Определение № 333 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4466/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. Б., подадена чрез пълномощника му адв.В.П. против решение № 808/ 01.07.2019 г. по в.гр.д. № 213/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 4638/15.11.2018 год. по гр.д.№ 17671/2017 год. на Варненски районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от К. М. Б. иск за ограничаване на родителските права на Д. Н. Ч., относно полагането на медицински грижи за детето и взимане на решения във връзка със здравословното му състояние досежно оперативни интервенции, на основание чл. 131, ал.1 от СК и в частта, в която е отхвърлен предявения от него в условията на евентуалност срещу Д. Н. Ч. иск за изменение на постановените с решение № 705/16.05.2016 г. по в.гр.д. № 2627/2015 г. по описа на ОС-Пловдив мерки за упражняване на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете М. Б., чрез предоставянето им на него и за определяне режим на лични отношения на детето с неговата майка, на основание от чл. 127, ал.2 вр. чл. 59, ал.9 от СК. Решението, в частта, в която е изменен размера на издръжката, дължима от К. Б. в полза на детето е влязло в сила. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени процесуални нарушение и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за всички инстанции. Като основания за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички възражения и доводи посочени във въззивната жалба и по-конкретно: 1.Следва ли съдът да установи изложените в исковата молба данни за рисково поведение на отглеждащия родител за минал период, дал повод за завеждане на делото, дори и да не са настъпили увреждания на най-добрия интерес на детето; 2.Данните за рисково поведение на отглеждащ родител дали повод и въведени в предмета на делото, следва ли да се изяснят от решаващия съд. Позовава се на противоречие с определения, постановени по реда на чл.288 ГПК на ВКС. По въпрос 3.Следва ли съдът да направи съпоставка и анализ в мотивите си на изложеното от страните при изслушването по реда на чл.59,ал.6 СК и обективните факти по делото сочи бланкетно основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация Д. Н. Ч., подаден чрез пълномощника й адв.Кр.А., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. В обжалваното решение въззивният съд след съвкупна преценка на писмените и гласни доказателствата по делото, събрани в двете инстанции и релевираните доводи и твърдения във въззивната жалба е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.131,ал.1 СК.С оглед на основното твърдение на ищеца, че детето има редица сериозни заболявания, а майката има нехайно поведение, дезинтересирала се е от нуждите на детето от лечение и с поведението си застрашава здравето на детето съдът е приел, че към настоящия момент детето няма хранителна алергия и усложнения според мнението на консултиращите майката специалисти, становище потвърдено и от вещото лице-педиатър, и ако е било необходимо лечение е било прилагано, като детето днес е здраво. Приел е, за неоснователни оспорванията, които прави ищеца по отношение на приетото заключение пред въззивната инстанция, изготвено от д-р Е.В., тъй като вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси, според наличните доказателства по делото и съдържащата се информация, включително и за това какво лечение е необходимо и прилагано ли е. По делото не са ангажирани никакви доказателства за състоянието на сливиците на детето, нито, че майката е заела погрешна позиция, като обмисля възможността да бъдат оперирани, тъй като детето е често боледуващо, според експертът-педиатър и медицинската документация, свидетелстваща за страдания от чести остри вирусни инфекции, включително на горните дихателни пътища, показателни за съществуващо заболяване на сливиците. Ищецът ,чиято е доказателствената тежест не е доказал поведение на майката, вредно за детето, демонстрирано още от раждането му. Извършвайки преценка на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки един от родителите, съдът е приел, че не е налице нехайно поведение и дезинтересиране на майката от здравословното състояние на детето, нито нейно поведение опасно за здравето му. Приел е, че не майката има неадекватно поведение, като не налага диета на детето и не предприема лечение, тъй като лекарите, които са я консултирали поддържат, че детето е здраво и няма нужда от лекарства, диета и ограничения в храненето, което е съобщено от личния лекар и в детската градина посещавана от детето. Съобразно гореизложеното е приел, че майката не следва да бъде упреквана в пасивност и незаинтересованост от здравословното състояние на дъщеря си, с което застрашава живота и здравето й, щом и мнението на лекарите е такова. Приел е за неоснователен предявения евентуален иск с правно основание чл.127,ал.2 вр.чл.59,ал.9 СК, като е посочил, че релевантни за този иск са само обстоятелствата, настъпили след постановяване на решението по гр.