имота от „Бизнесклуб 97“ ООД. Последното дружество го е закупило от С. Н. Г. и М. В. Г. с нотариален акт от 1998 г. Дружеството „Р.В.Д.“ ООД е едноличен собственик на капитала на „Хотел Слънчоглед“ ЕООД, като към момента на учредяването му този капитал представлява стойността на поземления имот. С нотариален акт № 17/13.10.2011 г. С. З., Н. З., З. Г., Т. Г. и Д. К. са си учредили взаимно съсобственост на основание чл. 15, ал. 7 ЗУТ, за което са сключили и предварителен договор от 2010 г., спрямо новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № *, целият с проектна площ 2076 кв. м., образуван чрез обединяване на имот № *, с площ по скица 724 кв. м., а по документ за собственост 600 кв. м. и имот № *, с площ 1352 кв. м. Според съдебно-техническата експертиза общата граница между имоти № * и № * е по оранжевата линия между т. А1 и А2 /на комбинирана скица № 1/. Процесната реална част от поземлен имот с идентификатор *** е заснета за пръв път и отразена графично в кадастралния план от 1956 г., заключена между точки Д1-Д2-Д3, като 60 кв. м. от нея е попадала в имот пл. № *, а 8 кв. м. в съседния му от изток имот № *, като видно от скицата северната граница на частта между точки Д1-Д3, се припокрива почти изцяло с общата граница между имоти № * и № *, като съвпада и с материализираната на място ограда между процесните имоти. Следователно, още при първото графично обособяване на отделни поземлени имоти с плана от 1956 г. никаква част от площта на процесната реална част от 68 кв. м. не е включена в тази на имот № *. По плана от 1987 г. /скица № 2/ общата граница е по кафявата линия Б1, Б2,Б3,Б4; процесната реална част попада върху част от 9 кв. м. от имот № * и върху 59 кв. м. от имот № *; тя се припокрива с част от същия имот, вече с пл. № *, но само относно площ от 9 кв. м. По кадастралния план от 2003 г. /скица № 3/ общата граница между имоти № * и № * е по синята линия между т.В1-В2; различна спрямо заснетата обща граница/ограда между т.1-4, като процесната реална част вече попада изцяло в имот № * -собствен на С. и Н. З. и Д. Х. К. - преди обединяването му с имот № * – собственост на С. и Н. З. и Т. и З. Г. по силата на сделката между двете групи съсобственици. Имот № * по плана от 2003 г. е пренесен и напълно интегриран графично като поземлен имот с идентификатор *** в действащата кадастрална карта, одобрена през 2008 г., а след изменението от 2011 г. като южната част от ПИ ***. На скица № 6 е нанесена съществуващата на място ограда /по т.1-2-3-3а-3б-4/, представляваща плътна бетонна стена с варираща по протежението си височина; и ажурна част с височина около 1,50 м., за която се установява, че е изградена преди около 15 години и не е местена. За процесната територия е наличен само план за улична регулация. Във въззивната жалба на ответниците – касатори в настоящото производство са били изложени доводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в дадени непълни указания на страните при разпределение на доказателствената тежест. Не са направени доказателствени искания. В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че към момента на първоначалното попълване на имотите в кадастралния план от 1956 г. процесната реална част с площ 68 кв. м. е била разположена изцяло извън имот пл. № *, представляващ съставна част от собствения на ответниците понастоящем поземлен имот *** по действащата кадастрална карта. Посочено е, че се установява несъвпадение между обема на вещните права, придобити от ответниците, и графично отразения им пространствен обхват като имот пл. № * по кадастралния план от 1956 г. /впоследствие имот пл. № * по плана от 1987 г. и имот пл. № * по плана от 2003 г./, в който имотът е първоначално нанесен, именно в частта относно южната му граница с имот пл. № * /впоследствие имот пл. № * по плана от 1987 г. и имот пл. № * по плана от 2003 г./. Съобразено е, че ответниците не са въвели твърдения, както и че не е установено по делото, че от одобряването на кадастралния план от 1956 г. до одобряване на кадастралната карта от 2008 г. са настъпили промени в правата им на собственост относно процесната реална част, съответно в материализирането на границата между имоти пл. № * и пл. № *, така както е изобразена в плана от 1956 г. В обобщение, е направен извод, че отразеното в одобрената кадастрална карта не съответства на действителния пространствен обхват на правото на собственост на ищеца върху имот с идентификатор ***, като е налице навлизане на имотната граница между имоти с идентификатори *** и ***в последния, тоест процесната реална част от 68 кв. м., оцветена в цианов цвят на комбинирана скица № 5 към заключението на съдебно-техническата експертиза, е част от собствения на ищец имот, придобит въз основа на договор за покупко-продажба. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците, че ищецът притежава съобразно титула му за собственост имот с площ от 1 457 кв. м., който не включва спорните 68 кв. м. Посочил е, че от значение са границите, които определят пространствените предели на правото на собственост /площта, заключена между тях/. Отчел е, че е възможно действителната площ на имота, определена от неговите граници, да не съвпада с площта, отразена в документите за собственост, с оглед на което площта на имота като променлива величина е второстепенен индивидуализиращ белег. Площта сама по себе си не може да бъде от решаващо значение за индивидуализацията на имота, тъй като тя не може да определи неговото пространствено разположение, което именно е спорното по делото. Изложил е съображения, че вещото лице е проследило отразяването на процесната реална част и съседните й недвижими имоти по плановете за територията. Направил е извод, че по категоричен начин е установено съвпадението между придобития от ищеца имот и процесната част от имота, за която, макар и да е отразена в кадастралната карта като част от имота на ответниците, те не притежават противопоставимо на ищеца право на собственост. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първите два въпроса са свързани със задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, както и оплакванията във въззивната жалба. В мотивите на обжалваното решение се съдържа такова обсъждане. Мотивите на съда в обжалваното решение изразяват негова решаваща дейност – обсъдени са доказателствата по делото, както и доводите на страните, преценени са именно фактите, от които произтича спорното право. Въпросите са обосновани с твърдение за неточно разпределение на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд, което е било въведено като оплакване във въззивната жалба и е счетено за неоснователно. В жалбата не са били направени доказателствени искания от жалбоподателите – касатори в настоящото производство, които да са били оставени без уважение. В цитираната съдебна практика е възприето, че при направени във въззивната жалба оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В настоящата хипотеза обаче делото не е останало неизяснено от фактическа страна, нито направените фактически изводи са необосновани, като са обсъдени всички доказателства и направените оплаквания. Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от погрешното заснемане в кадастралната карта на границата между поземлени имоти с идентификатори *** и *** с обема на правото на собственост. Не е настъпил юридически факт, в резултат на който тези граници са се променили. Въпроси трети и четвърти, които са бланкетно поставени, са свързани с невъзможността да се приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. Изложените доводи в касационната жалба за този факт са, че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху процесната реална част като част от собствения им имот. В производството по иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР се изследва принадлежността на правото на собственост, като отразяването на имота в кадастралната карта следва да бъде извършено съобразно действителните граници на правото на собственост. Именно такъв е предмета на този положителен установителен иск съобразно изложените мотиви в ТР № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК. Поставените процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същите е налице трайна съдебна практика, включително и тълкувателна такава, която не се нуждае от осъвременяване. Не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция от ответника по касация, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.