Определение № 2019 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4947/2024 г.

ВКСI гражданско отделение24.04.2025 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1876 от 25. 07. 2024 г. по гр. д. № 1984/2024 г. на Софийския апелативен съд, 14 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Д и Н Георгиеви“ ЕООД, чрез адв. И. И., САК, против определение № 1876 от 25. 07. 2024 г. по гр. д. № 1984/2024 г. на Софийския апелативен съд, 14 състав, с което е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу разпореждане № 262039 от 30. 04. 2024 г. по гр. д. № 8740/2020 г. на Софийски градски съд, I-18 състав, с което е върната, като просрочена, подадена от същото въззивна жалба вх. № 268262/4. 04. 2024 г. на СГС срещу решение № 260147 от 01. 03. 2024 г. по гр. д. № 8740/2020 г. на СГС. Частната жалба съдържа оплаквания за неправилност на определението поради постановяването му в нарушение на чл. 49 и чл. 50 ГПК. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на подадената частна жалба. Подаден е отговор на касационната жалба от „Минералургия консулт“ ЕООД чрез адв. С. З., с които се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Настоящият състав, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди разпореждането за връщане на подадена от „Д и Н Георгиеви“ ЕООД въззивна жалба, съставът на апелативния съд е приел, че дружеството е призовавано в първоинстанционното производство по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като изпращаните на посочения в ТРРЮЛНС адрес призовки и съобщения са връщани в цялост с отбелязване, че адресът е необитаем, не са открити указателни знаци, служители, офис, нито упълномощено лице, което да получи и предаде книжата на дружеството-адресат. При оставени съобщения никой не се отзовава. Адресът, вписан като седалище и адрес на дейност на дружеството е постоянен адрес на управителя Н. Д. Г., който също е ответник по иска, призоваван по реда на чл. 47 ГПК и представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Препис от първоинстанционното решение с указания за възможността за обжалването му е връчен на „Д и Н Георгиеви“ ЕООД, при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, на 1. 03. 2024 г., срокът за обжалване е изтекъл на 15. 03. 2024 г., а въззивната жалба е подадена на 04. 04. 2024 г. Прието е, че няма основания за прилагане на чл. 49 ГПК, тъй като по делото няма данни за друг известен адрес на дружеството. Дори и да е разпоредено връчване след прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК, то би имало правно значение само в случай, че на адреса бъде намерен служител, но не и ако обстоятелствата са останали непроменени. В изложението към частната касационна жалба е поставен следният въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Преди да пристъпи към връчване по реда на чл. 50 ГПК, трябва ли съдът да изчерпи целия процесуален ред по чл. 49 ГПК?“ Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 114 от 21. 07. 2015 г. по т.д. № 162/2015 г. на ВКС, 1 т.о. Противоречие не е налице. В цитираното решение е прието, че разпоредбата на чл. 50 ГПК не отрича възможността за връчване на съобщения на търговец по реда на чл. 49 ГПК, ако търговецът или овластен негов представител бъдат намерени от длъжностното лице по призоваването на друго място от кръга на посочените в чл. 49 ГПК. В случая нито управителят на търговското дружество, нито упълномощен от управителя представител, нито служител на дружеството са намерени от длъжностното лице по призоваването на адрес, различен от адреса, посочен като седалище и адрес на управление в ТРРЮЛНС. Управителят, участващ в исковото производство и в лично качество, е призован чрез залепване на уведомление и представляван от особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. В този смисъл, цитираната практика е неотносима към настоящото дело и установените в него факти. По изложените съображения, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10