Определение № 60157 от 26.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1499/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на "АТМ -Център" АД, [населено място], чрез назначения му особен представител адв. С. Д., срещу решение №2586 от 25.11.2019г. по в.т.д. №980/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №2195 от 05.11.2018г. по т.д.№2146/2017г. на СГС, ТО, VI-20 с-в, с което са отхвърлени исковете на Т. А. В. по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията от №1 до №8 на общото събрание на акционерите на "АТМ -Център" АД, [населено място], проведено на 23.06.2017г. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и морала, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано. Касаторът прави оплакване за нарушение на императивните разпоредби на чл.222 ал.1 от ТЗ, чл.224 ал.2 от ТЗ и чл.225 от ТЗ. Поддържа, че съдът е кредитирал неверните показания на заинтересованата свидетелка Л. Г., без да се обоснове защо не дава вяра на показанията на свидетеля – акционер М. М. Д.. Наред с това твърди, че Софийски апелативен съд неправилно и при неспазване правилата на логическото мислени е приел, че следва да обсъди само основанията за незаконосъобразност, заявени от ищеца до изтичане на преклузивния срок по чл.74 ал.2 от ТЗ и не може да коментира основанията за незаконосъобразност, заявени от ответника. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Дали представеното от адв. П. пълномощно е надлежно и му дава представителна власт да участва в общото събрание? 2.Законосъобразно ли е недопускането на акционери/пълномощници на акционери от бодигардовете на сградата за провеждане на обявеното ОСА? Поддържа,че първите въпроси са разрешени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в ТР №5 от 12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г., ОСГТК на ВКС, ТР №1 от 06.12.2012г. по тълк.д.№1/2002г., ОСГК на ВКС, ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС, ТР №2 от 28.09.2011г. по тълк.д.№2/2010г., ОСГТК на ВКС, ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г., ОСГТК на ВКС, решение №34 от 25.03.2013г. по т.д.№144/2012г. на ВКС, ТК, решение №12 от 07.04.2014г. по т.д.№3088/2013г. на ВКС, ТК. Наред с това поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е полезно да бъде прието от ВКС тълкувателно решение по уеднаквяване на практиката по упълномощаване на пълномощниците на страните по граждански и търговски дела, която е разпокъсана в приетите и посочени по – горе тълкувателни решения. В изложението са направени оплаквания, че съдът е изключил без основание и не е обсъдил в мотивите си събраните в първата инстанция показания на свидетелката М. Д., което съставлява съществено процесуално нарушение. В тази връзка касаторът сочи противоречие с решение №7 от 08.02.2012г. по гр.д.№510/2011г. на ВКС, ГК, IІ г.о. Също така се твърди, че привличането на подпомагаща страна в процеса съставлява отклонение от задължителните разяснения в ТР №1 от 06.12.2012г. по тълк.д.№1/2002г., ОСГК на ВКС. Ответникът по касационната жалба Т. А. В. не изразява становище. Третото лице – помагач на страната на ответника „АТМ 91“ ЕООД твърди, че касационната жалба е процесуално недопустима с оглед липсата на правен интерес от обжалването му от ответника. Постъпила е и касационна жалба от Т. А. В., в която се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, и морала, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано. Изтъква доводи, че въведеното от съда изискване за изрично пълномощно в конкретния случай би означавало да посочи в пълномощното за кого от предложените за ръководните органи лица да гласува неговият пълномощник, при положение, че тези лица не са акционери, той не ги познава и единствено на самото общо събрание може да получи информация за тях. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че е формирана съдебна практика с решение №818 от 30.12.2007г. по т.д.№516/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №34 от 25.03.2013г. по т.д.№144/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., в които е прието, че съобразно чл.137 ал.4 / нова ал.6/ ТЗ и императивно въведеното законодателно изискване за определяне обема на овластяването, е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране на правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник, като е допустимо и пълномощното да бъде многократно. Поставя следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. При представената противоречива съдебна практика, следва ли да бъде вписан в изрично пълномощно за представителство в ОСА начинът за гласуване по дневния ред? 2. Следва ли в многократно изрично пълномощно за представителство в ОСА начинът за гласуване по дневния ред да бъде вписан? Поддържа, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид