Определение № 306 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Н. К. чрез адв. Е. Р. от АК П. против въззивно решение № 3656/24.06.2013 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 635/2013 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ. Излага доводи за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна В. В. П., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „П. – В. П.”, седалище [населено място] не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: И. К. е предявил против В. В. П., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „П. – В. П.”, седалище [населено място], иск за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 8/2012 г., както и за поправяне на основанието за уволнението, вписано в трудовата му книжка. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния районен съд, отхвърлил исковете. Установил, че К. работил като хлебопроизводител при едноличния търговец. Уволнен е дисциплинарно за следните нарушения – кражба или унищожаване на документи и неявяване на работа за периода 03.10.2012 г. – 26.10.2012 г. Прието е, че не са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин, че К. е унищожил или отнел липсващите у работодателя документи. Съдът установил, че второто от нарушенията е извършено от работника.. Направен е извод, че последният е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което е достатъчно основание да му бъде наложено най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Поради този резултат, съдът отхвърлил и иска за поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. Според касатора К., изводът на въззивния съд, че заповедта за уволнение е законосъобразна за допуснато нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е правилен. Страната счита обаче, че съдът е трябвало да уважи иска за отмяна на уволнението, извършено на осн. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, след като не е установено да е извършил нарушение на трудовата дисциплина по този текст. Счита също, че съдът трябва да постанови и изменение на записаното в трудовата книжка основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение с едноличния търговец. В изложението към касационната жалба е поставен въпросът дали работодателят трябва да докаже извършването от наказания служител на всички изброени в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения и, ако не го е сторил, може ли съдът да приеме атакуваната заповед за законосъобразна. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ – разрешението на въззивния съд противоречи на това, дадено в решение № 48/14.05.2012 г. по гр.д. № 447/2011 г. на ІV ГО ВКС. Въпросът е от значение за постановения по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ резултат, но не се установява поддържаното противоречие. В съответствие с даденото от състава на Върховния касационен съд тълкуване по реда на чл. 290 ГПК, Плевенският окръжен съд е разпределил тежестта на доказване между страните, като е възложил на работодателя да установи по пътя на пълно и главно доказване осъществяването на всички деяния, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Именно поради лисата на убедителни доказателства, съдът е приел, че работодателят не е установил извършването на една от простъпките по заповедта и е заключил, че К. не е извършил нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Установено е извършване на второто нарушение, което е достатъчно работникът да бъде уволнен дисциплинарно. От там е направено и заключение, че заповедта е законосъобразна. В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Съставът на Върховния касационен съд намира, че следва да се разгледа въпроса за евентуалната допустимост на решението по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ по така предявения от К. иск. Съдът следи служебно изцяло за валидността на въззивното решение и в обжалваната част – за допустимостта на същото. Ето защо, независимо дали е поставен правен въпрос от касатора по чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с наличие на горните пороци, касационният съд не е ограничен в служебната преценка по чл. 288 ГПК. По изложените съображения, до касационно обжалване следва да се допусне въззивното решение в частта му по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Мотивиран от горното, съдът