д. № 2627/2015г. на ОС- Пловдив, чието изменение се иска. Препратил е към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и е изложил и свои собствени, като е приел, че няма изменение на обстоятелствата, по отношение на това, кой следва да упражнява родителските права. Посочил е, че и двамата родители имат възможности и желание да полагат грижите за детето, както и, че двамата родители разполагат с родителски капаците да обгрижват детето си, позовавайки се на заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и повторната такава. Посочил е, че бащата е много ангажиран с работата си и често, дори ежедневно пътува, което би го затруднявало, ако той е родителя, който полага непосредствените грижи за малкото дете. Приел е, че по-добри родителски качества притежава майката, която се ползва с авторитет пред детето си и съумява да въведе правила, които изисква да се спазват, докато бащата позволява повече на детето си и това, да не спазва правилата, наложени от майката. Майката се опитва след раздялата да запази положителния образ на бащата у детето, докато последният я дискредитира. Освен това бащата смята, че детето е достатъчно голямо и го запознава в детайли в отношенията си с майката, без да отчита, че то е едва на седем години и не може да бъде товарено с проблемите на родителите си. Изградена е симбиотична връзка между детето и бащата, която следва да бъде прекратена по-скоро, по мнението на психолозите, работили в състава на Комплексните експертизи, така, че детето да се развива самостоятелно, готово да взема свои решения, независимо, че понякога не са такива плановете на баща му. Все още няма отчуждаващи действия от някой от родителите и дисквалификация на майчината или бащината фигура. Проблемът е лошата комуникация между родителите, който рефлектира върху детето, явяващо се техен посредник. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният общ процесуалноправен въпрос обуславя решаващата воля на съда, поради което представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но не обосновава наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК, според която в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 год., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора. Мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая, мотивите към въззивното решение съдържат отговор на всяко едно от конкретните оплаквания, направени с въззивната жалба. Доводите на жалбоподателя са обстойно обсъдени, ведно с приетите експертизи пред двете инстанции. Всички тези данни - действията на майката в исковия период - след 15.09.2016г., когато е влязло в сила решението на ОС- Пловдив за предоставяне на родителските й права до първите два-три месеца на 2017г.,изслушването на двамата родители в съдебно заседание на 15.10.2018 г. ,както и преценка на събраните гласни доказателства са обсъдени в постановеното по делото решение, с което въззивния съд е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви относно правнорелевантните факти, отразяващи решаващата му, а не проверяваща дейност. На следващо място, с конкретно формулираните два въпроса идентични по съдържание, касаторът обосновава единствено оплакването си за необоснованост на решението поради постановяването му при неправилен анализ на събраните доказателства и поради неотчитането на важни според него факти и обстоятелства, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. В този смисъл съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на събраните доказателства от страна на съда, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл.290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.. В този смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложението следва да се подчертае, че ограничаването на родителските права е законоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител, която следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин тежки случаи на поведение от страна на родител по отношение на дете. Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за извършено действие или бездействие над детето и провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна, тъй като последица от неизпълнението на доказателствената тежест е постановяване на отхвърлителен резултат по иска. Не е налице и поддържаното бланкетно основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал самото касационно основание, т.е. какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Съдът е изложил в мотивите си кои обстоятелства установяват по безспорен начин предприетите адекватни мерки относно здравословното състояние на детето от страна на майката, като е взел предвид желанието и на двамата родители да поемат преките и непосредствени грижи за детето при изслушването им в съдебно заседание. Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати направените и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.