противоречията в практиката на ВКС, на която се е позовал въззивният съд. Ответникът по касация "АТМ - Център" АД, [населено място], счита касационната жалба за основателна. Подробни съображения излага в писмен отговор. Третото лице – помагач на страната на ответника „АТМ 91“ ЕООД изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба на касатора "АТМ -Център" АД, [населено място], е недопустима поради липса на интерес от обжалване. С решението искът по чл.74 от ТЗ е отхвърлен и за дружеството не е налице интерес да обжалва съдебния акт, който е удовлетворителен за него с оглед процесуалното му качество на ответник по предявените искове. Предвид изложеното касационната жалба на "АТМ -Център" АД, [населено място], чрез назначения му особен представител адв. С. Д., срещу решение №2586 от 25.11.2019г. по в.т.д. №980/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба на касатора Т. А. В. с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд, е приел за установено качеството на ищеца на акционер в ответното дружество, притежаващ 196 383 броя акции, тъй като е спорно притежанието само на 6 173 броя от тях по Временно удостоверение №105, но не и на останалите. Приел е за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че пълномощникът на ищеца адвокат П. не е бил допуснат до участие в събранието поради нередовност на представеното пълномощно, както и непредставяне на доказателства, че упълномощителят е акционер. Изтъкнал е като основен спорен въпрос по делото дали представеното от адв. П. пълномощно е надлежно и му дава представителна власт да участва в събранието. Посочил е, че макар разпоредбата на чл.226 от ТЗ да предвижда, че акционерът може да бъде представляван в общото събрание от писмено упълномощено лице, в случая чл.39 от Устава на ответното дружество предвижда представителството на акционера в общото събрание да се осъществява въз основа на изрично писмено пълномощно. Изложил е доводи, че тъй като в устава не е дефинирано понятието „изрично“, съдържанието на това понятие следва да се изведе от използваното идентично такова в разпоредбата на чл.137, ал.6 от ТЗ. Позовал се е на практика на ВКС, съгласно която, за да е изрично пълномощното, е необходимо да бъде посочено изрично участието в конкретно или конкретни общи събрания, а дори и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие. Приел е, че представеното по делото пълномощно на адвокат П. е общо, а не изрично, тъй като с него на пълномощника е учредена общо представителна власт за участие в което и да е общо събрание, а не за конкретното, насрочено и проведено на 23.06.2017г. С оглед на това е заключил, че пълномощното не е надлежно и правилно пълномощникът на ищеца не е бил допуснат до участие в общото събрание, поради което е без значение дали пълномощникът е представил доказателства /временни удостоверения/ за акционерното качество на упълномощителя си. Приел е за неоснователно оплакването на ищеца, че лицата, извършващи регистрацията на участниците в събранието, не са били легитимирани да вършат тази дейност. Изтъкнал е, че лицата в комисията по регистрацията са били натоварени да извършат тази дейност от акционера „АТМ 91“ ЕООД, на когото е възложено от съда свикването на ОСА. Приел е, че възлагането по чл.223, ал.2 от ТЗ включва в себе си и извършването на технически действия по организиране на събранието. Стигнал е до извод, че спорът относно принадлежността на акциите по Временно удостоверение №105, не се е отразил на законосъобразността на взетите решения, тъй като „АТМ 91“ ЕООД е признато по съдебен ред за притежател на 400 000 броя акции от капитала на ответника. Съобразил е, че капиталът на дружеството е разпределен в 644 766 броя акции и съгласно разпоредбата на чл.42 от Устава, събранието е редовно, тъй като е бил представен повече от половината от капитала. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси относно съдържанието на изричното пълномощно за представителство в общото събрание на акционерите, не се явяват единствено обуславящи за изхода на производството. Преценката на въззивния съд за това, че не е спазено изискването на чл.39 от Устава на ответното дружество за изрично пълномощно за представителството на акционера в общото събрание, не е обусловена единствено от липсата на указания относно начина на гласуване по въпросите от дневния ред на събранието. Съдът е отчел на първо място обстоятелството, че пълномощното е за участие в което и да е общо събрание, а не за конкретното, насрочено и проведено на 23.06.2017г. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси не би могло да се допусне, тъй като тяхното разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на спора на страните не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд