Определение № 2445 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5086/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение20.05.2024 г.докладчик Майя Русева

Диспозитив

ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.452/20.07.23 по г.д.№.622/23 на ОС Благоевград. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 235,02лв. /двеста тридесет и пет лева и две стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Н. срещу решение №.452/20.07.23 по г.д.№.622/23 на ОС Благоевград, с което, след отмяна на реш.№.123/20.05.22 по г.д.№.1456/21 на РС Петрич, предявеният от касаторката иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, инкорпориран в нот. акт №.152, т.ІІ, №.9496, нот.д.№.329/20 на нотариус Ф. Ш., е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна П. М. Х. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че отношенията между страните датират от 2016г.- когато се запознали на зеленчуковата борса в [населено място] по повод бизнеса им /свързан с търговия с плодове и зеленчуци/, установили съвместна стопанска дейност и приятелски отношения, като впоследствие ответникът подкрепял и защитавал ищцата предвид конфликтите и раздялата й с мъжа, който е баща на детето й; във връзка с търговските им взаимоотношения на 01.10.16 М.Н. получила от П.Х. паричен заем от 15 000лв., за което е подписала запис на заповед; на 21.10.20 с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение /връщане на заета сума 15000лв., поето със запис на заповед от 1.10.16/ му прехвърлила правото на собственост върху жилище в [населено място] с площ 62,72кв.м. и урегулиран поземлен имот ... в кв... в [населено място], ведно с изградената в неговата южна лицева част едноетажна масивна жилищна сграда, при уговорка, че със сключването на договора паричното задължение от 15000лв. ще се счита погасено изцяло; към момента на прехвърлянето ищцата не е разполагала с никакви други жилищни имоти, а сборът от данъчната оценка на прехвърлените към момента на изповядване на сделката възлиза на 13215.50лв; на 25.10.21 М.Н. подала жалба вх.№.8432/25.10.21 до РП Благоевград, ТО Петрич, твърдейки, че ответникът я е принудил да му прехвърли горепосочения имот, както и МПС „Фолксваген“ модел Туран с рег.№ .... чрез заплашване – упражнявайки физическо и психическо насилие, като преписката е приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство. Съдът e приел, че за да бъде осъществен съставът на чл.30 ЗЗД, освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора; заплашването може да бъде насочено срещу живота, здравето, честта, достойнството, имуществото на заплашеното лице или на близките му; то е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова; при заплашването увреденият съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той счита за по-неблагоприятни /реш.№.525/10.06.09 по г.д.№.1502/08, III ГО/. Намерил е, че в случая такова заплашване не е установено. Събрани са косвени доказателства относно тежко емоционално и психично състояние на ищцата към този период - св.К. и св.С. често я виждали „унила, разплакана, с насълзени очи, притеснена“; „с насинени очи“. Не се установява, обаче, по безспорен начин дали това нейно състояние се намира в причинна връзка с действията на ответника или на физическите и психически заплахи, отправени срещу нея от бившия й мъж, с който е била в изключително лоши взаимоотношения. В подкрепа на позицията на ищцата по делото са само косвените гласни доказателства, които се отнасят до индиции, че главният факт се е осъществил – доказателствени факти за поведението на М.Н. преди и след сключване на договора, психическото й състояние и външните признаци на притеснение, без категорично да се установява, че това нейно състояние се намира в причинна връзка с действията на ответника. В своята съвкупност доказателствата не водят до несъмнения и единствено възможен логически извод, че заплашване е било действително осъществено и то от П.Х.. Касаторката се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 пр.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани свидетелски показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства по делото, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях?“ /реш.№.79/12.07.17 по г..№.3244/16, ІV ГО/; 2.“При наличие на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група от тях следва да основе крайния си извод – на заинтересования свидетел или на останалите свидетели с противоречиви показания?“ /реш.№.48/14.05.122 по т.д.№.447/11, реш.№.700/28.10..10 по г.д.№.91/10, ІV ГО, реш.№.15/30.01.15 по г.д.№.4604/14/; 3. „Достатъчно ли е свидетелските показания да бъдат само преразказани и ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд защо са били възприети показанията на част от свидетелите, а не на други свидетели, следва ли да изложи съображенията си защо следва да бъде възприето като достоверно казаното от другата група свидетели и да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели?“/реш.№.65/16.07.10 по г.д.№.4216/08, ІV ГО, реш.№.176/28.06.11 по г.д.№.759/10, реш.№.65/ 30.07.14 по г.д.№.1656/13, ІІ ТО, реш.№.266/29.06.11 по г.д.№.1058/10, І ГО/; 4.“Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество на спора да се произнесе със съдебно решение, мотивирано по всички събрани доказателства, да обсъди всички наведени в исковата молба и/или въззивната жалба възражения и допустимо ли е да се игнорират напълно или част от събраните доказателства, а решението да почива само на изброени доказателства, които не противоречат на възприетата от него правна теза?“ /реш.№.24/28.01.10 по г.д.№.4744/08, І ГО/ 5. „Доказване осъществяването на състава на чл.30 от ЗЗД може ли да бъде проведено със свидетелски показания, дадени от неочевидци на самото заплашване?“ /реш.№.222/7.12.17 по г.д.№.4594/16, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона; това се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото; при противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства; съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено; не може, обаче, да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства. Касационното обжалване се допуска за проверка съобразяването на горепосочената практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 235,02лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Цитирани разпоредби

7